| За строителния бранш тази година е най-трудната за последното десетилетие. Той обаче вече гледа напред – към изхода от кризата Ако през миналата година някой е очаквал бърз и сравнително безболезнен изход от икономическата криза, през тази със сигурност се е разочаровал. За строителния сектор 2010 г. е на път да се превърне в ; най-лошата от Милениума насам. Причина за това не са толкова ниските обеми на пазара, а по-скоро продължаващият спад, при това в условията на силна конкуренция и влошена икономическа среда. А това вече поставя фирмите пред сериозно изпитание. В първи клас За по-малко от две години строителните компании у нас претърпяха сериозни трансформации. След бързото разрастване на бизнеса им и недостига на квалифицирана работна ръка сега те са изправени пред обратния проблем – как да запазят оборотите си и да задържат кадрите си. Данните на статистиката са красноречиви – броят на заетите в строителството тази година е намалял до 142 хил., а безработните са надминали 80 хил. души. В същото време тази година от пазара са отпаднали нови 1100 фирми. Така броят им от малко над 5400 през 2009 г. вече е 4072. Според изпълнителния директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков от пазара излизат главно случайни играчи, както и компаниите с недобро планиране. Оставащите обаче също не са в добра финансова форма – повечето оцеляват с орязан наполовина щат и изчерпани резерви в кризата. Така браншът, който набра сериозна инерция в годините на икономически растеж и имотен бум, сега се връща години назад и трябва отново да усвоява правилата на играта. Новите правила Според председателя на КСБ инж. Светослав Глосов много от строителните фирми, които останаха на пазара, разширяват обхвата си на дейност. Тенденцията се усеща още от 2008 г., когато на пазара замириса на криза. Тогава много компании със сравнително голям капацитет от работна ръка и техника се преориентираха към инфраструктурата. Например дружества от ранга на "Галчев инженеринг", фокусирани дотогава върху жилищни и административни проекти, се наредиха сред изпълнителите на Лот IVот магистрала "Тракия". Тенденцията продължава и в момента, макар че по данни на строителната камара все още в сградния сегмент са ангажирани над 2000 фирми, т. е. близо половината. Част от тях обаче вече се насочват към различни елементи на инфраструктурата – например към ВиК сектора, където се очаква финансиране по линия на капиталовите разходи на общините и различни европейски програми. Сериозен интерес предизвикват и търговете за ремонти на училища, детски градини и други публични сгради, които се финансират главно по линия на оперативната програма "Регионално развитие". Конкуренцията и тук е голяма, като за една обществена поръчка се явяват по 20-30 фирми. При това по думите на Иван Бойков за ремонти на детски градини вече кандидатстват компании с годишни обороти от порядъка на десетки милиони левове. Едновременно с това големите в строителния сектор се прицелват и в по-мащабни проекти със сравнително близък хоризонт на изпълнение, като лотове от магистралите "Струма" и "Марица". Във фокуса на строителите е и АЕЦ "Белене", макар и перспективите пред втората атомна централа все още да са твърде неясни. Панацея, но не Като цяло обаче публичният сектор далеч не може да компенсира резкия спад на частните инвестиции. На първо място и тук се наблюдава сериозно свиване на бюджетите, като по данни на КСБ само през първата половина на 2010 г. обемът на обществените поръчки е намалял с 1.5 млрд. лв. Това води до по-малко работа за фирмите и все по-ожесточена конкуренция. Дефицит Според Иван Бойков капиталовите разходи на държава и общини са спасителен пояс за много строителни компании в кризата, но са и най-сериозният буфер за бюджетния дефицит. По тази причина от камарата настояват за повече публични разходи, макар и с цената на по-висок дефицит, естествено в разумни граници. Това обаче надали ще се случи, особено на фона на призивите на редица икономисти за затягане на фискалната дисциплина и подготвяните санкции в тази посока от страна на ЕС. Според председателя на Камарата на предприемачите в строителството Николин Гавраилов държавата трябва да положи максимални усилия за връщането на инвеститорите в страната, особено в момент, когато европейските икономики вече дават признаци на оживление. Ако това не се случи и през 2011 г. и не се усетят някакви признаци на икономическо оживление, излизането от кризата за строителния бранш може да се проточи по-дълго от очакваното. В такъв случай другата есен ще го завари с още по-рехави редици. Радостина Маркова |
