КСБ с принос към изпълнението на националните цели за енергийна ефективност в сградния сектор чрез укрепване на връзката образование – бизнес

В рамките на инициативата BUILD UP Skills Bulgaria 2030 на 17-и януари в София, както и в онлайн формат, се проведе конференция под мотото „Образование и обучение за енергийна ефективност и ВЕИ в сградите“. Ключовата цел на проекта, финансиран по програма Хоризонт 2020 на ЕС, в който КСБ е активен партньор, е изработването на пътна карта за повишаване на квалификацията в строителния сектор за прилагане на решения в областта на енергийната ефективност и ВЕИ.

Както беше представено от г-н Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект, координатор по проекта, инициативата е с десетгодишна история, в която е доказано сътрудничеството в областта на професионалното образование и обучение в сектора. ,,В България успяхме да обучим над 2000 строителни специалисти, но това далеч не е достатъчно. Стратегическите ни цели за 2030 г. са свързани с нарастващ принос на строителния сектор към прехода към зелената енергия. Това от своя страна налага създаването на рамка за система за продължаваща професионална квалификация в строителството“, поясни г-н Цанев.

В събитието се включиха експерти от Камарата на строителите в България (КСБ), Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), Фондация „Център за енергийна ефективност ЕнЕфект“, Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), и Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС), които са и партньорите по проекта.

Във фокуса на вниманието бе поставена ролята на професионалното образование за изпълнението на националните цели за енергийна ефективност в сградния сектор, както и тенденциите в професионалното образование и обучение, свързани с наложителни промени в държавните образователни стандарти в професионални направления в областта на строителството. Бяха представени и резултатите от проекта BUILD UP Skills Bulgaria 2030 за периода от 2011 до 2022 г., както и очакванията по отношение на новия етап от изпълнение на инициативата до 2030г.

Чрез ​​ревитализирането на Националната платформа за диалог, като една от основните дейности по проекта, се очаква да се привлекат към професионални дискусии поне 150 представители на заинтересованите страни, както и да се ​​анализира и количествено да се изрази търсенето на услуги за образование и обучение сред строителните фирми, като се проучат нагласите към новите изисквания, поставени от прехода към „зелена енергия“.

В рамките на проекта ще се ​​разработи актуален анализ на ситуацията на национално ниво по отношение на националните политики в областта на климата и енергията, обучение и образование в строителния сектор, пропуски в програмите за обучение, търсене на квалифицирани обучители и нужда от квалифицирани работници и професионалисти. Предстои да се ​​картографират квалификационните нужди и пропуски за всяка съответна професия на всяко ниво на EQF (европейска квалификационна рамка)  и да се идентифицира съществуващо обучително и образователно съдържание, като се ​​разработи рамка за система за непрекъснато професионално развитие (CPD), която да бъде приета от съответните заинтересовани страни. Очакваният резултат от проекта – интегрирането на разработената Национална пътна карта за интегриране на обучения за интелигентни енергийни решения за сгради в основните учебни програми и практики е от ключово значение за изграждане на професионалисти и увеличаване на броя на квалифицираните работници и специалисти за постигане на националните цели за 2030 г. в строителния сектор.

Г-н Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на АУЕР, направи обстоен преглед на европейската законодателна рамка във връзка с прехода към чиста енергия, заедно с с предизвикателствата за Зелената сделка. Това включва Директивата за енергийна ефективност, Директивата относно енергийните характеристики на сградите и Директивата за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници, които са в основата на измеренията на общия енергиен съюз, а именно – вътрешен енергиен пазар, енергийна сигурност, енергийна ефективност, декарбонизация, научни изследвания, иновации и конкурентоспособност. В детайли бяха представени целите, приоритетите, предвидените мерки и разчета на ресурсите по Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. За България мерките, заложени по този стратегически документ, са едновременно надежда и перспектива, като изпълнението им предполага мобилизация на редица сектори, най-вече строителния, както и на обществото като цяло.

В този контекст той очерта развитието на професионалното образование и обучение като първостепенна задача и изтъкна необходимостта от усилена работа на всички професионални общности.

Люба Кръстева (НАПОО) постави акцент върху проекта ,,Модернизиране на професионалното образования и обучение“, като обясни  „В него са предвидени промени по отношение структурата на списъка с професиите и структурата на държавните образователни стандарти, като се цели намаляване на броя на професиите и  същевременно се предвижда осъвременяване на националните изпитни програми. Ще има промени и в съдържанието на учебните планове и програми.“ Тя разказа за активното съдействие на НАПОО при изпълнението и въвеждането на промените, които вече дават резултат.

Г-н Димитър Копаров от КСБ се спря подробно на фокусираните усилия на КСБ за мотивиране на активно работодателско участие в изграждане на политики и изпълнение на дейности, систематизирани в следните стратегически направления:

  • Изграждане на политики и стратегическо планиране в областта на професионалното образование и обучение за повишаване на имиджа на строителната професия и привличане на обучаеми в средното и висше образование;
  • Осигуряване на качество и ефективност на образователния и обучителен процес чрез участие при съгласуване на план-приемите в професионалните гимназии на местно ниво, актуализиране на държавни образователни стандарти, на учебни планове и програми, участие в държавни изпитни комисии в средното и висше образование и др., изготвяне на становища и предложения във връзка с ежегодното актуализиране на Списъка на защитените от държавата професии и тези с очакван недостиг на пазара на труда, популяризиране и координиране на заявения работодателски интерес във връзка с изпълнението на Наредба за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател и др.
  • Повишаване на професионалната квалификация на заетите в сектора, т.е „грижа за настоящето“ чрез провеждане на тематични обучения и курсове за повишаване квалификацията в строителството, изпълнение на европейски проекти, свързани с подготовката на анализи, проучвания и политики за развитие на строителството, трансфер и обмен на добри строителни практики, разработване на ръководства за изпълнение на строителни и монтажни работи в сферата на енергийната ефективност, командироването на работници и други актуални за сектора теми.

Експертите се спряха на ролята на бизнеса като източник на знания за новите продукти и технологии в строителството.

От БАИС изтъкнаха някои от проблемните аспекти,  идентифицирани от строителния бизнес в усилията му за съдействие с държавните структури по отношение на професионалната квалификация на кадри и специалисти в бранша, а именно:

  • учебните програми се пишат в министерствата, като при тяхното обсъждане и одобрение не се взема предвид мнението на бизнеса като работодател на бъдещите професионални кадри;
  • учебниците и обучителните материали са морално остарели – съдържат информация за материали и технологии, които не се прилагат вече;
  • използват се методи на обучениеу които не са актуални и не са атрактивни за новите поколения;
  • средствата за обучение санепроменени от повече от 40 г.;
  • по-голямата част от завършващите не продължават кариерното си развитие в бранша.

Специално внимание се отдели на практическото обучение като т.нар. «втори стълб» на квалификацията на изпълнителските кадри, важността на стажовете и практиките, които все още са твърде формални, развитието на менторството  и др.

Като цяло участниците се обединиха в желанието си за още по-активно сътрудничество и координирани усилия за издигане авторитета на професията «строител» и нейните производни, както и за утвърждаването й като водеща в светлината на бъдещите «зелени» предизвикателства.