КСБ с принос към изпълнението на националните цели за енергийна ефективност в сградния сектор чрез укрепване на връзката образование – бизнес
В рамките на инициативата BUILD UP Skills Bulgaria 2030 на 17-и януари в София, както и в онлайн формат, се проведе конференция под мотото „Образование и обучение за енергийна ефективност и ВЕИ в сградите“. Ключовата цел на проекта, финансиран по програма Хоризонт 2020 на ЕС, в който КСБ е активен партньор, е изработването на пътна карта за повишаване на квалификацията в строителния сектор за прилагане на решения в областта на енергийната ефективност и ВЕИ.
Както беше представено от г-н Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект, координатор по проекта, инициативата е с десетгодишна история, в която е доказано сътрудничеството в областта на професионалното образование и обучение в сектора. ,,В България успяхме да обучим над 2000 строителни специалисти, но това далеч не е достатъчно. Стратегическите ни цели за 2030 г. са свързани с нарастващ принос на строителния сектор към прехода към зелената енергия. Това от своя страна налага създаването на рамка за система за продължаваща професионална квалификация в строителството“, поясни г-н Цанев.
В събитието се включиха експерти от Камарата на строителите в България (КСБ), Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), Фондация „Център за енергийна ефективност ЕнЕфект“, Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), и Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС), които са и партньорите по проекта.
Във фокуса на вниманието бе поставена ролята на професионалното образование за изпълнението на националните цели за енергийна ефективност в сградния сектор, както и тенденциите в професионалното образование и обучение, свързани с наложителни промени в държавните образователни стандарти в професионални направления в областта на строителството. Бяха представени и резултатите от проекта BUILD UP Skills Bulgaria 2030 за периода от 2011 до 2022 г., както и очакванията по отношение на новия етап от изпълнение на инициативата до 2030г.
Чрез ревитализирането на Националната платформа за диалог, като една от основните дейности по проекта, се очаква да се привлекат към професионални дискусии поне 150 представители на заинтересованите страни, както и да се анализира и количествено да се изрази търсенето на услуги за образование и обучение сред строителните фирми, като се проучат нагласите към новите изисквания, поставени от прехода към „зелена енергия“.
В рамките на проекта ще се разработи актуален анализ на ситуацията на национално ниво по отношение на националните политики в областта на климата и енергията, обучение и образование в строителния сектор, пропуски в програмите за обучение, търсене на квалифицирани обучители и нужда от квалифицирани работници и професионалисти. Предстои да се картографират квалификационните нужди и пропуски за всяка съответна професия на всяко ниво на EQF (европейска квалификационна рамка) и да се идентифицира съществуващо обучително и образователно съдържание, като се разработи рамка за система за непрекъснато професионално развитие (CPD), която да бъде приета от съответните заинтересовани страни. Очакваният резултат от проекта – интегрирането на разработената Национална пътна карта за интегриране на обучения за интелигентни енергийни решения за сгради в основните учебни програми и практики е от ключово значение за изграждане на професионалисти и увеличаване на броя на квалифицираните работници и специалисти за постигане на националните цели за 2030 г. в строителния сектор.
Г-н Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на АУЕР, направи обстоен преглед на европейската законодателна рамка във връзка с прехода към чиста енергия, заедно с с предизвикателствата за Зелената сделка. Това включва Директивата за енергийна ефективност, Директивата относно енергийните характеристики на сградите и Директивата за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници, които са в основата на измеренията на общия енергиен съюз, а именно – вътрешен енергиен пазар, енергийна сигурност, енергийна ефективност, декарбонизация, научни изследвания, иновации и конкурентоспособност. В детайли бяха представени целите, приоритетите, предвидените мерки и разчета на ресурсите по Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. За България мерките, заложени по този стратегически документ, са едновременно надежда и перспектива, като изпълнението им предполага мобилизация на редица сектори, най-вече строителния, както и на обществото като цяло.
В този контекст той очерта развитието на професионалното образование и обучение като първостепенна задача и изтъкна необходимостта от усилена работа на всички професионални общности.
Люба Кръстева (НАПОО) постави акцент върху проекта ,,Модернизиране на професионалното образования и обучение“, като обясни „В него са предвидени промени по отношение структурата на списъка с професиите и структурата на държавните образователни стандарти, като се цели намаляване на броя на професиите и същевременно се предвижда осъвременяване на националните изпитни програми. Ще има промени и в съдържанието на учебните планове и програми.“ Тя разказа за активното съдействие на НАПОО при изпълнението и въвеждането на промените, които вече дават резултат.
Г-н Димитър Копаров от КСБ се спря подробно на фокусираните усилия на КСБ за мотивиране на активно работодателско участие в изграждане на политики и изпълнение на дейности, систематизирани в следните стратегически направления:
- Изграждане на политики и стратегическо планиране в областта на професионалното образование и обучение за повишаване на имиджа на строителната професия и привличане на обучаеми в средното и висше образование;
- Осигуряване на качество и ефективност на образователния и обучителен процес чрез участие при съгласуване на план-приемите в професионалните гимназии на местно ниво, актуализиране на държавни образователни стандарти, на учебни планове и програми, участие в държавни изпитни комисии в средното и висше образование и др., изготвяне на становища и предложения във връзка с ежегодното актуализиране на Списъка на защитените от държавата професии и тези с очакван недостиг на пазара на труда, популяризиране и координиране на заявения работодателски интерес във връзка с изпълнението на Наредба за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател и др.
- Повишаване на професионалната квалификация на заетите в сектора, т.е „грижа за настоящето“ чрез провеждане на тематични обучения и курсове за повишаване квалификацията в строителството, изпълнение на европейски проекти, свързани с подготовката на анализи, проучвания и политики за развитие на строителството, трансфер и обмен на добри строителни практики, разработване на ръководства за изпълнение на строителни и монтажни работи в сферата на енергийната ефективност, командироването на работници и други актуални за сектора теми.
Експертите се спряха на ролята на бизнеса като източник на знания за новите продукти и технологии в строителството.
От БАИС изтъкнаха някои от проблемните аспекти, идентифицирани от строителния бизнес в усилията му за съдействие с държавните структури по отношение на професионалната квалификация на кадри и специалисти в бранша, а именно:
- учебните програми се пишат в министерствата, като при тяхното обсъждане и одобрение не се взема предвид мнението на бизнеса като работодател на бъдещите професионални кадри;
- учебниците и обучителните материали са морално остарели – съдържат информация за материали и технологии, които не се прилагат вече;
- използват се методи на обучениеу които не са актуални и не са атрактивни за новите поколения;
- средствата за обучение санепроменени от повече от 40 г.;
- по-голямата част от завършващите не продължават кариерното си развитие в бранша.
Специално внимание се отдели на практическото обучение като т.нар. «втори стълб» на квалификацията на изпълнителските кадри, важността на стажовете и практиките, които все още са твърде формални, развитието на менторството и др.
Като цяло участниците се обединиха в желанието си за още по-активно сътрудничество и координирани усилия за издигане авторитета на професията «строител» и нейните производни, както и за утвърждаването й като водеща в светлината на бъдещите «зелени» предизвикателства.
