министерство на икономиката МИ

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

на

Министерството на икономиката  за програмни антикризисни мерки и мерки за развитие на икономиката, изпълнявани до края на годината

 

  • Публични инвестиции под формата на заеми и грантове финансиране в размер над 1.8 млрд. лв.
  • Насърчаване на преки частни инвестиции в размер на над 1,5 млрд. лв.I. Общи мерки

    1. Изпълнение на Националното тристранно споразумение. (Тристранното споразумение с работодатели и синдикати ще да бъде основополагащ програмен документ от страна на Министерство на икономиката)

    1.1. Разработване и прилагане на мерки за насърчаване на инвестициите в по-слабо развитите и изоставащи региони. Министерството на      икономиката съвместно с работодателските организации ще разработи допълнителни мерки за насърчаване на инвестициите.
    1.2. Предприемане на мерки, насочени към подкрепа и облекчаване на дейността на малките и средни предприятия в съответствие с европейския принцип „Мисли първо за малките“ и „Акта за малкия бизнес“. Министерството на икономиката съвместно с работодателските организации ще разработи и организациите на стартъпите, ще разработи проект на Концепция за реализиране на мерки, насочени към подкрепа и облекчаване дейността на малките и средните предприятия.
    1.3. Продължаване усилията за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и за разширяване приложното поле на мълчаливото съгласие.
    1.4. Продължаване реализацията на мерките за облекчаване на процедурите за свързаност на предприятията към мрежови структури (ВиК, ел.енергия, газ и др.).
    1.5. Обединяване усилията на държавата и социалните партньори за прилагане на общи съгласувани политики и мерки за борба със сивата икономика и недекларирания труд, корупцията, монополизацията и картелизацията.
    1.6. Продължаване хода на реализацията на мярката, насочена към намаляване броя на административните структури и продължаване на административната реформа.

    2.  С цел подобряване на контрола по прозрачното разходване на публични средства и избягване и предотвратяване на евентуални корупционни практики, злоупотреби и нерегламентирани отношения са разработени конкретни мерки, разписани в Приложение 1 (отвори линк)
     

    3. Създаване на допълнителни възможности за подкрепа на инвеститори, изпълняващи значими за икономиката проекти, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, включително и с регионални възможности (ЗНИ).Мярката предвижда изменение и допълнение на Правилника за прилагане на закона за насърчаване на инвестициите и включване на нова
    финансова мярка за подкрепа на проекти в преработващата промишленост под формата на безвъзмездна финансова помощ.
    Очаква се мярката да подкрепи решенията на компаниите за нови инвестиции в период на криза и създаването на нова дългосрочна заетост в предприятията, както и увеличаване на икономическата активност на регионално ниво. Мярката дава възможност за кеш грантове до 37,5 млн. евро, в зависимост от размера на инвестицията и региона и при спазване на правилата за държавни помощи на ЕС. Мярката ще се прилага само за стратегически инвеститори – Приоритетни инвеститори по ЗНИ. 

    4. Иницииране на промени в Закона за насърчаване на инвестициите с цел създаване на условия за привличане на стратегически инвеститори при спазване на Европейската карта за държавните помощи.
    Мярката предвижда законоустановен режим за предоставяне на помощи на стратегически инвеститори след решение на МС. Чрез нея ще се постигне както маркетингов ефект (за инвеститори от ранга на Фолксваген), а ще бъде облекчена и нормативната рамка.

    II. Конкретни мерки за публични инвестиции в икономиката в размер на над 1,8 млрд. лв. (отвори линк)

    III. Конкретни мерки за частни инвестиции в икономиката в размер на над 1,5 млрд. лв. (отвори линк)

С брой 57 на Държавен вестник от 26 юни 2020 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.

Така направените промени в Закона за енергетиката са в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС, както и в изпълнение на ангажимента на Република България като държава членка на Европейския съюз да либерализира напълно своя пазар на електроенергия.

Съгласно приетите промени в Закона за енергетиката, считано от 01-ви октомври 2020 г. всички небитови клиенти, които към настоящия момент се снабдяват с електрическа енергия по регулирани цени, следва да сключат договор с търговец за доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени, като сами изберат доставчик на електрическа енергия при оптимални за тях условия.

В тази връзка следва да се има предвид, че небитовите клиенти, които са възложители по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и към момента са на регулирания пазар на електрическа енергия следва да предприемат необходимите действия за своевременно провеждане на предвидените в ЗОП процедури, с цел избор на доставчик на електрическа енергия.

Подробна информация във връзка с промените в Закона за енергетиката, свързани с процеса на либерализация на пазара на електрическа енергия може да бъде открита на интернет страницата на Министерство на енергетиката.

Повече информация за това, което предстои да се случи след 1-ви октомври 2020 г. на пазара на електрическа енергия за небитовите клиенти може да получите тук

С влизане в сила на новия Закон за хората с увреждания и съгласно чл. 44, ал. 1, Министърът на труда и социалната политика утвърждава със заповед Национална програма за заетост на хората с увреждания. Същата програма се изпълнява от Агенция за хората с увреждания (АХУ).

На 13.07.2020 г. Агенцията обяви конкурс за финансиране на проекти по Националната програма за заетост на хората с увреждания (утвърдена със заповед № РД01-183/12.03.2020 г.).

Участници в конкурса могат да бъдат всички работодатели, регистрирани по действащото законодателство.

Отпускат се средства по 4 компонента:

  1. Изграждане на достъп до работните места на лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст – до 10 000 лв.;
  2. Приспособяване на съществуващи работни места за лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст – до 10 000 лв.;
  3. Оборудване на нови работни места за лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст – до 10 000 лв.;
  4. Квалификация и преквалификация, съответно обучение за професионално и служебно развитие за лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст – до 10 000 лв. на лице с трайно уврежданe.

Проектите се изготвят по Методика, съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона за хората с увреждания.

Необходимите документи за кандидатстване, както и самата процедура на конкурса, могат да се намерят на интернет страницата на Агенцията: https://ahu.mlsp.government.bg/home/ , респ. в рубрика Проекти/програми на сайта, или на тел. 02 931 80 95

Посолството на Република Северна Македония в Република България информира за

Публична покана от страна на Правителството на Р.С. Македония за подаване на искане за създаване на статут на инвестиционен проект.

Тази публична обява е съгласно Закона за стратегически инвестиции в Р. С. Македония с цел подтикване, привличане и създаване на условия за реализиране на стратегически инвестиции в Р. С. Македония, за увеличаване на износа и намаляване на търговския дефицит.

Обявените стратегически проекти трябва да бъдат съгласувани със стратегическите приоритети на Правителството на Р. С. Македония.  Статутът на стратегическия проект за инвестиране може да бъде одобрен съгласно условията и процедурите, обявени в Закона за проекти от следните области: Енергия и инфраструктура, Транспорт и телекомуникации, Туризъм, Преработвателна промишленост, Земеделие, Горско и водостопанство, Здравеопазване, Промишлен и технологичен парк, Справяне с отпадъчни води и отпадъци, IT зони, Спорт, Наука и образование.

Краен срок: 31. януари 2021 г.

Подробна информация за обявата: http://economy.gov.mk/doc/2810

Препращане към Оригинален документ (за изтегляне)

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) открива процедура за избор на главен изпълнител за изграждане на новата офис сграда на ЕИБ в Люксембург.

Известието е публикувано на интернет страницата на ЕИБ и в Официалния вестник на ЕС на 24 юни 2020 г. Крайният срок за кандидатстване е 11.09.2020 г.

Актуална информация с пакета документи за кандидатстване може да намерите в прикачения файл с условията (изтегли файл) или на адрес: https://ted.europa.eu/udl?uri=TED:NOTICE:290794-2020:TEXT:EN:HTML

 

 

На 22.06.2020 г. „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ ЕАД, с решение на Съвета на директорите на дружеството обявява състезателна процедура за провеждане на конкурс по оферти:

  • Позиция 1 – Ремонтни и строително-монтажни работи хидроизолация на обект: „Терем – Хан Крум“ ЕООД, р-н Търговище, подобект: „Корпус 1 – ГАПС“ на територията на „Терем – Хан Крум“ ЕООД, р-н Търговище, ул. „Александър Стамболийски“ № 31
  • Позиция 2 – подобект: „Корпус – ремонт колесни и верижни машини“ и „РСМР – подстанция вътрешна“ в ОП „Овеч“ гр. Провадия, ул. „Сергей Румянцев“ № 1

Подробни разяснения относно условията на търга, времето и мястото за провеждане са достъпни за неограничен и пълен пряк безплатен достъп на интернет адрес: www.terem.bg , респ. на секция Електронна борса: https://terem.bg/EMarket/RequestList.aspx

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев: Постигнахме историческо тристранно споразумение!

Тристранното споразумение между работодателите, синдикатите и държавата бе определено като историческо постижение от председателя на КРИБ Кирил Домусчиев на пресконференция в Министерския съвет в присъствието на членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество, която се проведе след подписването на споразумението.

„Стигнахме до извода, че трябва да бъдем модерни работодатели и синдикати, да има един добър социален диалог, разбрахме се да заровим томахавките“, заяви Кирил Домусчиев и припомни, че идеята за този документ се е зародила преди около година. „Успяхме да постигнем консенсус по много теми, направихме компромиси за много неща – нещо, което поне аз нямам спомен да е правено в България“, каза председателят на КРИБ.

Кирил Домусчиев посочи, че всички мерки, за които са се разбрали участниците в тристранното социално партньорство, ще бъдат изпълнявани през следващите 6-8 месеца. Те ще се реализират като законодателни промени, както и като реформи. „Тук са приоритетите за абсолютно всичко, което трябва да се случи в рамките на следващите шест месеца, за да създадем добра среда за правене на бизнес. Това тристранно споразумение има сериозно значение за преодоляване на кризата, която породи коронавирусът“, напомни още председателят на КРИБ. Той представи договорените мерки за подобряване на бизнес средата и икономиката, които са в първия раздел на споразумението. В него е акцентирано на приемането ни в Шенген, в ERM II, на борбата със сивата икономиката, корупцията и картелите. Извежда се като приоритет също така административната реформа, насърчаването на инвестиции в изоставащите райони на страната, както и поставяне на ударение върху нова индустриална политика, нова родна индустрия, отрасли на производства с предимства, иновации и висока добавена стойност. Бизнесът държи още на ускорено изграждане на електронното управление, ограничаване на административното регулиране и разширяване на приложното поле на мълчаливото съгласие, облекчаване на процедурите за свързване на предприятията към мрежовите структури.

„Изработени са решения по пакет от антикризисни мерки“, каза вицепремиерът Марияна Николова, председател на НСТС. „Това споразумение е със статут на национален приоритет“, посочи министърът на икономиката Емил Караниколов. „Засягат се много теми – бизнес, икономика, социална защита, зелената сделка, енергетика, образование, демография, един голям комплекс от мерки. Съвместно трябва да ги изпълним, до 10 дни ще свикаме национален икономически съвет, за да подготвим работни групи в сферата на икономиката и бизнеса“, съобщи министър Караниколов.

Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева заяви, че една от най-важните точки в разговорите е споразумението за минималната работна заплата. „Това, което беше направено като компромис от страна на работодателите е, че първите три дни болнични ще продължават да се плащат от тях. Синдикатите пък се съгласиха да не се връща доходът на най-бедните семейства”, поясни министър Сачева. „На този етап нямаме решение за отпускане на допълнителен платен отпуск за майките на малки деца. Не се предвижда това да бъде прието, тъй като средствата се пренасочват към по-належащи сектори. Разходите за подобна мярка биха били най-малко 350 млн.лв. Отделили сме почти 1 млрд. лв., с които да подкрепим работодателите. Относно работещите родители в отпуск ние им дадохме възможност за еднократна помощ. Днес се прие и да се удължи мярката за кредитите. За децата в предучилищна възраст от МОН направиха така, че да се осигурят допълнителни занимания за лятото. Вижданията на правителството в момента са, че родителите могат да се подкрепят с други мерки”, обясни министър Сачева.

Важно място в документа се отделя на енергетиката – сектор, в който високите цени през последната година сериозно затормозяваха работодателите. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова благодари на социалните партньори за конструктивния диалог и допълни, че от това как ще се развива енергетиката зависи доколко конкурентоспособен ще бъде българският бизнес. Тя каза още, че партньорите са се договорили за разработването на Маришкия басейн, тъй като функционирането му е важно не само за енергийната, а и за националната ни сигурност. „Другата важна тема беше пълната либерализация на пазара на електроенергия. България е една от последните държави членки на ЕС, която не е направила това напълно. Сега се договорихме това да стане факт и да се извърши на няколко фази – първо на пазара на едро, а след това и на пазара на дребно”, посочи Теменужка Петкова. Тя обясни, че за да се либерализира свободният пазар на електроенергия за битовите потребители, трябва да бъдат предприети редица стъпки. Първата от тях е да се разработят правила и механизъм за уязвимите клиенти. Този процес щял да отнеме до 5 години. Министър Петкова каза още, че т.нар. „зелена сделка” също е тема, по която кабинетът ще работи със социалните партньори. Предвижда се Европейската комисия да насочи сериозен финансов ресурс към страните членки с оглед изпълнението на сделката.

„Работодатели, синдикати и правителство се споразумяхме по много важни въпроси, за които бизнесът отдавна алармира”, каза председателят на АИКБ Васил Велев. Той очаква пазарният сегмент „ден напред” да стане факт до края на годината и изтъкна, че е важно да се уредят взаимоотношенията между държавата и ТЕЦ-овете „Марица – Изток” 1 и 3. Настояването на бизнеса е въпросните централи да участват в търг за капацитети и да предоставят електроенергия на добри цени както за бизнеса, така и за бита.

„Правим нещо сериозно. То е уникално заради хоризонта, който си поставя – за зелената сделка и общия процес на либерализация на енергийния пазар са договорени 5 години”, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той акцентира и върху раздел „Демография, образование, развитие” в споразумението, като коментира две направления. „Едното е за заселване на граждани от трети страни у нас. Вторият момент е да се разработи национална програма за жилищна политика”, обясни той.  Пламен Димитров изтъкна, че двете страни са се разбрали и за определяне на минимална работна заплата за всички сектори, и за договаряния по размера й на втори етап – по различните икономически дейности. Договорени са и препоръчителни индекси за заплати.

„В България има прекалено много общини и области и тази административна структура създава много проблеми във функционирането на държавата. Това е посока, в която трябва да се работи. В образованието има един раздел, който предлага да бъдат приемани повече студенти в приложните професии за сметка на други, които очевидно нямат широко приложение”, обясни Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа”. Според него едно от най-важните предложения е за реформа в социалното подпомагане. „В сегашното социално подпомагане всичко е кърпено, преправяно и е твърде отдалечено от живота. Така се създават много проблеми”, обясни Манолов и посочи, че социалният министър Сачева се е съгласила с това, че е необходима незабавна промяна.

„Важни приоритети намериха място в споразумението – мълчаливото съгласие, подобряването на средата, механизмът за определяне на минимална работна заплата. Много важно послание е социалните помощи да са обвързани с учене и полагане на труд. Важно е, че образованието ще се свърже с нуждите на бизнеса. В момент, когато почти всички държави са объркани и нямат ясни виждания за бъдещето си, България не допусна огромни разходи. Това споразумение създава социален мир в тези условия, което дава добър сигнал за всички инвеститори. Направихме много компромиси, за да се случи това”, коментира председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов.

Преди пресконференцията премиерът Бойко Борисов заяви: „С този акт на добра воля на работодателите, синдикатите и правителството проявяваме разум. Много е сложно и никой сам не може да се справи. С общи усилия, ако можем да се измъкнем от кризата, предизвикана от COVID-19, ще е добре“.  Премиерът Борисов изрази благодарност към всички участници в процеса по подготовката и финализирането на споразумението, съдържащо мерки в пет ключови сектори за икономическото развитие на страната ни. А те са: бизнес среда и икономика; енергетика; Европейска зелена сделка; демография, образование, пазар на труда и трудова миграция; политики за социална защита.

„Благодаря и на колегите, които и в Министерски съвет работиха с Вас, и на Вас – за търпението, компромисите и разбирането в този доста объркан свят, в най-голямата криза след Втората световна война, която е с много човешки жертви и с милиарди и трилиони загуби на икономиката“, посочи премиерът Борисов пред министрите, представителите на бизнеса и на работещите. Министър-председателят бе категоричен, че сега не е време за противоречия, а за обединение в името на успешното преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19.

На днешното отчетно-изборно събрание на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) издигнатата от Камарата на строителите в България номинация на инж. Любомир Качамаков, член на Управителния съвет на КСБ и председател на ОП София, беше единодушно подкрепена за втори мандат като вицепрезидент на FIEC за периода 2020-2022. От името на КСБ по тази точка, както и по другите дискутирани теми от дневния ред, електронното гласуване беше предоставено на гласуващия от името на КСБ делегат инж. Николай Николов, заместник-председател на УС на КСБ, член на ИБ на КСБ и председател на ОП Бургас.

В резултат на взетите решения на днешното заседание на ОС на FIEC инж. Качамаков ще представлява в Управителния съвет на FIEC групата на страните членки от Централна и Източна Европа, която освен България включва и следните държави: Чехия, Естония, Унгария, Хърватия, Литва, Латвия, Румъния, Словения, Словакия и Украйна.

През следващите две години президент на FIEC ще бъде Томас Бауер, който досега представляваше немската строителна индустрия в Европейската федерация.

Заседанието се проведе под формата на видео връзка и с участието на 54 делегати от представляваните във FIEC организации, които в момента възлизат на 32 национални федерации от 28 държави.