Със Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗЕ), обнародван в ДВ, бр. 57 от 26.06.2020 г. и Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 9 от 02.02.2021 г., са извършени промени в ЗЕ и в Закона за енергията от възобновяеми източници, в т. ч. отпадане на крайните небитови клиенти от регулирания пазар и отпадане на сделките за закупуване на студен резерв, които налагат изменение в Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ). От друга страна, окрупняването на балансиращите групи чрез обединяването им с общ финансов сетълмент води до количествено нетиране на небалансите в групите без действително снижение на разходите за регулиране, което налага премахването в определени случаи на възможността за обединение на балансиращи групи чрез общ финансов сетълмент. Отделно от горното, при отчитане на постигнатите резултати от работата на електроенергийната система и пазара на електрическа енергия за периода след последните изменения на ПТЕЕ (обн. ДВ бр. 40 от 05.05.2020 г.) са установени непълноти и неточности в настоящата редакция на акта, както и наличието на разпоредби, чието прилагане създава значителни затруднения за някои търговски участници, което води до необходимост от прецизиране на разпоредби на глава осма от ПТЕЕ относно правилата за снабдяване от доставчик от последна инстанция.
В резултат от създаването на необходимите условия за фактическото участие на производителите от ВИ и ВЕКП с обекти с обща инсталирана електрическа мощност от 500 kW до 1 MW на организирания борсов пазар ще се увеличи неговата ликвидност и стабилност. По-високите търгувани обеми ще доведат съответно и до търсенето/предлагането на по-голям брой и по-разнообразни борсови продукти, отговарящи в най-голяма степен на портфолиото на съответния търговски участник. По този начин ще се насърчи конкуренцията между доставчици, съответно клиенти и ще се повиши доверието на всички в пазара на електрическа енергия и неговата надеждност и прозрачност. С премахването на възможността за обединение на стандартни и/или комбинирани балансиращи групи чрез общ финансов сетълмент ще се постигне сходна степен на оптимизиране на разходите за балансиране, но при стриктно спазване на действащата нормативна уредба. С предлаганите изменения по отношение правилата за снабдяване от доставчик от последна инстанция се внася по-голяма яснота в отношенията между основния доставчик/координатор на балансираща група, доставчика от последна инстанция, крайния клиент и оператора на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа и се избягват случаите, в които противно на изискванията и целта на чл. 95а от ЗЕ крайни клиенти остават за значителен период от време без доставчик на електрическа енергия за времето от прекратяване на доставката от основния доставчик до регистрацията им при доставчик от последна инстанция.

 

Дата на откриване: 1.11.2021 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Енергетика
Дата на приключване: 15.11.2021 г.
Проектът на Правила за изменение и допълнение на Правилата за работа на организиран борсов пазар на електрическа енергия (ПИД на ПРОБПЕЕ, ПИД на Правилата) е изготвен по постъпили в Комисията за енергийно и водно регулиране предложения на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД за изменение и допълнение на ПРОБПЕЕ (обн. ДВ, бр. 55 от 19.06.2020 г.).
В резултат от натрупаната практика от работата на борсовия пазар и неговото администриране се установява необходимост от преуреждане на някои отношения, възникващи в хода на търговията с електрическа енергия на организиран борсов пазар на пазарен сегмент „Двустранни договори“ и на пазарен сегмент „Ден напред“.
С проекта на ПИД на ПРОБПЕЕ се цели да се създаде сигурност в обществените отношения, свързани с предоставяне на обезпечение за плащане и/или добро изпълнение на пазарен сегмент „Двустранни договори“ и начина на формиране на клиринговата цена на пазарен сегмент „Ден напред“.
Приемането и прилагането на ПИД на Правилата ще допринесе за безпротиворечивото им прилагане от пазарните участници, като ще осигури на участниците на сегмент „Двустранни договори“ по-надеждни условия и предпоставки за сключване на сделки за дългосрочни продукти.
Дата на откриване: 1.11.2021 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Енергетика
Дата на приключване: 15.11.2021 г.

На основание чл. 51д. ал.1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) и чл. 21, ал 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми и в изпълнение на изискванията на МОСВ (Писмо № ЕО-6/28.06.2021 г.) Министерство на регионалното развитие и благоустройството започна Обществено обсъждане на Морския пространствен план на Република България 2021-2035 г., Доклада за Екологична оценка. 

ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ

Комплектът документи към МППРБ, в това число ДЕО и ДОС, е публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Портала за обществени консултации.

Самото обществено обсъждане ще се състои на 31.08.2021 от 10.00 ч. онлайн през платформата Webex. За участие е необходима предварителна заявка в срок до 27.08.2021 г. включително на имейл адреси: [email protected] и [email protected].

Коментари, становища и предложения по МППРБ, Доклада за ЕО и приложенията към тях можете да представяте в срок 30 дни от публикуването на съобщението  на официалния адрес на МРРБ, както и в електронен вид на e-mail адрес: [email protected].

Допълнителна информация в посочения срок за общественото обсъждане може да се получи от:

1. Д-р урб. Ирина Мутафчийска на ел. поща [email protected] тел. 02 980 0308, мобилен 0879 833 073 – за Морски пространствен план на Република България (2021-2035 г.);

2. Доц. д-р. инж. Росица Николаева, ел. поща [email protected], Мобилен телефон: 0888 142 747 – за Доклад за Екологична оценка;

3. Урб. Ивайло Стоянов – началник на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, Министерство на регионалното развитие и благоустройството“ – ел. поща: [email protected], тел. 02 9405 627.

РЕЗЮМЕ МППРБ

Морският пространствен план на Република България (МППРБ) е дългосрочен стратегически документ с национално значение с времеви обхват 15 години (2021-2035г.) Той ще позволи оптимално да се използват природните дадености и ресурси в акваторията на Черно море. Прилагането му ще създаде предпоставки да се развият всички икономически дейности при спазване на екологичните норми. МППРБ е основата, на която ще бъде оформена посоката за използване на морското пространство по оптимален начин, чрез съвместяване на човешки дейности с опазване на околната среда и културното наследство, намиращо се под вода, и научно-изследователски дейности.

Териториалният обхват на плана е определен в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) и включва морските пространства съгласно чл. 5 ал. 1 и крайбрежните морски води съгл. § 1, т. 54 от ДР на Закона за водите. Изискванията да се интегрира морското пространствено планиране с интегрираното управление на крайбрежните зони, да се изследват взаимодействията между морето и сушата, налагат да се проследят дейностите на брега, които въздействат върху прилежащите морски пространства. Те са проследени в крайбрежната територия от зона А (100 м) и зона Б (2 км) съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Главна цел на Морския пространствен план е създаването на условия за устойчив растеж на морската икономика, за постигане на стабилно развитие на българския черноморски регион, чрез ефективно използване на природните ресурси, съобразено с изискванията за интегрирано опазване на морската среда. Той трябва да съвмести безконфликтно съществуващи и бъдещи дейности по използване на морските пространства, отчитайки мерките за постигане на добро състояние на морската околна среда на Програмата от мерки към Морската стратегия на Р. България.

Специфичните цели на Морския пространствен план са:

  1. Регулиране и координиране на морските ползвания.
  2. Изграждане на диверсифицирана и устойчива морска икономика и жизнени териториални общности.
  3. Повишаване на морската култура, образование и знание.
  4. Международно и регионално сътрудничество за опазване и ползване на Черноморските ресурси.

Те са съобразени с изискванията на Директива 2014/89/ЕС и на ЗМППВВППРБ и определят задачите, които трябва да бъдат изпълнени: i) анализ на състоянието на морските пространства на база налична информация; ii) анализ на ресурсите в морските пространства (биологични, минерални, материални); iii) анализ на дейности и ползвания в морските пространства, конфликтни точки  и зони и потенциал за безконфликтно интегриране; iv) разработване на прогнозни сценарии и избор на предпочитан вариант при съчетание на икономически, социални и екологични цели; v) определяне на визия и стратегически цели за развитие към избраните хоризонти – краткосрочен до 2024 г. и дългосрочен до 2035 г.; и vi) разработване на процедури за прилагане, управление, изпълнение, наблюдение и контрол.

Визията на МППРБ е:

През 2035 г. в морските пространства на Република България е постигнато и се поддържа добро състояние на морската среда и богато биологично разнообразие. Най-значимите морски екосистемни услуги и културни ценности са възстановени и опазени. Морските пространства се използват от иновативна, конкурентна и устойчива Синя икономика. Морският пространствен план осигурява предвидимост и сигурност в морските пространства, координация и синергия между ползванията и намалява вредните въздействия от човешката дейност. Сътрудничеството между управлението, науката и икономиката създава нови знания и култура, услуги и биотехнологии в подкрепа на Синия растеж и подобреното благосъстояние на местните общности.

Важно е да се отбележи, че МППРБ е стратегически документ, даващ насоки за по-добро взаимодействие между акваторията и прилежащата територия и координиране на дейностите в морските сектори и е съобразен както с националните и регионални стратегически документи, така и с приоритетите на съответните общини. Планът не предвижда промяна в начина на трайно ползване на крайбрежните територии (които са обект на общите устройствени планове на черноморските общини), както и инвестиционни инициативи или ново строителство (които се планират и процедират по реда на нормативната рамка за устройство на територията – ЗУТ, ЗУЧК и ЗМПВВППРБ).

МППРБ е разработен в съответствие с националната и европейската нормативна рамка (по-важни документи от които са Закона за морските пространства вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и Директива 2014/89/ЕС за установяване на рамка на морското пространствено планиране), и международни актове, по които Република България е поела ангажимент.

Планът включва  доклад, 13 тома, гео данни (база данни), които са представени в карти, както и таблици към тях. Освен това са разработени Доклад за оценка степента на въздействие и Доклад екологична оценка съгласно нормативните изисквания за такъв тип документи.

ПРЕДСТОЯЩИ СТЪПКИ

Резултатите от общественото обсъждане на МПП и ДЕО и от проведените публични консултации по ДЕО ще бъдат публикувани на официалната страница на МРРБ след изтичане на 30 дневния срок за коментари, становища и предложения.

Документите могат да бъдат намерени на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в прикачен файл: https://www.mrrb.bg/bg/suobstenie-za-provejdane-na-obstestveno-obsujdane-na-proekta-na-morski-prostranstven-plan-za-perioda-2021-2035-i-doklada-za-ekologichna-ocenka-kum-nego/.

Дата на откриване: 10.8.2021 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Регионална политика
Дата на приключване: 9.9.2021 г.

На сайта https://www.nextgeneration.bg/  е публикувана и съответно е налична за обществено обсъждане Ревизираната версия 1.3 (20.07.2021 г.)  на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България.

Пълният текст на документа е наличен тук

Счита се, че с Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите, която е в сила от месец януари 2007 г., са създадени нормативни условия за цялостно паспортизиране на сградния фонд и на техническата инфраструктура – за нови и за съществуващи строежи. Предвид изтичащия срок, определен за съставяне на техническите паспорти на съществуващи строежи – държавна, общинска или частна собственост, в т.ч. строежите – смесена държавна и частна собственост или смесена общинска и частна собственост, в МРРБ се получиха множество реакции на омбудсмана на Република България, на организации и граждани, на народни представители, направени бяха редица публикации и коментари в пресата, в които се споделя, че в условията на висока степен на несигурност, породена от извънредните обстоятелства на пандемията от COVID-19, гражданите, както и държавните и общински институции няма да могат да се справят в посочения срок с разхода за задължителна паспортизация. Обществеността изразява неразбиране по отношение на изискването за обследване и паспортизация на съществуващи частни строежи когато не са налице намерения за изпълнение на строителни и монтажни работи (СМР), свързани с конструкцията им или с издаване на разрешение за строеж.

Основна цел на предлаганото изменение на наредбата е да облекчи бизнеса, гражданите и централните и общински администлации от допълнително натоварване с разходи в условията на икономическо възстановяване след пандемията от COVID-19.

На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове, срокът за обществено обсъждане след публикуване на проекта на наредба и мотивите на Портала за обществени консултации и на интернет страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е 14 дни, мотивиран от обстоятелството, че проект на Наредба за изменение на  Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите и придружаващите го мотиви вече е бил подлаган на процедура по обществено обсъждане, в периода 29.04.2021 г. – 31.05.2021 г.

Дата на откриване: 19.7.2021 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Регионална политика
Дата на приключване: 2.8.2021 г.

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (обн. ДВ, бр. 4 от 2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 25 от 2018 г., изм. ДВ, бр. 8 от 2019 г.)

Проектът на наредба е разработен във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗИД на ЗКИР) (обн. ДВ, бр. 41 и бр. 44 от 2019 г.) и практиката по прилагането на действащата от 2017 г. до този момент наредба. Предвиждат се следните по – съществени промени:

– изискванията, които се прилагат за определяне на задължените лица, за чиято сметка се извършва отстраняването на грешката в кадастралната карта след одобряването ѝ;

– изискванията при отстраняване на несъответствията в контактната зона, получена при създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри, в резултат на обединяване на данните от източниците по чл. 36, ал. 1 от наредбата;

– начинът на уведомяване на заинтересованите лица при започване на производство за изменение при непълнота или грешка, или явна фактическа грешка, за територии, в които попадат повече от 50 поземлени имота, се извършва чрез „Държавен вестник“.

– намалява се административната тежест за гражданите и бизнеса: не се издава документ, доказващ, че обектите са нанесени в кадастъра; проверката за нанесените новопостроени или преустроени сгради в кадастъра се извършва служебно от органите, въвеждащи сградите в експлоатация, за които е осигурен достъп до информационната система на кадастъра;

– въвежда се изискването – правоспособните лица по кадастър да подписват проектите за изменение с квалифициран електронен подпис;

–   премахва се изискването за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри в графичен и писмен вид, в т.ч. и схемите на етажи;

–    отпада възможността за определяне на площта на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура от правоспособно лице по ЗКИР, по реда на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, поради констатирана некоректна практика от правоспособните лица по кадастър по прилагане на изискването;

–    изменят се дефинираните допустими стойности за определяне на точността на нанесените поземлени имоти и сгради в кадастралната карта;

–    границите на поземлените имоти, които представляват обекти на пътната и жп инфраструктура, язовири, реки, промишлени обекти, да се определят чрез геодезически измервания в производството по създаване на кадастралната карта, само ако за тях не са предоставени данни, съдържащи се в източниците, посочени в чл. 41 от ЗКИР.

–    начинът на определяне на вида на етажа и площта на сградата, определена от границата ѝ в кадастралната карта, се уеднаквяват с правилата, въведени със Закона за устройство на територията;

–    прецизирани са изискванията за по – особените и специфични случаи, в които се извършват изменения на кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани с отразяване на граници, определени в подробен устройствен план и нанасяне на сграда в резултат на надстрояване, преустройство и др.

–    отпада изискването за предоставяне на данни от ведомства и общини само до СГКК по местонахождение на имота, за който се отнасят данните;

–    регламентират се изискванията, при които се изменят кадастралната карта и кадастралните регистри, за отразяване на нови или променени граници на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК;

–     условията, при които се установява наличието на явна фактическа грешка и начина за нейното отстраняване, са уточнени и детайлно разписани.

–    продължава се срокът за осигуряване на функционалности в информационната система на кадастъра, необходими за изпълнение на дейностите по § 15, ал. 1, до 31.12.2023 г.

Дата на откриване: 25.3.2021 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Регионална политика
Дата на приключване: 26.4.2021 г.
В изпълнение на чл. 15 от Постановление № 142 на Министерски съвет от 2019 г., Министерство на регионалното развитие и благоустройството организира обществени консултации на проекта на Програма за развитие на регионите (ПРР) 2021-2027. Проектът на програмата е качен и на Единния информационен портал: www.eufunds.bg, както и на интернет страниците на Министерство на регионалното развитие и благоустройството: www.mrrb.bg и на програмата: www.bgregio.eu.
На посочените страници можете да намерите и информация относно общественото обсъждане на проекта на ПРР 2021-2027, което ще се проведе на 9 април 2021 г.
Срокът за изпращане на писмени предложения и становища по публикувания проект на ПРР 2021-2027 е 19 април.
Дата на откриване: 17.3.2021 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Регионална политика
Дата на приключване: 19.4.2021 г.

С цел създаване на здравословни условия на живот на населението и опазване на околната и жизнената среда от шум се извършва оценка, управление и контрол на шума в околната среда, причинен от различни източници.

В тази връзка Законът за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) регламентира разработването и одобряването на стратегически карти за шум както за агломерациите, така и за основните пътища, основните железопътни линии и основните летища на територията на страната.

Стратегическите карти за шум определят районите с констатирано превишаване на стойностите на даден показател за шум, което може да предизвика вредно въздействие върху здравето на хората и за които се прилагат планове за действие.

Стратегическите карти за шум за агломерациите се възлагат за разработване от кметовете на общини и се одобряват от съответния общински съвет.

Стратегическите карти за шум за основните железопътни линии, основните летища и основните пътища се възлагат за разработване от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството, в зависимост от техните компетентности, и се одобряват от министъра на здравеопазването, по предложение на експертен съвет към него.

Адрес за изпращане на становища и предложения: [email protected]

Дата на откриване: 11.3.2021 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Здравеопазване
Дата на приключване: 9.4.2021 г.

Съгласно действащата редакция на чл. 34, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, по време на експлоатация на обектите не се разрешава поставяне на горими материали по пътищата за евакуация. Не са регламентирани конкретни изисквания, относно разполагането в коридорите на детски градини, ясли, училища и центрове за подкрепа за личностно развитие на метални ученически или детски шкафчета, които са негорими, но тяхното съдържание включва горими материали (дрехи, учебници, раници и др.). Липсата на изрична нормативна уредба по този въпрос води до множество запитвания от директори на училища и детски градини, кметове на райони и граждани за възможността за разполагане на шкафчета в евакуационните коридори на тези сгради. Въпросът придоби още по-голямо значение във връзка с изпълняващите се национални програми за развитие на образованието. Това наложи разработването на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, в която са регламентирани конкретни изисквания, относно възможността и условията за разполагането на горими материали в ученически и детски шкафчета в евакуационните коридори на детски градини и ясли от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.1 и на училища и центрове за подкрепа за личностно развитие от подклас на функционална пожарна опасност Ф4.1. В тези обекти ще се допуска поставяне на горими материали (дрехи и/или материали, свързани с образователния процес) в евакуационен/ни коридор/и на сградите, в случай че горимите материали са поставени в метални ученически или детски шкафчета, монтирани само към едната стена на коридора и стационарно закрепени към стената и/или пода, като минималното разстояние от всеки евакуационен изход до шкафчетата е 0,9 m. В горепосочените обекти задължително следва да е осигурена автоматична пожароизвестителна система със специфичен звуков сигнал и евакуационните стълбища в сградите да са отделени съгласно чл. 47 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Предвидена е забрана за поставяне в шкафчетата на леснозапалими течности, горими течности и горими газове, както и за поставяне върху тях на всякакви материали и оборудване, в т.ч. негорими такива. В проекта на наредбата са предвидени и редакционни промени, свързани със замяната на отменен стандартизационен документ с новата версия на същия документ, както и премахване в две от приложенията на наредбата на позоваването на отменена наредба и на несъществуващ телефонен номер. Прецизирани са част от изискванията на наредбата, като са включени текстове, с които ясно да бъде регламентирано, че пожарогасителите и противопожарни системи и съоръжения в обектите следва да са обслужени и поддържани през целия експлоатационен срок на обекта. Проект на Наредба за допълнение на Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите беше публикуван за обществено обсъждане на 15.09.2020 г. за срок от 30 дни. Поради направени промени в първоначалния текст и изготвянето на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, проектът на акт се публикува за повторно обществено обсъждане.

Дата на откриване: 17.2.2021 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Правосъдие и вътрешни работи
Дата на приключване: 19.3.2021 г.

МЕ предлага за обществено обсъждане проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.

На основание чл. 4, ал. 2, т. 1 от Закона за енергетиката, Министерството на енергетиката разработи проект на Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 година с хоризонт до 2050 година.

Проектът е изготвен при отчитане на актуалната рамка на енергийната политика на ЕС, насочена към постигане на амбициозните общностни цели за преход към нисковъглеродна икономика. Дефинирани са основните стратегически решения, насочени към постигането на националните цели при отчитане особеностите на енергийния микс. Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. отразява ясно тенденциите, мерките и политиките в областта на енергийната сигурността, енергийната ефективност, либерализацията на електроенергийния и газовия пазар, както и интегргирането им в Общия европейски пазар, развитието и прилагането на нови енергийни технологии. В проекта на Стратегията са заложени общите европейски политики и цели за развитие на енергетиката и за ограничаване изменението на климата, като са отразени националните специфики в областта на енергийните ресурси, производството, преноса и разпределението на енергия. Политиките са заложени и в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г., който е изготвен в изпълнение на Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата.

Проектът на Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., се публикува за обществени консултации за срок от 30 календарни дни, считано от 09.02.2021 г. Мнения, предложения и коментари могат да бъдат изпращани на следния електронен адрес: [email protected].

Дата на откриване: 10.2.2021 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Енергетика
Дата на приключване: 10.3.2021 г.