По инициатива на КСБ и ОП – София на 14 ноември т. г. в Букурещ се състоя среща между представители на български строителни фирми от столицата и страната, членове на КСБ, с представители на фирми от Румънската асоциация на строителните предприемачи – ARACO.
От българска страна участваха инж. Светослав Глосов – председател на ОП – София, инж. Калин Балкански – член на УС на КСБ, инж. Кирил Николов – заместник – председател на ОП – София и член на Комисията към ЦПРС, инж. Благой Козарев – член на Областния съвет на ОП – София и др. 
От румънска страна присъстваха г-н Лорентиу Плошчану – председател на Румънската строителна федерация ARACO и на Социалната къща (СК) , г-н Адриан Флореску – първи вицепрезидент на ARACO, г-н Александру Добре – бивш президент на ARACO, г-н Ирими Катаржиу – директор на отдела по социалните въпроси и член на борда на СК, г-н Михай Негуличи – директор на международния отдел и представители на значими фирми от областта на хидроенергийното строителство и др.
Основната тема на разговорите беше състоянието на строителния сектор в двете страни след членството ни в ЕС и възможностите за сътрудничество при променените условия и настъпващата финансова криза.
Инж. Глосов представи накратко основните проблеми пред българските строители, породени от забавения темп на развитие на икономиката, и възможностите за оцеляване на бизнеса чрез ориентиране към изпълнението на инфраструктурни обекти, финансирани от европейските фондове. Като пример за действащо добро сътрудничество между двете страни беше посочено изграждането на водопровод за питейна вода в Русе от българската фирма „Райкомерс конструкшън” ЕООД с тръби, внесени от Румъния.
От румънска страна беше представено състоянието на строителния сектор, който през изминалите няколко години се развива с бурни темпове и постигна ръст от 37% за 2007 г., а за 2008 г. бележи 29-30% ръст въпреки кризата. Заетите в строителството за 2007 г. са били 390 хиляди души, а за 2008 г. – 410 хиляди. 
Вследствие на финансовата криза и ръста на кредитите, които влияят директно върху строителния бранш, се очаква ръстът на икономиката в Румъния да достигне 8-9%. След изборите в Румъния се очаква ръст в строителството от около 15%. Въпреки че се отбелязва спад в сградното строителство, успяват да се справят и преодоляват финансовата ситуация, за да не попаднат в положението на фирмите в Унгария и Полша, които масово фалират. Г-н Плошчану отбеляза, че редица австрийски и френски строителни фирми купуват контролни пакети в румънски фирми и смятат, че чуждото финансиране влияе положително. Част от основните задачи, които стоят пред сектора, са: да се отчете промяната на цените на строителните материали, да се задържи обем на производството на нивото на първата половина на 2008 г., намаляване на ДДС в отрасъла, строителството на втората атомна електроцентрала в Румъния. В бъдеще се очакват възможности за съвместно сътрудничество по проекти за увеличаване на енергийната ефективност на сградите, управлението на промишлените отпадъци и др. Голямо внимание е нужно да се обърне на връщащите се работници от Италия и Испания. Работна ръка ще има, но тя трябва да се квалифицира и насочи към инфраструктурните проекти.
Ръководителите на румънските фирми представиха основните направления на дейността им и изразиха готовност за сътрудничество с колегите си от България. Г-н Плошчану спомена за някои особености при реализацията на проекта Дунав мост ІІ при Видин-Калафат, че не са достатъчно предвидените средства от 100 млн. евро, ще има затруднения с корабоплаването, както и че в проекта не са включени всички аспекти на проблемите.
Българските участници поставиха конкретни въпроси, относно действието на Социалната къща (каса „Отпуски”) и ефективността от усвояване на европейските фондове за строителството в нашата съседка. Г-н Плошчану сподели, че 75% от структурните фондове се усвояват след присъединяването им в ЕС. Относно СК сподели, че тя е вече член на Европейската асоциация на паритарните институции и имат проект да изградят СК и в съседните страни.
Двете делегации си размениха списъци с координати, подаръци и информационни материали.
В края на срещата г-н Плошчану предложи на заседанието в Брюксел на председателите на организациите, членуващи във FIEC, което ще се състои в края на ноември т. г., двете страни да излязат със съвместна декларация за бъдещи мерки по отношение на проблемите с чуждите инвеститори и позиция по финансовите проблеми.
