Анкетата се организира от ЕК като изводите от нея ще залегнат в разработването на „Стратегия за дронове 2.0“.

Линк към проучването:  https://chkmkt.com/drones

Инициативата ще предостави анализ на текущото състояние и очакваното развитие до 2030 г. на използването на дронове в индустрията, включително представяне на всички трудности и потенциални възможности.

В заключителната част ще бъдат препоръчани действия, които да са в подкрепа на безопасното и устойчиво възприемане на дроновете в индустрията и обществото.

Попълването на анкетата отнемa около 30 минути, софтуерът има бутон за пауза, който позволява поетапно попълване на анкетата.

При въпроси или предложения относно проучването може да пишете на [email protected].

КСБ е съорганизатор на форум за финансиране на инвестиции в енергийна ефективност

Финансовите институции имат важна роля в реализирането на зеления преход и те все по-усилено работят към включване в портфолиото си на атрактивни продукти за подкрепа на енергийната ефективност. ББР вижда приноса на малките и средни предприятия за устойчив зелен растеж и ще финансира жизнеспособни проекти. Фонд ФЛАГ от своя страна разработва инструмент, насочен изцяло за финансиране на проекти, свързани с енергийна ефективност, преход към чиста енергия и предоставяне на иновативни финансови модели.

Това стана ясно днес на форум „Ролята на финансовите институции за зеления преход“, организиран от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект в партньорство с Камарата на строителите в България, Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Българската стопанска камара, Националния доверителен Екофонд, УАСГ, Еконолер България, Алианса за енергийна ефективност, ФЕЕВИ, ЕкоЕнергия, Столична община и Община Габрово.

Посланието на европейско равнище е много ясно – освен очакванията за минимален европейски стандарт за сградно обновяване, вече се говори за нулево енергийни сгради като задължително условие за строителство след 2030 г., каза Драгомир Цанев, изпълнителен директор на „ЕнЕфект“. И добави, че най-големите банки са заинтересувани от развитието на разнообразни продукти в подкрепа на енергийната ефективност.

Необходимите инвестиции многократно надвишават възможностите и на бюджета, и на европейските средства – важно е привличането на частния капитал, което може да стане само на пазарен принцип, обясни изпълнителният директор на АУЕР Ивайло Алексиев. Според него трябва да се реализира преход от високогрантови схеми към пазарна реализация на такива проекти. Затова ролята на банковите институции е изключително важна и се надявам в следващите години да се реализират поредица от успешни проекти, добави той.

Времето на грантовете отминава, нужно е съфинансиране с финансови инструменти, каза и София Касидова от ББР. Банката е направила проучване сред малките и средни фирми, които са водещият сектор в икономиката. ББР ще финансира жизнеспособни проекти на малки и средни предприятия, ще споделя риска на търговските банки като структурираме такива инструменти. Малките и средни предприятия имат нужда от облекчения, от гаранционни механизми, които да разрешават затрудненията им в прилагането на политики за енергийна ефективност, обясни Касидова. Тя даде пример с много успешен продукт на ББР за финансиране на фотоволтаични централи до 1 мегават. И отбеляза, че почти 34 на сто от средствата в НПВУ ще бъдат насочени към нисковъглеродна икономика.

Надя Данкинова от фонд ФЛАГ също отбеляза, че в бъдеще все по-голяма роля ще имат механизми, които не са 100 процента грантове. В момента се работи по инструмент, който да е насочен изцяло за финансиране на проекти, свързани с енергийна ефективност, преход към чиста енергия и предоставяне на иновативни финансови модели. „Опитваме се да намерим и техническа помощ, за да можем да подсигурим на проектите и тази предварителна подкрепа, която е изключително важна. Т.е. обединяването на микса на финансови ресурси, които ще направят атрактивна крайната цена на предлаганото финансиране, споделянето на риска между ФЛАГ и другите финансови институции, които предоставят части от финансирането и една добра техническа помощ, която да подкрепи както подготовката на проектите, така и регистрацията и отчета на постигнатите резултати на финала“, обясни тя.

Галя Василева от фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ също представи разработен инструмент за финансиране на проекти за енергоспестяване като минималното участие на кредитополучателя е 10 на сто, обемът на инвестицията – от 30 000 лв. до 3 млн. лв. за срок до 10 г. при фиксирана лихва от 3,5 %. Нужно е проектът да внедрява стандартна технология като поне 50 на сто от икономическите ползи да са доказуемо енергоспестяване.

Във втората част на сесията бяха представени политиките и актуалните продукти на водещи търговски банки – УниКредит Булбанк, ОББ и ПроКредит Банк, сред които се откроиха решения за зелени ипотеки, финансиране на МСП, инвестиции в зелена енергия и електромобилност, както и специализирани кредитни линии за обновяване на еднофамилни жилищни сгради. Паралелно с това беше обсъдена необходимостта от гарантиране на качеството и доказване на резултатите от проектите, с цел привличането на допълнителни частни инвестиции и възползване от новите възможности по линия на европейските фондове и програми.

Камарата на строителите в България, в сътрудничество с Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Българската стопанска камара, Националния доверителен Екофонд, УАСГ и др., ще проведат първият регионален форум „Инвестиции в устойчива енергия“ по проект BeSMART, съфинансиран от ЕС.  Събитието ще се проведе на 29-и ноември 2021 г., от 09:00 до 13:00 ч., в гр. Велинград.  в хибридна форма – присъствено и онлайн в платформата ZOOM.

В контекста на подготовката на новите оперативни програми и внасянето на окончателната версия на Националния план за възстановяване и устойчивост в ЕК, водещата тема на форума ще бъде ролята на финансовите институции за зеления преход. Целта на събитието е да се представят политиките на специализираните фондове и вече съществуващите банкови продукти в подкрепа на енергийната ефективност и възобновяемата енергия, като по този начин се подобри връзката между разработването на програмите за публична подкрепа и се стимулира участието на частните финансови институции. Акцентите на форума са:

  • Актуално състояние на пазара за финансиране на енергийна ефективност и възобновяеми източници в България
  • Успешни практики и бариери при прилагането на специализирани финансови продукти
  • Ролята на механизма за гарантиране на качеството за намаляване на финансовия риск за банковите институции
  • Потенциалът на националните програми за подкрепа за засилване на участието на финансовия сектор.

В рамките на форума представители на националните и местните власти, финансови институции, браншови камари, промишлени, търговски и професионални асоциации и съюзи, доставчици на професионални услуги, университети и неправителствени организации ще могат да вземат участие в две допълващи се паралелни сесии, чиято цел е да се анализира ефективността на съществуващите финансови инструменти и да се идентифицират допълнителни инструменти, които да осигурят надеждна гаранция за качеството на проектите за енергийна ефективност и ВЕИ. Направените изводи в рамките на събитието ще бъдат обединени в обща визия за  приложимите финансови инструменти и набори от помощни средства, които следва да бъдат допълнително подкрепени на държавно равнище и популяризирани сред ключовите пазарни сегменти.

За участие в събитието се изисква регистрация тук.

С предварителната програма можете да се запознаете тук.

Обнародвана е Заповед № РД-01-289 от 25.10.2021 г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г., която е свързана  със задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. В заповедта, както всяка година, е определен коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г.

Съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд работодателите са длъжни да застраховат изцяло за своя сметка работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Тази мярка е задължителна за предприятията в икономическите дейности, в които рискът от трудова злополука е равен или по-висок от средния за страната.  Застраховка „Трудова злополука“ покрива рисковете смърт, трайно намалена работоспособност и временна неработоспособност вследствие на трудова злополука.

С пълният  текст на Р Е Ш Е Н И Е  № 771 от  6 ноември   2021 година за изменение на Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия, одобрена с Решение № 739 на Министерския съвет от 2021 г. може да се запознаете тук

Г-н Боян Томов, управител на Бранд Медия България, член на КРИБ, лично получи голямата награда на Европейския парламент „Европейски гражданин 2021”. Тя му бе връчена от г-жа Дита Харанзова, вицепрезидент на Европейския парламент. Наградата се дава за платформата „ТhеМауоr.ЕU” и ролята му за нacъpчaвaнeтo нa пo-дoбpoтo взaимнo paзбиpaтeлcтвo и интeгpaция мeждy гpaждaнитe нa Eвропейския съюз.

Πлатформата „ТhеМауоr.ЕU” e oнлaйн пpocтpaнcтвo, в ĸoeтo мecтнитe влacти oт Eвpoпeйcĸия cъюз мoгaт дa пpeдcтaвят бeзплaтнo paбoтaтa cи,ycпeшнитe cи пpoeĸти и инициaтиви и дa им дaдaт видимocт cpeд шиpoĸaта eвpoпeйcĸa ayдитopия. Цeлтa й e дa cтимyлиpa oбмeнa нa дoбpи пpaĸтиĸи и инoвaтивни peшeния и дa пoĸaзвa пpинoca нa EC ĸъм paзвитиeтo нa мecтнитe oбщнocти. B платформата ca вĸлючeни cтoтици пpимepи зa ycпeшнo изпълнeни eвpoпeйcĸи пpoeĸти, ĸoитo пoдпoмaгaт coциaлнoтo, иĸoнoмичecĸoто и тexнoлoгичнoто paзвитиe нa eвpoпeйcĸитe гpaдoвe и peгиoни, ĸaĸтo и зa ĸoнcтpyĸтивни peшeния нa пpeдизвиĸaтeлcтвaтa, пpeд ĸoитo ca изпpaвeни тe – ĸлимaтичните пpoмeни, зaмъpcявaнeто, oбeзлюдявaнeто, тexнoлoгичнaта изocтaнaлocт, oпaзвaнeто нa ĸyлтypнoтo нacлeдcтвo и дpyги.

www.ТhеМауоr.ЕU oт cтapтиpaнeтo cи paбoти ĸaтo платформа c нeĸoмepcиaлнa цeл – пoтpeбитeлитe мoгaт дa чeтaт cвoбoднo, a oбщинитe – дa пpeдcтaвят постиженията си нaпълнo бeзплaтнo.

Повече за платформата можете да прочетете тук:
https://www.economic.bg/bg/a/view/bylgarski-proekt-poluchi-naj-visokoto-otlichie-na-evropejskija-parlament

 

Материалът по темата можете да намерите на следния линк.

Проучването се осъществява за 16-та поредна година, а целта е да се изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия. Резултатите от проучването ще помогнат при отстояването на интересите на членовете на БСК в диалога с институциите и социалните партньори.

Основните теми са свързани с отражението на процесите в международен и национален план върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за следващата календарна година.

Резултатите от проучването ще бъдат официално представени в средата на м. Декември 2021 г. и ще бъдат публикувани в сайта на БСК.

Анкетата е налична тук

„Драстичното увеличаване на цените на строителните материали и суровините е сериозно предизвикателство, пред което сме изправени. То поставя под въпрос не само нашата работа, но и изпълнението на важните инфраструктурни обекти и на оперативните програми“. Това каза председателят на УС на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев на работна среща на ръководствата на КСБ и МРРБ. Той допълни, че на среща с НСОРБ е бил обсъден проблемът, за който Сдружението е сигнализирало МРРБ относно трудностите, които блокират изпълнението на проектите по ОПРР, свързани със значителното завишаване на първоначално планираните разходи. „Необходимо е държавата в спешен порядък, „аварийно“ да предприеме действия за индексация на договорите, а в дългосрочен план да се търси решение за създаване на методика за индексация на цените на материалите и дейностите в сектор „Строителство“, категоричен бе инж. Терзиев.

„Движим се в тежка инфлационна спирала в момента. Ако можем да предприемем съвместни бързи мерки, а и по-дългосрочни, аз съм с Вас. Имаме пълно съгласие с КСБ за необходимостта от компенсиране на цените на ресурсите, материалите, горивата, които галопират нагоре – най-скъпото строителство е незавършеното строителство“, каза от своя страна министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова. В работната среща, която се състоя в офиса на браншовата организация, от страна на МРРБ участваха и зам.-министрите арх. Иван Шишков, Валентин Граматиков и Нина Стоименова, както и Цветелина Лазарова, началник на кабинета на министъра. КСБ бе представена от инж. Илиян Терзиев, председател на УС на Камарата, инж. Светослав Глосов, почетен председател на КСБ и бивш председател на УС на АПИ, Валентин Николов, изп. директор на КСБ, Любомир Пейновски, член на ИБ и УС на КСБ, инж. Любомир Качамаков, вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия и председател на ОП на КСБ – София, инж. Благой Козарев, председател на Контролния съвет на КСБ, инж. Камен Пешов, председател на Надзорния съвет на „Главболгарстрой Холдинг“ АД, и Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“.

В началото на срещата инж. Илиян Терзиев сподели, че се радва, че за първи път в централния офис на КСБ гостува цялото ръководство на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. „Убеден съм, че само с обединени усилия можем да намерим правилните решения, с които да подредим строителния бранш“, заяви инж. Илиян Терзиев.

„Нашите проблеми са общи. Аз също съм на мнение, че единствено в диалог можем да открием отговор на трудностите, пред които се изправяме“, каза от своя страна служебният министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова.

Инж. Илиян Терзиев информира гостите за поредицата от срещи с политическите партии, които КСБ провежда, и за актуалните проблеми, пред които е изправен браншът и които се дискутират на срещите. Той открои като водеща темата за драстичното увеличаване на цените на строителните материали и суровините, което по думите му е сериозно предизвикателство пред сектор „Строителство“. „Ние се опитахме да потърсим актуални данни от Националния статистически институт, но се оказа, че те не разполагат с такива. Камарата на строителите започна да събира необходимата информация, така че да са ясни реалните цени на строителните материали в момента и процентът на увеличението им“, посочи инж. Илиян Терзиев.

Инж. Любомир Качамаков представи различни варианти на методика за индексация на цените по договорите в строителството, които са предприети в други европейски държави. „Опитът е много разнопосочен – има държави, които са в нашето положение, и такива, които се справят по-добре. Трети страни изобщо нямат подобен проблем, защото преди години те са приели ясно разписани правила какво се прави в подобни случаи и при тях работата продължава без проблем“, поясни той и добави, че ръководството на КСБ е поискало среща с премиера Стефан Янев, на която да изложи настоящата ситуация. „Това, което мислим да предложим, е решение на два етапа. Първият е спешен, авариен. Защото при нас проблемът е днес. Това може да се случи по подобие на Румъния, където въпросът е решен с ПМС, което реално казва, че има договор за определена сума и цените по него не се променят, но в момента, в който се внася сертификат за плащане, се дава възможност строителят да претендира за промяна на цената, която ще получи“, информира инж. Качамаков. От думите му стана ясно, че в Румъния са приели методика по окрупнени показатели, използвайки официално събрани статистически данни, с които разполагат. „На базата на тези данни те са определили проценти за увеличение на различните типове строителство, например за жилищни сгради е 47,31%, а за инженерни конструкции – 47,21% “, подчерта той.

В дългосрочен план инж. Качамаков сподели, че трябва да се намери методика за индексация, която да се прилага при всички договори. „Люксембург е един добър пример. Това е малка държава, която не разполага със собствена статистика, но прави сравнение със съседните държави и основно с Германия. Те са приели, че до увеличаване или намаляване на цените в рамките на 2,1% няма изменение, но ако има ръст над 2,1%, тогава има възможност при внасяне на сертификата за плащане да се получат нужните корекции“, поясни той, споделяйки, че при тях реалното изчисление и корекцията се правят от възложителя. Инж. Любомир Качамаков акцентира, че за страната ни е изключително важно да намери най-подходящия и работещ вариант, използвайки добрия опит на другите държави.

Почетният председател на КСБ инж. Светослав Глосов допълни, че високите цени на суровините и материалите най-много влияят на проектите по оперативните програми, които вече са обявени или са в ход, и по думите му има голяма опасност те да не могат да бъдат изпълнени от строителите. „Трябва да се помисли обаче и за инвеститорите в частните проекти. Много западни фирми са възложители на строителни обекти на твърда договорена стойност. При тях не може да се говори за промяна на цените, ако няма решение, с което държавата да въведе индексация“, посочи още той.

Думата взе и зам.-министър Нина Стоименова, която е и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“. Тя информира присъстващите на срещата, че е добре запозната с проблема и разбира притесненията на бранша. „В момента в изпълнение по ОПРР са 313 проекта, от които 148 са по първа приоритетна ос, там са най-засегнати общините, които трябва да ги реализират“, сподели Стоименова и допълни, че за съжаление правилата по ОПРР не позволяват да се променят цените, тъй като бюджетът е договорен. „УО на програмата анексира всички договори по посока удължаване на срока с цел да намерим комплексно решение, за да се случат тези проекти. Правим анализ и по отношение на останалите приоритетни оси, за да видим какво остава като финансов ресурс, но на този етап не може да предприемем нищо друго“, подчерта Стоименова и посочи, че вече е получила сигнал от Хърватия, където имат същия проблем. „Те ни потърсиха, като се поинтересуваха дали имаме практика за справяне с това предизвикателство“, каза тя.

Любомир Пейновски категорично заяви, че трябва да се намери решение за вече сключените договори по оперативните програми и да се потърсят варианти за индексация. „Виждаме добрия пример от чужбина и трябва да намерим най-подходящата опция за нас. При формиране на редовно правителство то трябва да вземе решение за отпускане на допълнителни средства от държавния бюджет за проектите по оперативните програми, които са под риск“, каза той.

Ръководствата на КСБ и МРРБ се договориха заедно да търсят решение за създаване на методика за индексация на цените на дейностите и материалите и на стойностите на договорите в сектор „Строителство“ и в кратки срокове да бъде направено работещо предложение като спешен отговор на проблема.

На срещата бе обсъдена и необходимостта от промени в законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес – Закона за устройство на територията, Закона за обществените поръчки, Закона за защита от шума в околната среда, като специален акцент бе поставен на необходимостта от намаляване на административната тежест, облекчаване на процедурите за издаване на разрешения за строеж и съкращаване на сроковете, чиято продължителност отблъсква инвеститорите. Представителите на КСБ настояха за ясно разграничаване на отговорностите на отделните участници в процеса. Коментирани бяха и мястото, и приложението на инженеринга. „Първият строител на инженеринг е бил Уста Кольо Фичето, като той е отговарял с главата си за изпълнението на обекта“, припомни инж. Терзиев. Той подчерта, че това е европейска практика, която се използва във всички страни и има редица предимства. Инж. Благой Козарев посочи, че към момента повечето от проектите по оперативните програми са на инженеринг и те се нуждаят от индексация. „По ОПОС много от строителите не смеят да участват в обществените поръчки заради несигурността в цените, което поставя програмата пред голям проблем и заплаха да не бъде успешно реализирана. Едно от основните предимства на инженеринга е, че цялата отговорност и за крайната цена, и за изпълнението се поема от възложителя и строителя. Огромно време се икономисва в целия инвестиционен процес, когато се изпълняват поръчки по този начин“, посочи още инж. Козарев. Председателят на УС на КСБ отбеляза, че инженерингът е възможност в закона, като възложителят решава дали да го използва или не. „Нашето мнение е, че той не може да се отрича на 100%, а е необходимо да се намери механизъм, по който да се изпълнява както трябва. Фактите показват, че има своето място“, каза още Терзиев.

Той призова за включване на представители на КСБ във всички работни групи и комисии в МРРБ и при обсъждането на всички въпроси, касаещи бранша. „Живеем в обща къща и нека всеки си подреди етажите, така че да ни бъде по-лесно заедно. Не е необходимо да се нападаме в медиите и да се уронва авторитетът на професията, можем да решаваме в диалог всички възникнали въпроси“, каза председателят на КСБ.

Изп. директор Валентин Николов постави въпроса за поднормативната база и изготвените проекти на важни за бранша наредби, които не се придвижват в МРРБ. „Притеснява ни, че забавянето води до натрупване. Някои от тях не са променяни от много години“, сподели Николов. Той получи уверението на министър Комитова, че ще провери какво се случва с проектонаредбите.

Участниците в срещата се обединиха по отношение на общата цел за осигуряване на 1,5 млрд. лв. в бюджета за текущ ремонт и поддръжка на пътища. „Ще настоявам за следващия бюджет колкото е възможно по-близка сума до тази да влезе, за да престанем да работим винаги в стрес“, заяви министър Комитова.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова и председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев дадоха съвместен брифинг след края на работната среща между ръководствата на двете структури. Той се проведе в централния офис на браншовата организация. На брифинга  бе посочено, че по много от въпросите, които касаят сектор „Строителство“, е намерено единомислие и са набелязани мерки, по които да се работи съвместно.

Материалът на в. „Строител“ можете да видитие тук.

Снимки в. „Строител“