20 белега на бъдещата следкризисна икономика – проф. Иван Ангелов, член-kop. на БАН

1. Устойчив растеж, кой­то включва икономиче­ски, социални и екологич­ни съставки. Екологична­та приемливост ще реша­ва съдбата на всеки нов ин­вестиционен проект, дори да е икономически ефек­тивен. Цените на енерги­ята ще растат, ще се нала­гат санкции върху емисии­те на въглероден двуокис, конкуренцията за ресурси и пазари ще се засилва. Все повече ще се утвърждава концепцията за „зелен рас­теж". В такива условия ще се създава „новата иконо­мика" на България.
2. Растежът на БВП тряб­ва да е придружен с растеж на заетостта. Следкризисната заетост у нас на­вярно ще е по-малка по ко­личество от предкризисна­та, но с по-модерна профе­сионална структура, по-ви­сока квалификация, по-про­изводителна и по-мобилна.
3. Здравето и образовани­ето на нашия народ се влошават. Качеството на работната ни сила също. Не е възможно съвремен­но развитие с полуздрав на­род, с полуквалифицирана работна сила, с пренебрег­ната наука и култура. Съз­даването на съвременен чо­вешки и интелектуален ка­питал е приоритет над при­оритетите в следкризисната ни икономика. Това пред­полага радикални подобре­ния в основното, средното и висшето образование и в продуктивността на науч­ните изследвания. България трябва да направи важна крачка към икономиката на знанието. Тази ориентация няма алтернатива.
4. Ще се формират съвременни производствени, потребителски и експорт­ни структури, по-близки до новите структури на раз­витите европейски страни. Много от сегашните подот­расли ще се свиват или ще изчезват, ще се появяват и развиват нови. Най-активно ще е преструктуриране­то на продуктово равнище. Жизненият цикъл на про­дуктите ще е по-кратък. Ще се засили персонализация­та, а също и миниатюризацията на продуктите. Делът на високотехнологичните продукти от 3.34% в общия ни износ сега (при 16.64% в ЕС) би трябвало да дос­тигне 6-8% към 2018-2020 г. и 10-12% към 2025-2030 г. Ще нарасне и делът на среднотехнологичните про­дукти за сметка на ниско-технологичните. Ще се по­вишават изискванията към качеството на продуктите. Нужна е модерна индус­триална политика с фокус върху иновациите, новите технологии и стимулиране на предприемачеството.
5. Имаме условия за раз­витие на модерен меж­дународен стопански тури­зъм. Сегашното му състоя­ние не задоволява по-висо­ките международни стан­дарти. През следващите го­дини трябва да се повиша­ва природосъобразността на курортните зони, да се разнообразяват предлага­ните услуги, да се подобря­ва тяхното качество, вре­мевото използване на мате­риалната база, рекламната дейност в чужбина.
6. Държавните граници стават все по-тесни за ефективно функциониране на национални компании. Ще се ускори създаването на мощни наднационални общоевропейски компании в промишлеността, транс­порта, земеделието, теле­комуникациите, финансо­вия сектор и др., които ще се конкурират успешно с компании на САЩ, Япо­ния, Китай, Индия. Голе­мите компании производи­тели на сложни продукти ще „обрастват" с малки ви­сокотехнологични фирми, доставчици на компоненти. България трябва да намери скромни ниши в европей­ските компании, като на­ши фирми се включват още сега в международни про­изводствени съюзи между фирми.
7. Ще се формира по-ра­ционално съотношение между реалния и финансо­вия сектор на икономика­та в съответствие с новите световни тенденции. Раз­витието на банковия и не-банковия финансов сектор у нас ще продължава главно в дълбочина и ще се ре­гулира от държавата по ев­ропейски стандарти. Тряб­ва да се ревизират тезите за изпреварващо развитие на финансовите услуги пред развитието на материално­то производство.
8. Ще продължи регио­налната икономическа и социална поляризация. Най-бързо ще се развиват регионите около София, Ва­рна, Пловдив, Бургас, Русе и още няколко големи гра­да. Има опасност след 20 години междурегионалните различия да са по-голе­ми от сегашните. Трябва да се активизира и хуманизира регионалната политика. Държавата да вземе ефикас­ни мерки срещу обезлюдяването на цели региони, ка­то използва образователни, здравеопазни, туристически и други „котви" за задържа­не на хората там.
9. Трябва да се осъщест­ви форсирана техно­логична модернизация на икономиката и общество­то: информационно-комуникационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, екологично чисти технологии, енергоспестяващи технологии, техноло­гии за нови източници на енергия и т.н. На базата на тесни връзки между наука и производство да бъде из­градена мощна иновацион­на система и да се засили нейната роля в създаването на собствени и в усвоява­нето и разпространението на технологични новости. Българската наука трябва да се развива бързо и да е по-добре финансирана. В БАН да се изберат няколко приоритетни направления за фундаментални изслед­вания. Да се засилят връз­ките между БАН и универ­ситетите и там да преобла­дават приложните изслед­вания.
10. Главни източни­ци на електроенер­гия ще бъдат АЕЦ, ВЕЦ, възобновяеми и нови из­точници. Ще намаляват ТЕЦ на въглища, съчетано с по-ефикасни очистителни инсталации. Трябва да се постигне рязко намалява­не на енергоемкостта в сто­панския и в домакинския сектор. Все по-голяма част от допълнителните потреб­ности на енергия ще се за­доволяват чрез енергоспестяващи структури и техно­логии и все по-малка – от нови енергийни мощности. Трябва да бъде преразгле­дана концепцията Бълга­рия – енергиен център на Балканите и политиката за производство на електрое­нергия за износ.
11. Наред с развитието на съвременно рас­тениевъдство и животновъдство все по-бързо да се увеличава производството на екологично чисти про­дукти. Търсенето на таки­ва продукти у нас и в чуж­бина ще расте, а имаме подходящи условия за тях­ното производство поради по-малкото използване на химически торове и препа­рати в миналото.
12. Инфраструктурата ни е в окаяно състо­яние. Трябва да бъде съз­дадена във форсиран по­рядък модерна комплексна инфраструктура. България има нужда от „интелигент­на" транспортна инфра­структура, „интелигентни" енергийни мрежи, все по-голямо покритие с широ­колентов интернет. Новата ни инфраструктура ще об­служва национални, реги­онални и междуконтинентални потребности.
13. Ще се задълбоча­ва интеграцията ни в Европейския общ пазар при ожесточаваща се кон­куренция. Трябва да се създаде необходимият ни административен и техни­чески капацитет за по-до­бро усвояване на еврофондовете. Ще се ускори ин­теграцията и унификация­та на макро- и микроикономическите политики в рамките на общността, ка­то освен паричната обхва­не и всички други състав­ки на икономическата, со­циалната, екологичната, здравната, образователна­та, научната, санитарно-хигиенната и други поли­тики.
14. Ще нараства ролята на външната търго­вия за икономическото ни развитие. Главно направле­ние на нашия износ ще ос­тане ЕС с 60-65% от сто­ките, но трябва да се под­държа и значителна извънобщностна търговия с все по-голяма насоченост към Китай, Индия и други стра­ни от Източна и Югоизточ­на Азия. Защото Азия ще е най-бързо развиващият се регион на глобалната ико­номика през следващите десетилетия. Трябва да се подобри състоянието на валутно-финансовите ни ба­ланси.
15. Повишаването на конкурента спосо­бността и производител­ността е едно от главните икономически предизви­кателства пред България. От сегашното 76-о място по обща конкурентоспособност трябва да постигнем 35-40-О място след 15-20 години. Още по-радикал­ни подобрения са необхо­дими на фирмено равнище, където изоставането ни е застрашително. Тоталната структурна и технологич­на модернизация е главно­то средство за постигане на тези цели.
16. Трябва да се повиши качеството на преки­те чуждестранни инвести­ции (ПЧИ). Да се постигне по-пълно съвпадение меж­ду националните ни прио­ритети и секторното насоч­ване на ПЧИ. Желателно е да се прилага селективен режим за привличане на ПЧИ. Трябва да се увели­чи и стабилизира вътреш­ното натрупване на по-ви­соко равнище и с добро ка­чество.
17. Трябва да се засили социалната ориента­ция на икономическата по­литика. Политиците трябва да разберат, че финансова­та и социалната стабилност са еднакво важни за успеш­ното ни развитие. Трябва да се вземат ефикасни мерки за смекчаване на растяща­та комплексна поляризация: доходна, имотна, здравна, образователна, дигитална. Да се прилага сигурност, из­искваща гъвкавост от работ­ниците, но и от работодате­лите и държавата. Безрабо­тицата да се сведе до 5-6%. Да се повиши процентът на заетост. Трябва да се подо­брят трудовите условия и да се разширява социалната отговорност на фирмите.
18. Демографската кри­за застрашава Бъл­гария все по-тревожно.
19. Трябва да се вземат мерки поне за нейното частично смекчаване към 2030-2035 г. Да се приложи агресив­на политика за стимулира­не на раждаемостта, под­помагане на младите се­мейства и за намаляване на смъртността чрез подобря­ване здравното обслужва­не на населението и особе­но на възрастните хора. С подобряване на условията за живот и работа у нас ще се ограничи емиграцията и ще се ускори завръщане­то на част от емигрантите. Да се провежда по-активна политика за привличане на сънародници от български­те общности в други стра­ни. Не е желателно да се привлича работна сила от страни извън ЕС.
20. В съответствие с на­стоящите световни тенденции икономическа­та политика на България да се формира на основата на модерната кейнсианска те­ория и на конструктивния принцип пазар и държава. Държавата и пазарът да се допълват взаимно. Българ­ската икономика да е соци­ално ориентирана и разум­но регулирана пазарна ико­номика в съответствие с европейските стандарти.

България не може да си позволи да остане трайно в опашката на европейските класации по равнище на икономиче­ско и социално развитие, защото ще ни третират ка­то чуждо тяло в европей­ския организъм. Полити­ката на ускорено догонва­що икономическо развитие през следващите години и десетилетия няма алтерна­тива. Целта ни трябва да е: постигане на поне 50-55% от равнището на ЕС-15 по БВП на човек от населени­ето, по производителност и доходи към 2020-2025 г.
Ако България не се развива в очертаните на­правления и не прилага препоръчаните политики, е осъдена за дълго да ве­гетира в периферията на Европа.