Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев: Постигнахме историческо тристранно споразумение!
Тристранното споразумение между работодателите, синдикатите и държавата бе определено като историческо постижение от председателя на КРИБ Кирил Домусчиев на пресконференция в Министерския съвет в присъствието на членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество, която се проведе след подписването на споразумението.
„Стигнахме до извода, че трябва да бъдем модерни работодатели и синдикати, да има един добър социален диалог, разбрахме се да заровим томахавките“, заяви Кирил Домусчиев и припомни, че идеята за този документ се е зародила преди около година. „Успяхме да постигнем консенсус по много теми, направихме компромиси за много неща – нещо, което поне аз нямам спомен да е правено в България“, каза председателят на КРИБ.
Кирил Домусчиев посочи, че всички мерки, за които са се разбрали участниците в тристранното социално партньорство, ще бъдат изпълнявани през следващите 6-8 месеца. Те ще се реализират като законодателни промени, както и като реформи. „Тук са приоритетите за абсолютно всичко, което трябва да се случи в рамките на следващите шест месеца, за да създадем добра среда за правене на бизнес. Това тристранно споразумение има сериозно значение за преодоляване на кризата, която породи коронавирусът“, напомни още председателят на КРИБ. Той представи договорените мерки за подобряване на бизнес средата и икономиката, които са в първия раздел на споразумението. В него е акцентирано на приемането ни в Шенген, в ERM II, на борбата със сивата икономиката, корупцията и картелите. Извежда се като приоритет също така административната реформа, насърчаването на инвестиции в изоставащите райони на страната, както и поставяне на ударение върху нова индустриална политика, нова родна индустрия, отрасли на производства с предимства, иновации и висока добавена стойност. Бизнесът държи още на ускорено изграждане на електронното управление, ограничаване на административното регулиране и разширяване на приложното поле на мълчаливото съгласие, облекчаване на процедурите за свързване на предприятията към мрежовите структури.
„Изработени са решения по пакет от антикризисни мерки“, каза вицепремиерът Марияна Николова, председател на НСТС. „Това споразумение е със статут на национален приоритет“, посочи министърът на икономиката Емил Караниколов. „Засягат се много теми – бизнес, икономика, социална защита, зелената сделка, енергетика, образование, демография, един голям комплекс от мерки. Съвместно трябва да ги изпълним, до 10 дни ще свикаме национален икономически съвет, за да подготвим работни групи в сферата на икономиката и бизнеса“, съобщи министър Караниколов.
Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева заяви, че една от най-важните точки в разговорите е споразумението за минималната работна заплата. „Това, което беше направено като компромис от страна на работодателите е, че първите три дни болнични ще продължават да се плащат от тях. Синдикатите пък се съгласиха да не се връща доходът на най-бедните семейства”, поясни министър Сачева. „На този етап нямаме решение за отпускане на допълнителен платен отпуск за майките на малки деца. Не се предвижда това да бъде прието, тъй като средствата се пренасочват към по-належащи сектори. Разходите за подобна мярка биха били най-малко 350 млн.лв. Отделили сме почти 1 млрд. лв., с които да подкрепим работодателите. Относно работещите родители в отпуск ние им дадохме възможност за еднократна помощ. Днес се прие и да се удължи мярката за кредитите. За децата в предучилищна възраст от МОН направиха така, че да се осигурят допълнителни занимания за лятото. Вижданията на правителството в момента са, че родителите могат да се подкрепят с други мерки”, обясни министър Сачева.
Важно място в документа се отделя на енергетиката – сектор, в който високите цени през последната година сериозно затормозяваха работодателите. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова благодари на социалните партньори за конструктивния диалог и допълни, че от това как ще се развива енергетиката зависи доколко конкурентоспособен ще бъде българският бизнес. Тя каза още, че партньорите са се договорили за разработването на Маришкия басейн, тъй като функционирането му е важно не само за енергийната, а и за националната ни сигурност. „Другата важна тема беше пълната либерализация на пазара на електроенергия. България е една от последните държави членки на ЕС, която не е направила това напълно. Сега се договорихме това да стане факт и да се извърши на няколко фази – първо на пазара на едро, а след това и на пазара на дребно”, посочи Теменужка Петкова. Тя обясни, че за да се либерализира свободният пазар на електроенергия за битовите потребители, трябва да бъдат предприети редица стъпки. Първата от тях е да се разработят правила и механизъм за уязвимите клиенти. Този процес щял да отнеме до 5 години. Министър Петкова каза още, че т.нар. „зелена сделка” също е тема, по която кабинетът ще работи със социалните партньори. Предвижда се Европейската комисия да насочи сериозен финансов ресурс към страните членки с оглед изпълнението на сделката.
„Работодатели, синдикати и правителство се споразумяхме по много важни въпроси, за които бизнесът отдавна алармира”, каза председателят на АИКБ Васил Велев. Той очаква пазарният сегмент „ден напред” да стане факт до края на годината и изтъкна, че е важно да се уредят взаимоотношенията между държавата и ТЕЦ-овете „Марица – Изток” 1 и 3. Настояването на бизнеса е въпросните централи да участват в търг за капацитети и да предоставят електроенергия на добри цени както за бизнеса, така и за бита.
„Правим нещо сериозно. То е уникално заради хоризонта, който си поставя – за зелената сделка и общия процес на либерализация на енергийния пазар са договорени 5 години”, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той акцентира и върху раздел „Демография, образование, развитие” в споразумението, като коментира две направления. „Едното е за заселване на граждани от трети страни у нас. Вторият момент е да се разработи национална програма за жилищна политика”, обясни той. Пламен Димитров изтъкна, че двете страни са се разбрали и за определяне на минимална работна заплата за всички сектори, и за договаряния по размера й на втори етап – по различните икономически дейности. Договорени са и препоръчителни индекси за заплати.
„В България има прекалено много общини и области и тази административна структура създава много проблеми във функционирането на държавата. Това е посока, в която трябва да се работи. В образованието има един раздел, който предлага да бъдат приемани повече студенти в приложните професии за сметка на други, които очевидно нямат широко приложение”, обясни Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа”. Според него едно от най-важните предложения е за реформа в социалното подпомагане. „В сегашното социално подпомагане всичко е кърпено, преправяно и е твърде отдалечено от живота. Така се създават много проблеми”, обясни Манолов и посочи, че социалният министър Сачева се е съгласила с това, че е необходима незабавна промяна.
„Важни приоритети намериха място в споразумението – мълчаливото съгласие, подобряването на средата, механизмът за определяне на минимална работна заплата. Много важно послание е социалните помощи да са обвързани с учене и полагане на труд. Важно е, че образованието ще се свърже с нуждите на бизнеса. В момент, когато почти всички държави са объркани и нямат ясни виждания за бъдещето си, България не допусна огромни разходи. Това споразумение създава социален мир в тези условия, което дава добър сигнал за всички инвеститори. Направихме много компромиси, за да се случи това”, коментира председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов.
Преди пресконференцията премиерът Бойко Борисов заяви: „С този акт на добра воля на работодателите, синдикатите и правителството проявяваме разум. Много е сложно и никой сам не може да се справи. С общи усилия, ако можем да се измъкнем от кризата, предизвикана от COVID-19, ще е добре“. Премиерът Борисов изрази благодарност към всички участници в процеса по подготовката и финализирането на споразумението, съдържащо мерки в пет ключови сектори за икономическото развитие на страната ни. А те са: бизнес среда и икономика; енергетика; Европейска зелена сделка; демография, образование, пазар на труда и трудова миграция; политики за социална защита.
„Благодаря и на колегите, които и в Министерски съвет работиха с Вас, и на Вас – за търпението, компромисите и разбирането в този доста объркан свят, в най-голямата криза след Втората световна война, която е с много човешки жертви и с милиарди и трилиони загуби на икономиката“, посочи премиерът Борисов пред министрите, представителите на бизнеса и на работещите. Министър-председателят бе категоричен, че сега не е време за противоречия, а за обединение в името на успешното преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19.
