Archive for category: Смолян

„РЕКОНСТРУКЦИЯ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА ОБЩИНСКИ ПЪТ SML 3143 /SML 1135/-ВЪРБИНА-КУПЕН-ГРАНИЦА ОБЩ. БАНИТЕ, В УЧАСТЪКА С. ВЪРБИНА – П.К. „ГЪБАТА”
http://madan.bg/bg/auctions/publicorders-3/rekonstrukciya-i-rehabilitaciya-na-obshtinski-pat-sml-3143-sml-1135-varbina-kupen-granica-obsht-banite-363.html

За последните две години получихме много сигнали от членове на КСБ и вписани строители в ЦПРС, за обаждания по телефона и получаване от куриер на проформа фактури за членски внос в регистри нямащи нищо общо с КСБ, но некоректно представящи се за представители на камарата.
Фирмите от чието име излиза информацията са „УЕБ БРАНД“ ООД и „ИНФОРЕГИСТЪР“.
КСБ информира всички бъдещи и настоящи строители членове и вписани в ЦПРС, че взаимоотношенията с камарата се осъществяват от служителите на съответното ОП и централата.
Всяка фирма има право да членува и да се вписва в различни законни регистри, организации, рекламни сайтове и др., но за всички въпроси свързани с членство в КСБ и вписване в ЦПРС отговарят единствено и само съответните служители на камарата.
При въпроси и съмнения, моля ползвайте официалните контакти на Камара на строителите в България.

Предстои откриването на Международна специализирана изложба за строителство, строителни материали, монтаж, климатизация и технологии в гр. Бурса, Турция 2017, която ще се проведе в периода 18-21 април 2017. Информацията е изпратена от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Повече информация можете на получите на тел. 0301/69522 – КСБ ОП-Смолян.

На 22.03.2017г. в Община Смолян се проведе пресконференция по проект “Прилагане на мерки за енергийна ефективност чрез използване на възобновяема енергия в три детски градини на територията на Община Смолян». Той е финансиран от „Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“ 2009-2014, Грантова схема BG04-02-03-1 „Мерки за повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяема енергия в общински и държавни сгради и локални отоплителни системи“, Мярка 2: „Мерки за използване на възобновяема енергия“. Това е втори проект на Община Смолян по Програма BG04 „Енергийна ефективност и възобновяема енергия“, финансиран по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG04-02-03-038-014 от 18.08.2015 г., съгласно допълнително споразумение № 4 от 16.12.2016 г.
Главната цел на настоящия проект е да се постигнат икономии по отношение на разходите на електрическа и топлинна енергия в сградите на трите детски градини, които са общинска собственост – «Синчец», «Зорница» и «Веселушко». С изпълнението на проекта ще се повиши енергийната ефективност и ще се увеличи дела на използваната енергия от възобновяеми източници, което пряко е свързана с целите на настоящата процедура.
Партньор по проекта отново е „Енок-Сентерет – Център за енергийна ефективност“, норвежка организация със 17-годишна практика в области като отопление, охлаждане, автоматизация, околна среда, сгради, електро, енергиен мениджмънт и др. Компанията притежава сертификат за одобрение от правителството и ще допринесе с опит и добри практики в областта на енергийната ефективност и възобновяемата енергия, за постигане на по-добър ефект от прилагане на мерките в избраните общински сгради.
Бяха представени дейностите по проекта. Подготовка на документация и провеждане на обществени поръчки за избор на изпълнители.
Изпълнение на строителни и монтажни дейности, включващи доставка и монтаж на соларни системи за битово гореща вода в сградите на три детски градини в град Смолян: «Синчец», «Зорница» и «Веселушко».
Одит на проекта. Осъществяване на строителен и авторски надзор.
Информация и публичност, управление на проекта и обмяна на опит с норвежкия партньор.
Обща стойност на безвъзмездната финансова помощ по проекта е 174 218,41 лева, от които за Община Смолян са 137 448,81 лева, а за партньора по проекта: 36 769,60 лева.
Краен срок за изпълнение на проекта: 30.04.2017 г.
Пресцентър на община Смолян

През различни периоди от време в Смолян и околностите му са били построени повече от 57 храмове.
През Възраждането Смолян е просветен и стопански център. Това е и периода на усилено църковно строителство. За по-малко от десет години, през първата половина на ХІХ век, са построени пет масивни, просторни, трикорабни храма – „Св. Богородица“ и „Св. Николай“ в Устово, „Св. Неделя“ и „Св.Теодор Стратилат“ в Райково и „Св. Георги“ в Пашмаклий, сега Смолян. Храмът „Св. Дух“ е построен в края на ХІХ век. И шестте действащи храма в Смолян са изградени от камък – от основите, та до покривната настилка.
След 1990 г. въпреки икономическата криза, която в един пограничен район като централнородопския се чувства, ако не многократно, то поне двойно по-силно, местното християнско население успява да ремонтира много православни храмове и параклиси със собствени средства.
„Тука е истинска идилия! Жалиш, че няма хора да се наслаждават от божествената хубост на тоя горски край. Цели векове е цъфтяла тая природа, още по-хубава и още по-разкошна, неизвестна и недостъпна за интелигентния човек. Какво голямо съкровище от духовни наслаждения е остало скрито за човечеството!” казва Иван Вазов.
Това е и веруюто и вярата на един истински родопчанин. На един дюлгерин, който знае, че да построиш, значи да остане. Да остане, значи да допринесеш за запазването на духовните съкровища на Велика България.
Собственикът на ДЮЛГЕР ООД Спиро Чавдаров е известен с това, че без да вдига много шум дарява средства и за цървки, и за джамии. Той възстановява параклиси и прави благословени трапези за здраве.
Спиро Чавдаров: Аз съм израснал в типично родопско християнско семейство и може би това ми е дало и чуството и съзнанието, че трябва да се поддържа вярата и да се следват традициите. А вярата и убеждението, че е необходимо да пазим своите традиции, история и минало, завещани от нашите деди ме е мотивирало да подпомагам с каквото мога за възстановяването на храмове.
По време на тоталитарната система, много от параклисите не се позволяваше да се възстановяват и всички бяха почти разрушени. Те бяха и с по стари технологии – покриви с керемиди, тикли, дървении, дори със слама. Ето защо имаше нужда от реновиране, привеждане в по естетичен вид. Аз съм родом от с. Полковник Серафимово. В моето село има 6 параклиса, които по някоя случайност са разположени точно където е края на землището и хората вярват, че това е така, за да защитава селото. Те всички бяха в много лошо състояние.
Първият параклис, който възстановихме бе Св. Дух намиращ се на пътя за Ючора на 5-6 км пеша извън селото. Храмът е построен през 1884 г. върху старо култово място. Това, което се предава от стари времена е за страшна епидемия, която е покосявала наред хора и животни. Предсказано било, че избавлението е да се построят три параклиса на точно определени места. Така се изграждат параклисите Свети Петър и Павел, Свети Спас и Свети Дух. Мястото е известно като Втората Кръстова гора в Родопите. През 1993 година, правех един обект в гр. Рудозем и всяка сутрин оставях по 4 човека-работници на параклиса Св. Дух. Направихме го с бетонна плоча, бетонни пояси, сменена дограма, иконостаси. От 1993 всяка година на празника на Св. Дух, винаги в понеделник, се прави голям събор, даваме курбан. Докато ни има нас и фирмата ще го спазваме. Помогнали сме и за възстановяването на параклис „Свето Възнесение Господне – Свети Спас” в местността „Петровица”, Горно Фатово. И до ден днешен на поляната пред светата обител се отбелязва празникът на родовете от Фатово с техни гости и близки – Петровден.Мога да кажа, че не съм отказвал помощ на никого, който ме е потърсил за такива инициативи. Друг много хубав параклис, който има и историческо значение, защото там 12 година започват атаките на полк. Серафимов за освобождавенето на Родопите, е параклиса Св. Неделя. Той се намира на пътя между Серафимово и Рудозем, даже местността се казва Св. Неделя. Този параклис имаше лоша съдба, военните през 60-61 година го гърмят. От с. Ючора, се виждало че има нещо там бяло и го гръмват със снаряд. Много години един възрастен човек се опитва да го възстановява сам. Но до този параклис се ходи 40 мининути пеша, там кола не може да стигне. Аз предложих помощ, но той отказа. На покъсен етап, когато му натежаха годините със съвместни усилия го направихме както трябва. На хубаво место е, вижда се коритото на река Арда и се посещава често. Всички параклиси в околността – Св. Илия, Св. Дух, св. Атанасий Велики, Св. Неделя, са така разположени, че е горе долу, където е бил рубежа на войската през 12 г. Така се зароди една идея, която подкрепиха и от Община Смолян за изграждане на екопътека по рубежа на бойните действия на славния 21-ви Средногорски пехотен полк и неговия командир Владимир Серафимов, освободили Смолянския край от османско владичество след решаващите боеве на връх Кавгаджик (дн. Средногорец) на 21 октомври 1912 г., където туристите да се разхождат и да си спомнят за славата на българските войни. Защото народ, който не помни и не тачи историята и героите си, е обречен на гибел. Хората искат да се изгради тази пътека, защото всички свързват връх Средногорец с така дългоочакваната свобода за Родопите, а истинската битка се е водила всъщност на този позабравен връх, носещ името на светицата Неделя. Обмисляме пътеката да започва от местността Ючура и да е с дължина около 6 км. Местото е прекрасно, пътеките навсякъде са в сянка. Има възможност за чешми. Дори съм избрал името на тази пътека – „По пътя на освободителите” .
По случай 20 годишнината от създаването на фирмата, решихме вместо помпозни мероприятия и фоерверки, да изградим параклис в Дома за възрастни хора в село Фатово. В празнични дни, по здравите хора, ходеха до с. Полк. Серафимово да се черкуват, но има хора, които много трудно се движат. Решихме да направим дарение и изградим параклис в Дома за стари хора по случай юбилея. Той е може би един от най-хубавите, защото е нов. Постарахме се да го направим автентичен – с камък, напомнящ някогашното строителство. Осветихме го. С този параклис има една много интересна случка. Дойде една възрастна жена от Фатово и попитала медицинската сестра от старческия дом, какво правят там, какво копаят. Сестрата отговорила, че там правят параклис, а местната родопчанка отбелязала – ако бяхте копали сто метра по нататък, щяхте да намерите основите на другия параклис. Там е имало параклис. Когато трябваше да изберем на кой светец да го кръстим и свещенникът, който полагаше камъните/слагат се три камъка в основите, когато се започва строителство/ се двуумеше. Един казва св. Василий, но той е през зимата, как да изкараш хората навън на параклиса. Умуваха, обсъждахме и аз накрая на шега казах, да го кръстим на Св.равноапостоли Константин и Елена, защото тук има и мъже и жени. А в последсвие се оказа, че старият параклис се е казвал Константин и Елена. Няма случайни неща.
Ще ви разкажа и една друга история, за един параклис св.Атанасий Велики, който се намира по пътя за Рудозем и го реставирирахме 2000 година. Един човек работеше на параклиса Св. Неделя, който е на разстояние около 4 км от св.Атанасий. Той ме помоли да му дам ключа от храма, за да оставя материали, докато го завърши. Минаха 2-3 години, отнесло ме е времето и съм забравил. Имам вила в Полк. Серафимово. Една сутрин закусваме със жена ми на ливадите, идва една комшийка българо-мохамеданка, много хубава жена, Таксимка, Роса и е името, но на мъжа и. Носи една туба мляко и една метла под ръката. Закуси с нас и вика: Знаеш ли за какво съм дошла? Сънувах един човек, който почина много отдавна, Раиф се казваше, Кошлуков, той ми каза „ Таксимке, на ти 2 лева, иди купи една метла и да я отнесеш на Спиро Чавдаря, да иде да смете св. Атанасий, че е много мръсен.” Този параклис, на който бях дал ключовете. Тъпки ме полазиха, тази жена не знае, че съм правил параклис, най-вероятно не знае и къде е, а Кошлуков е умрял много отдавна преди 30-40 години. Веднага станахме, отидохме там, а то вътре кофи, втвърден цимент и боклуци. Изкарахме всичко, освежихме го наново. Повиках свещенника, направихме един курбан и си му дадох ключа. Няма случайни неща.
За параклисите има много още какво да се прави. В Брезе сме изградили един параклис финансиран от хората в селото, в Загражден.
Но това не е само по отношение на параклисите, а и на църквите. Една от най-големите църкви в гр. Смолян, е направена от фирма Дюлгер. В областният град има 6 църкви, по две във всеки квартал. Но в новоизградения Нов център, нямаше храм за миряните. В този квартал имаше около 10 хлд души.
Най-новият храмът в Смолян, побира около 600 богомолци и е втори по големина в България. Основното помещение на сградата е с площ 382 m², централният купол е с диаметър 17 m, а височината на камбанарията е 32 m. Църквата има 11 камбани най-голямата от които е с маса 2 тона. Църквата Св. Висарион Смоленски е построена само за 6 месеца, като нашата фирма извърши строителните работи без печалба. Нашата идея бе да оставим диря. Осветена е на 2 юли 2006 година. Катедралата е посветена на св. Висарион Смоленски – мъченик за вярата, убит по времето на султан Мехмед IV. Тя е оценена от специалистите по отношение на своята уникалност в България. Сградата е построена по архитектурен проект на местните архитекти Антон Тодоров и Николай Бечев, а конструктор е Ангел Бедров. Подобна има само в Скопие.
Друга уникална църквата е тази в с.Полковник Серафимово, тя е паметник на културата. Сега кандидатстваме в Американското посолство, където финансират реставрации на църкви по Програма за паметници на културата. Възстановил съм камбанарията, с помоща и на кмета. По случай годишнината се освежиха нещата. Имаме намерение да стабилизираме планировката и да я отводним. Изпълних един проект към министерство на земеделието, с който се възроди църквата св. Атанасий в Чепеларе. Тя беше по програма на ДФЗ. Направихме църквата като нова – с вентилации, парно отопление. Работихме с много добри реставратори, които изцяло възстановиха уникалните стенописи в този храм.Нашата помощ не се свежда само до параклиси и църкви. Има много работливи и даровити родопчани. Един такъв родопчанин е 80 годишния бай Манчо, един надарен от Бога човек да открива водоизточници. Досега е открил над 300 извора с вода. Винаги, когато е потърсил моята помощ, я е получавал. Той е човек, който дава труда от себе си, но няма пари да купува материалите. Даже в кв. Райково има един параклис „Кръста” му казват, от там са тръгвали винаги на гурбет дюлгерите. Бай Манчо, прокопа подскални терени два километра собственоръчно. Дойде при мен, защото нямал пари за маркуч. Дори ще му направим къщичка, защото старата ще се срути и няма къде да живее. С материали съм му помогнал. Не съм отказал и на деца, които искат да учат. В чужбина съм изпратил, на студенти помагам, плащам им семестрите. Даже единия го чакам да завърши и да дойде да работи във фирмата. Хубаво е да се помага.
– Какво ви подтиква да правите тези добрини? Вътрешно чуство ли е?
Човек, ако може, да помогне, няма лошо. Така трябва да бъде според мен. Човек не трябва да е лаком – знаете поговорката „пара, коя стои, лакомия плоди”. Чак толкова пари на тези години не ми трябват. Това което правя ми носи удоволствие и удовлетворение.
В местността „Могилата”, край Смолян е имало една голяма църква Св. Петка. Имало е манастирски комплекс. По предание, Дамянов /Никола Дамянов – историк, археолог, университетски преподавател , научен издател и дългогодишен директор на РИМ „Стою Шишков” в Смолян/ казва, че там е било селището Смолян. Сега има остатъци от основите на 2 църкви – една голяма църква и един малък параклис и стоят основите на монашеските килии. Опитвал съм до сега да изкарам проект и да се възстановят. Да се консервира, това което няма да се прави и да се изгради един параклис на св. Петка. По възрастните хора помнят по-малката. Сега съм на 72 години и искам поне накрая това да направя, нещо да остане. Ще опитаме да я възстановим, както някога е била в този стил. Проблемът е, че не можем да изчистим въпросите по самия проект, кой ще даде виза за проектиране, защото Министерство на културата, не е собственик на земята. В кадастъра излиза, че е земеделска земя без собственик. Чакам новото правителство и новия министър на културата да възложи, ако трябва да се направи отчуждаване на терена в полза на Министерство на културата, защото това ще стане една атракция за града. Местото е много хубаво, намира в йонизирана зона, в близост до града. Вярвам, че и Никола Дамянов, който е правил разкопките, ще оповести исторически факти, които ще го направят интересно място за посетители. Ако аз не успея съм казал на децата, те да го направят. Надявам се, те да продължат тази традиция. Да бъдат добри хора, с добри и милостиви сърца.
– Областта в която живеем е със смесено религиозно население. Вие сте християнин. Само параклиси и църкви ли подкрепяте?
На молитвен дом не съм отказал помощ, няма значение какъв. Фирмата е един от основните дарители на джамията в Рудозем. Хората на ръце си бъркаха бетоните, нямаха материал. В Търън отново материали съм давал за възстановяване, както и за гробищни паркове.
Особено за молитвени домове не съм отказвал, никога. Не бива! Хората трябва по някакъв начин да се възпитават, защото пътят който хващат младите е лош много. Трябва да се вярва, няма значение в кой Бог. Както казват хората „Бог е един, пътищата са различни, за да достигнат до него”.
За вярата в Бог, независимо от това как го именуваме и страхопочитанието има една много показателна история. Когато човек иска да построи параклис или църква има някаква сила, която го води и му показва местото. За това често се случва избирайки место за храм, да сме в близост до старите сдания. В Родопите има много места и разрушени нацяло параклиси, които хората нямат сили да развалят, за да изградят нови. В моето село Полковник Серафимово, някога хората са нямали пари, било е глад и беднотия. В покрайнините на селото има 3 вековни големи бора. Там свещенникът е правил службите. Там са закачвали икони, палили са свещи и кандила. Когато решават на това място да издигнат църквата Св. Димитър, никой нямал кураж да отреже тези борове. Защото природата и трите бора са били свещен храм. Серафимовци, отишли в едно село Грамаде, до град Рудозем, където живеели двама братя българо-мохамедани. Едри хора хора били, и селото на тях е кръстено, да ги помолят да отрежат боровете. Те веднага се съгласили, но когато отишли на мястото и видели иконите и кандилата, обстановката. Казали, че ще ги отрежат, но няма да стане днес. Ще отидем в Рудозем в джамията да се помолим и да искаме разрешение и тогава ще ги отрежем. Даренията и средствата, които отделяме за храмове и в помощ на хората в нужда са и лични и фирмени. Считам, че имиджът на фирма Дюлгер ООД, освен качествените обекти, които говорят сами за себе си, се дължи и на хората, управляващи и работещи във фирмата. Пък и има една поговорка – „Когато правиш добро, то ти се връща двойно”. Като строители сме доказани на пазара от 27 години. Построили стотици обекти от различно естество – от мащабния комплекс Гранд Манастира в Пампорово, пречиствателни станции – Рудозем, Мадан, Златоград, водонапорната кула на яз. „Пловдивци”, жилищни комплекси в цяла България – в София, Св. Влас, Слънчев бряг. Никога не съм строил обект със цел да взема аванс и да отида и да стоя и да чакам да се свърши работата. Всичко, което строя, го правя не за да взема парите и утре да ме търсят, да ми сочат с пръст какво съм направил некачествено.
– Наближва светъл християнски празник Великден. Какво ще пожелаете на читателите на Вестник Строител?
Пожелавам им вяра в Бога. Защото винаги човек в трудни моменти се обръща към Бог, с вяра че Бог ще му помогне да постигне мечтите си.
Надявам се, този празник да го посрещнат живи и здрави, да се радват на хубави неща и Господ да ги пази.
Инетрвю на Юлия Танева