Добрата комуникационна стратегия е ключова за социалния диалог

Социалният диалог на национално и европейско равнище играе ключова роля за формирането на икономическите, трудовите и социалните политики. За да могат обаче посланията да достигнат до всички заинтересовани страни, е необходима ефективна комуникационна стратегия. Докладът за външната и вътрешната комуникация на социалните партньори в строителство, изготвен по проект SuSodCo, показа, че представителите на работодателите и работниците в България, Гърция, Кипър, Словения, Хърватия и Унгария трябва да усъвършенстват подхода си в тази сфера. Ето защо второто събитие за изграждане на капацитет по проекта, организирано от Националната федерация на унгарските строителни компании ÉVOSZ и Федерацията на работниците в строителния и дървообработващия сектор – ÉFÉDOSZSZ, беше посветено на обмена на добри практики и представянето на ефективни инструменти за изграждане на добра комуникационна стратегия за социален диалог.

Какъв е подходът към комуникацията на Европейската федерация на строителни работници и работниците в областта на дървообработването (EFBWW) и Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC)? Фокусът и на двете организации е лобиране, информиране и организиране на кампании, касаещи ключови за сектора теми. Том Делой, главен секретар на EFBWW, подчерта, че ключът към успешната комуникация е определянето на целите, задачите, ролите в екипа и отговорността за вземане на решения. „Европейският дневен ред определя плановете на организацията ни. Важно е целите, които си поставяме, било то икономически, социални или политически, да са ясни и прозрачни за нашите членове и партньори. За да можем да работим по съвместни инициативи и да постигаме резултати на европейски ниво, трябва да се стремим към автономен и силен социален диалог“, допълни Делой. По думите му EFBWW се опитва да работи не само като лобираща организация, а и като платформа, където националните синдикати в строителството да могат не само да намират информация, но и да посочат какви са техните нужди, да дискутират важни въпроси, за да се намерят теми от общ интерес. Организацията има собствен комуникационен стил, който е ясен и работи с кратки, ясни послания.

В началото на тази година Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) разработва нова комуникационна стратегия, целяща да внесе по-последователен и структуриран подход по отношение на основните приоритети на организацията. Кристин ле Форестер, директор „Социална дейност“ на FIEC, посочи, че отправна точна в структурирането на стратегията е дефинирането на целевите групи – външни организации, федерации-членки и социални партньори. В допълнение организацията подновява напълно уебстраницата си и става по-активна в социалните мрежи, които придобиват все по-голямо значение за бизнеса. „Няма правила, които важат за всички, защото имаме различни целеви групи и всяка една платформа достига до определена аудитория. Считаме, че Тwitter е най-важна за ежедневната комуникация, LinkedIn е за професионалната комуникация, а You tube е полезен канал за разпространение на кратки филми, съобщения от президента, или кампанийни и рекламни филми“, поясни Форестер. FIEC залага все повече на публикациите в дигитален формат. Годишният доклад е електронен и се превежда на няколко езика. На хартиен носител се разпространяват само някои брошури с ключовите приоритети на FIEC, статистката с основни данни за строителния сектор, като инвестиции, работни места, брой на предприятия. Подробният статистически доклад също е изцяло дигитален, а от скоро се публикува и електронен седмичен информационен бюлетин. „Доскоро бюлетинът ни се издаваше ежемесечно и беше около 20 страници. Сега е доста по-кратък, съдържа три-четири ключови статии с линкове към други полезни документи. Дигиталният формат позволява да проследим до колко читатели е достигнала информацията и забелязваме, че броят на прочетените електронни документи нараства. Това е много полезен инструмент за мониторинг и оценка за въздействието, който не може да се приложи при разпространението на информация хартия“, подчерта Форестер. Традиционните прессъобщения все още са актуални, но, с цел подобряване на медийното съдържание, FIEC започва да работи с европейската медийна агенция EUROACTIVE, която предоставя специфични медийни услуги, както и с избрани журналисти, специализирани в сектор „Строителство“.

„Лобирането е основната ни дейност, която се базира на дългосрочното позициониране на FIEC като сериозна организация, което е много важно, когато се срещаме с европейските институции. Когато е възможно се опитваме да изграждаме стратегически партньорства и да организираме съвместни инициативи, за да сме по-силни по специфични теми. Виждаме, че това е много ефективен начин за връзка с европейските институции, защото те се вслушват в нас, когато разберат, че сме заедно с определен апел“, каза Форестер. По думите й, чрез целеви кампании и становища по европейското законодателство, FIEC лобира за отпускането на повече средства за строителния сектор, а последната им кампания е за стимулиране на инвестициите в транспортната инфраструктура. Вътрешната комуникация с федерациите-членки се осъществява чрез интранет платформа. Според Форестер, FIEC се опитва да намери баланс между предоставянето на важна информация и материали и получаването на обратна връзка и конкретни примери от националните браншови организации, за да подпомогне лобистката си работа в Брюксел. „Сега вече имаме „по-активни“ документи, техният ефект е по-силен. Вече не реагираме на събитията, а поемаме инициативата. Нашата цел е да покажем, че сме лидери в строителството и притежаваме експертни умения. Да, публичността е необходима, но не по всяко време, а тогава, когато е важно за сектора”, каза в заключение Форестер.

Иболия Берток, представител на Market Group – най-голямата вертикално-интегрирана строителната компания в Унгария, даде добър пример за ефективна организация на диалога между работодател и работник. Компанията въвежда система за обратна връзка със служителите, за да може да увеличи продуктивността и да намали текучеството на кадри. Най-важният канал за комуникация е форумът на работниците, който се провежда от изп.-директор поне два пъти в годината. Тази среща дава информация за текущото състояние на групата, за статуса на текущите проекти, визията, посоката на развитие, постижения, текущи проблеми и очаквания от служителите. „Измерването на удовлетворението на служителите също се прави редовно. Ежегодно чрез онлайн анкети се допитваме до мнението на колегите по различни теми, като например схемите за бонуси, корпоративни програми и събития, за да разберем дали има интерес и какво бихме могли да променим“, поясни Берток.

Важен аспект е и корпоративната култура. Берток подчерта, че Market Group въвежда методологията „Модел на организационна култура“ (Organizational Culture Inventory – OCI) – въпросници, които показват как служителите си взаимодействат, какви общи интереси имат, какво поведение се очаква от тях. Тези поведенчески стандарти влияят върху продуктивността и ефективността на работа, както и върху степента на отдаденост на отделния служител. „В резултат от въвеждането на този модел текучеството на кадри в нашата фирма е само 2% през 2020, но бихме искали да намалим още повече този процент, тъй като набирането на нови кадри и обучаването им е много висок разход“, каза Берток. Тя допълни, че за организацията им е много важна и външната комуникация. За тази цел Market Group провежда проучване за имиджа на фирмата сред партньори и студенти и бъдещите служители. „Успешни са тези организации, чиито резултати се базират на постоянна комуникация, ефективно сътрудничество и добро реноме. За нас това е ценност, към която се стремим непрекъснато“, категорична е Берток.

Друг полезен инструмент за стратегическо планиране е стратегия „Син океан“ (Blue Ocean), която беше представена от Йанос Бене от консултантската фирма Генератив.  „Това е един ефективен метод за стратегическо планиране, който ни помага определим дългосрочния хоризонт, в който можем да работим без сериозна конкуренция, да създадем качествен продукт и да бъдем ефективни на пазара“, поясни Бене. По думите му, има три опорни точки в рамките на една организация: визия, стратегия и цели, които често се подреждат по неправилен начин. В началото трябва да се определи визията на фирмата – къде иска да стигне в дългосрочен план. Тя трябва да има мотивационен елемент, за да вдъхновява предприемача, да стимулира служителите и да изгражда доверие сред партньорите. „Когато визията е налице се изработва стратегията, анализирайки следните аспекти: какви продукти/дейности трябва да поддържаме или кое работи добре и няма нужда от промени (maintain)? Какво искаме да увеличим или къде има още потенциал за развитие (grow)? Какво искаме да намалим, например разходи, несигурност, неорганизираност (reduce)? Какво трябва да създадем (create) или какво не правим в момента, което би могло да донесе нови възможности за нашата организация/партньори? Кое е това иновативното, което би заинтригувало нашите партньори – работна сила, специализирано знание, свободен капацитет, суровина, машини? И накрая, какво няма да правим повече (eliminate)“ обясни Бене.

Според него, по отношение на комуникационната стратегия трябва да се мисли интегрирано, за да се достигнат възможно най- много целеви групи чрез радио, телевизия и партньорски мрежи. Всички инструменти на комуникацията трябва да се използват, защото тя има много потенциал. Бене допълни, че изграждането на механизми за обратна връзка от служителите е много успешен подход. Той илюстрира това твърдение с пример за една фирма, която въвежда платформа за анонимното задаване на въпроси от всякакво естество. По този начин ръководителите успяват да дефинират реалните проблеми и значително подобряват комуникация и ефективността на работа. „Важно е да мислим креативно и иновативно, да виждаме по различен начин това, което останалите виждат по един и същ начин. Трябва да излезете от рамките на традиционното мислене, да бъдете смели, за да сте успешни, без страх, че можете да се провалите. Така се раждат идеите и иновативните продукти и услуги. Пожелавам Ви иновативни мисли!“, каза в заключение Бене.

По време на втория ден на събитието участниците се разделиха на национални групи, за да приложат стратегията „Син океан“ за анализ и подобрение на комуникационната стратегия за социален диалог. В групата за България се включиха Йордан Йорданов, Йоанис Партениотис и Пламена Партениотис от ФСИВ – „Подкрепа“, Цветелина Бикарска от ФНСС, Мария Желева и Мартина Кръстева от КСБ. Българските социални партньори отново демонстрираха единомислие и ефективност, когато работят заедно за изпълнението на общи цели. По време на първия уъркшоп през декември 2020, представителите на работодателите и синдикати, независимо един от друг, дадоха една и съща оценка на десет предизвикателства в социалния диалог за строителството в България. Сега те се обединиха около идеята да разширят партньорската си мрежа, да подобрят каналите за комуникация с целевите си групи и да подобрят съдържанието на информационните материали, за да работят успешно върху приоритетните теми за социален диалог до 2023 г. – професионална квалификация, дигитализация и Зелена сделка, и командироване на работници.

Източник: в. Строител, брой 22, стр. 10