Archive for category: Кюстендил

В резултат на активния диалог на КСБ и банката вече е одобрен механизъм, по който компаниите да прехвърлят своите вземания от общините чрез цесия
Ренета Николова
Българска банка за развитие (ББР) ще изкупува вземания на строителни фирми, които имат договори с общини по реда на ЗОП. Изискване е договорите да са сключени за реализация на инвестиционни проекти по оперативни програми „Околна среда”, „Регионално развитие”, „Транспорт”, както и по програми на ДФ „Земеделие”. Проектите трябва да са изпълнени коректно и приключени със съответните сертификати.
До това решение се стигна след поредица от работни срещи по инициатива на ръководството на КСБ с министъра на финансите Владислав Горанов и изп. директор на ББР Ангел Геков. Камарата бе представена от председателя инж. Светослав Глосов и зам.-председателя инж. Иван Мирински, които при срещите са посочили, че към момента се наблюдава голямо забавяне на процеса на разплащане от страна на общините. Това поставя сериозни проблеми пред нормалната работа на фирмите – изпълнители на важни инфраструктурни проекти, и създава реална опасност от загуба на европейски средства, ако те не бъдат усвоени до края на годината.
Одобреният като решение на проблема механизъм дава възможност на компаниите да прехвърлят своите вземания от общините възложители към ББР чрез договор за цесия. Условието е вземанията да са съществуващи, изискуеми и признати от общината. „Инициативата е насочена към фирми от строителния бранш, тъй като те са от съществено значение за развитието на икономиката и реализацията на значимите инфраструктурни проекти. Идеята е ББР да облекчи тези компании, давайки им възможност да получат в по-кратък срок сумите, които общините им дължат за извършените дейности. Това ще даде възможност и за разплащане с подизпълнители, което мулти­плицира ефекта и увеличава ликвидността в сектора, коментира за в. „Строител” Николай Димитров, началник на Управление „Корпоративно банкиране” при ББР. Той добави, че процедурата реално е стартирала от тази седмица и вече са подадени първите искания за цесии. „КСБ е партньор, с който се работи много бързо и ефективно“, подчерта Димитров.
Николай Димитров, началник на Управление „Корпоративно банкиране” при ББР: Целта на ББР е да осигури ликвидност за строителните компании
Банката ще изкупува вземания за строителни дейности по неразплатени европроекти от общините

Г-н Димитров, стана ясно, че след поредица от работни срещи между представители на ББР, КСБ и с личната ангажираност на министъра на финансите с общи усилия е намерено решение за един изключително важен проблем, касаещ не само бранша, но и цялата държава – забавените плащания от общини към строителните фирми. Разкажете ни за възможността, която банката ще предоставя.

Искам да уточня, че не става въпрос за всички забавени плащания на общините, а специално за тези, които са по оперативните програми „Транспорт”, „Регионално развитие”, „Околна среда”, както и по програми на ДФ „Земеделие”. Идеята е банката да застане между общините и строителните фирми, като изкупи вземанията и по този начин да ускори паричния поток към самите строителни компании. Тоест те по-бързо ще получат своите средства, а банката ще чака плащанията от страна на управляващите органи през общините. По този начин не само при строителните компании, но и в цялата система ще се вкара допълнителна ликвидност, което мисля, че е добре за всички.
Всяка строителна фирма ли може да се обърне към ББР и какви са изискванията, за да получи одобрение за цесия?
Да, всяка компания, която има ликвидни, изискуеми и признати от общината вземания по някоя от посочените оперативни програми и е приключила проекта си коректно със съответните сертификати и валидни фактури.
Имаме и специално определено лице за контакти – Стефан Самарджиев, главен експерт в Управление „Корпоративно банкиране“. При интерес представители на фирмите могат да се свържат с него на тел. 02/9306 283 или да изпратят запитване на имейл ([email protected]).
Бихте ли обяснили по-подробно механизма за осъществяване на процедурата? Какви са конкретните стъпки, които фирмата – кандидат за цесия, трябва да направи? Къде се подават документите, какво се прилага към тях?
Става въпрос за изкупуване на вземания, т.нар. цесия, което е стандартна банкова сделка. На сайта на ББР на адрес www.bdbank.com са качени всички необходими документи, които трябва да се подготвят от строителните фирми. При представяне на пълен набор документация следва подготвяне на предложение и неговото одобрение от Управителния съвет на банката, подписване на договор и изкупуване на вземането.
Откога ще стартира тази възможност и какъв е примерният срок от подаване на искането за цесия до получаване на средствата?
От тази седмица вече всички желаещи фирми могат да подават документи. По отношение на срока нещата са условни. След подаване на пълния комплект от документи в рамките на една седмица ние може да придвижим сделката за решение на Управителния съвет. Следва подписване на договор за цесия и превеждане на парите към строителната фирма. Но пак казвам – нещата са условни, самото събиране на документите отнема доста време.
Каква ще е ролята на общините в процеса?
Ролята на общините е голяма. От една страна, те имат отношение към документите, които банката изисква от строителните фирми, за да може да се задвижи разглеждането на дадена цесия. Тези строителни договори са изпълнявани по Закона за обществените поръчки и е необходимо съответното потвърждение от общините. От друга страна, ББР по-късно ще трябва да си получи от Управляващия орган на съответната оперативна програма през общините разплатените вече средства по изкупените вземания на компаниите.
Има ли нещо друго, което е важно и трябва да го имат предвид строителните фирми?
Фирмите трябва да бъдат активни и да искат информация от банката и съответно от кредитните ни специалисти. По този начин максимално бързо ще успеят да завършат сделката си.
Такава процедура за първи път ли се прави?
За строителния бизнес – да. Подобна програма имаше през 2010 г., която завърши успешно, така че ние имаме нужния опит и капацитет, за да се справим и сега.
Процедурата за изкупуване на вземания на строителни фирми вече е одобрена. Дори първите искания за цесия са входирани, така че сме започнали работа.
Къде очаквате да възникнат проблеми?
Обикновено набавянето на документите от страна фирмите отнема най-дълго време и там възникват основните проблеми. Като такива бих посочил непълно досие от представени документи, неправилно попълнени или заверени такива. Трябва да има активна комуникация с кредитните специалисти, така че да се намали времето за финализиране на сделката.
Как работихте с КСБ при намиране на решение на проблема, набелязахте ли нови съвместни инициативи?
КСБ е активен партньор, с който ББР има много добри взаимоотношения. Поради тази причина беше лесно за ръководството на ББР да идентифицира проблема и да намери решение. Ние подходихме доста проактивно към проблемите на строителния бранш, като си взаимодействахме с Камарата, така че да намерим най-доброто решение. Ще продължим да работим с браншовата организация, обмисляме нови съвместни инициативи.
НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА НА ВЗЕМАНЕ (ЦЕСИЯ)
1. Оригинали или нотариално заверени преписи от договор за строителство, сключен между община и съответното дружество (юридическо лице) или ДЗЗД, както и всички анекси, отразяващи промени по съответния договор, а също и:
a) графиците за изпълнение;
б) всички издадени до момента сертификати, потвърдени от строителен надзор и от други компетентни органи при необходимост;
в) издадените фактури;
г) актовете за извършени дейности, приети от съответния компетентен орган;
д) копие от договор за строителен надзор и
е) други документи, установяващи вземането.
2. Сертификат за плащане – оригинал или нотариално заверен препис.
3. Копия от документи, удостоверяващи извършването на предишни плащания по договор за строителство, сключен между община/разплащателна агенция и съответното дружество (ДЗЗД) – фактури и др.
4. За ДЗЗД – договор за създаване на гражданско дружество и всички анекси към него, както и разпределителни протоколи.
5. Удостоверение за наличие или липса на публични задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК и споразумение с данъчните органи за разсрочено или отсрочено плащане на задълженията (ако има такова) от дружеството (юридическо лице) и от всички участници в ДЗЗД – тези документи се представят само ако продажната цена ще се превежда по сметка на Цедента, открита в „Българска банка за развитие“ АД.
6. Декларация от всички участници в ДЗЗД за липса на промяна в процентното съотношение на дяловете между съдружниците в съответното ДЗЗД, която следва да бъде подписана от представляващия всяко дружество пред служител на банката или пред нотариус към датата на плащане на цената по договора за цесия.
7. Декларация от всички участници в ДЗЗД, в която представляващият/ите на отделните дружества декларира/т, че не са сключвани допълнителни споразумения към договора за обществена поръчка (строителство) или по договора за ДЗЗД, че не е извършено плащане по фактурите (сертификатите), подписана пред служител на банката или пред нотариус към датата на плащане на цената по договора за цесия.
8. Декларация от представляващия/те дружеството или всички дружества, участващи в ДЗЗД, че вземането/ията – предмет на договора за цесия, е/са дължимо/и в пълен размер и не е сключвано споразумение, което да урежда промяна в размера, крайния срок на плащане или друга промяна по отношение на вземането/ията или на основанието, на което е/са възникнало/ли вземането/ията, предмет на договора, както и че вземането/ията не е/са заложено/и (освен в полза на „Българска банка за развитие” АД) и/или обременено/и с друга тежест и не е/са предмет на прихващане и/или удържане за заплащане на глоба или друга санкция. Декларацията се подписва пред служител на банката или пред нотариус, който удостоверява датата и подписите на деклариращия/те.
9. Копия от личните карти на представляващите дружествата, участници в ДЗЗД, или на дружество – юридическо лице, заверени с текст „Вярно с оригинала” и подпис на притежателя им.
10. При промяна на банковата сметка, по която са извършвани и/или ще се извършват плащания от общината към съответното дружество (ДЗЗД) – копие от уведомлението за промяна до съответната община.
11. Ако в процеса на изпълнение на договор за строителство, сключен между община и съответното дружество (ДЗЗД), са извършени допълнителни строително-монтажни работи и съответно са извършени допълнителни разходи от дружеството (ДЗЗД), е необходимо представянето на Акт от общината, с който допълнителните работи са приети от нея и разходите са одобрени за плащане.
12. Удостоверения от ЦРОЗ за вписани тежести върху вземанията следва да се представят както по партидата на самото дружеството (ДЗЗД), така и по партидите на отделните участници в ДЗЗД. Удостоверенията се представят преди подписване на договора за цесия, както и в деня на плащане на цената по договора.
13. Удостоверение от съда по седалището на дружеството (юридическо лице) или на всяко дружество, участващо в ДЗЗД, за липса на образувани производства по несъстоятелност или ликвидация.
14. Протокол от компетентния орган на дружеството (ДЗЗД) и всяко дружество, участващо в ДЗЗД, в който да са посочени параметрите на договора за цесията, както и да е определено кой ще подписва договора. В случай че договорът за цесия няма да бъде подписан от законния/те представител/и на дружеството (юридическо лице), се представя изрично нотариално заверено пълномощно за упълномощеното лице.
15. Потвърждение от длъжника по вземането за стойността на извършените СМР, размер и краен срок за плащане, както и че разходите са проверени и одобрени.
16. Потвърждение от Управляващия орган, чиято разплащателна агенция извършва плащането по договора за обществена поръчка, за стойността на извършените СМР, размер и краен срок за плащане, както и че разходите са проверени и одобрени.
17. Документи, удостоверяващи всички сведения, които могат да бъдат от полза на ЦЕСИОНЕРА за успешното събиране на вземането/ията.

5 юни 2015 08:00|Влади Владимиров

Прогноза, 70% от блоковете, които отговарят на критериите на националната програма за енергийна ефективност, да бъдат санирани, изрази пред Дарик областният управител Виктор Янев. „По- голямата част от населението повярва в добрите намерения на правителството“, заяви Янев. Договори с Българската банка за развитие вече имат 8 сдружения в Кюстендил, 3 в Дупница и 1 в Бобов дол. Документите на други са на финална фаза.
„Хубаво е, че общинските администрации на територията на областта реагираха навреме и процедурите са в задоволителна фаза“, коментира областният управител.

от 02.06.2015, Автор: Радостина Попова

„Частичното саниране трябва да бъде забранено, защото загрозява и утежнява конструкцията на жилищните сгради.“ Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която участва в конференция на тема „Плановете за действие за енергийна ефективност на сградите: инструмент за борба с климатичните промени и намаляване на разходите за общините и сградите“.
Според министър Павлова трябва да се изработи добра нормативна уредба на ниво общини. Тя ще позволи на местните власти да поставят конкретни изисквания за облика на фасадите, цвета на сградите и остъкляването на балконите.
Кметствата ще следят за унифицирането на фасадите, за тяхното естетическо и безопасно поддържане. По този начин ще се създаде ред и ще се преустановят практиките за индивидуално саниране иостъкляване на балкони, смята Павлова.
Над 1000 многофамилни жилищни сгради до момента са одобрени за финансиране по Националната програма за енергийна ефективност, съобщи още министър Павлова. По думите й интересът към програмата е много голям и се очаква до края на годината около 2000 многофамилни жилищни сгради да сключат договор за финансиране с Българската банка за развитие.
До края на месец юни може да започнат същинските строителни дейности попървите три сгради в община Благоевград, уточни Павлова.
По Оперативна програма „Регионално развие“до края на годината се очаква да бъдат санирани 180 сгради, като за 106 от тях вече има изготвени проекти. Министър Павлова отбеляза, че до момента със средства от ЕС са санирани над 1500 училища и детски градини, в които разходите за отопление и осветление са намалени с до 70 процента.

от 28.05.2015, Автор: Радостина Попова
„Искаме да помогнем на Кюстендил да се превърне във водеща спа дестинация“. Това заяви кметът на Карлови Вари Петр Кулханек, който се срещна вчера с градоначалника на Кюстендил Петър Паунов.
Петр Кулханек изрази своята готовност да помогне на Кюстендил да възвърне славата си на балнео и спа курорт. „Аз съм впечатлен от голямото гостоприемство, градовете ни са почти еднакви като големина и с уникални природни ресурси, като визираме минералните води.
И двата града имат еднаквата воля да развиват тези ресурси за лечение на хората. В тези наши прилики виждам възможности за сътрудничество между Карлови вари и Кюстендил. Предложих на кмета Паунов да си сътрудничим в сферата на развитието на спа туризма“, обяни Кулханек.
Маркетинг и ПР мениджъра на Европейската спа асоциация и Генерален секретар на Португалската спа асоциация Жуао Барбоса определи Кюстендил като град с бъдеще и потенциал за развитие на спа туризъм, който може да се развива не само на национално, но и на международно ниво.
Чуждестранните гости са у нас по повод Втория годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и спа туризъм, който се проведе вчера в Сандански.

Допълнителни три обекта обекта ще бъдат ремонтирани по проекта за достъпна и градска среда наОбщина Дупница. Отпуснато е допълнително финансиране на стойност 1 045000 лева, съобщи на пресконференсия кмета на Община Дупница -Методи Чимев. Предвидените дейности са в квартал „Велчова завера“, градинката на ул.“Родопи“ и междублоковото пространствооколо общинската болница. Там ще бъдат изградени нови тротоари и алеи. Целият проект, обхващащ централната част на Дупница, ще завърши в срок до средата на септември, увери градоначалника. „Получаваме постоянно сигналиот граждани, много от тях са недоволни и се стараем да реагираме своевременно. Нормално е при ремонтни дейности, да има и известен дискомфорт за гражданите“, каза още Чимев.