Анализ на резултатите от емпиричното социологическо изследване "Практики и фактори за подготовката на квалифицирани кадри за строителството", проведено в периода юли-октомври 2008 г.

РЕАЛНОСТИ И ПРОБЛЕМИ
ПРИ ПОДГОТОВКАТА НА КВАЛИФИЦИРАНИ КАДРИ ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО
между потребностите
на бизнеса и държавната политика
Изследването „Практики и фактори за подготовката на квалифицирани кадри за строителството” е част от предприетите през 2008г. от Камарата на строителите в България (КСБ) действия за диагностициране на състоянието на работната сила в строителството в България. Това изследване се предхождаше от задълбочен анализ на структурата на заетите в строителния отрасъл.
Изследването е подготвено и реализирано от социологическия екип на Фондация „Анализ на риска” (ФАР) в периода юли-октомври 2008 г. под ръководство ст.н.с.ІІ ст. доктор по социология Емилия Ченгелова. ФАР е научно-изследователски център, специализиран в извършването на анализи и прогнози в различни направления, по-важните от които са изследване на динамиката и състоянието на пазара на труда.
Анализите на ситуацията в строителния отрасъл към началото на 2008 г. показват, че за да се овладеят проблемите с недостига, текучеството и неблагоприятната структура на работната сила в строителния отрасъл, следва да се разработи система от взаимосвързани управленски действия и мерки за създаването на високо квалифицирани строителни кадри. За успеха на този тип действия се изисква да се обединят усилията на строителните фирми и образователните институции, което е възможно при условие на активен диалог.
Очевидно, строителният бранш е изправен пред сериозна дилема: или да предприеме ефективни действия за подобряване структурата и количеството на работната сила, или да остане в ситуацията на постоянен недостиг на специалисти и да полага огромни усилия за компенсация от несъвършенствата на системата за професионална подготовка на кадри.
Основната цел на изследването бе да се очертае ролята на КСБ за повишаване на качеството на професионалното обучение и да се набележат възможности за подобряване професионалната подготовка на строителните кадри, посредством сътрудничество между строителните фирми и професионалните гимназии и висшите училища.
За провеждането на националното представително изследване бе формирана извадка от 350 строителни фирми-членове на КСБ , от 23 професионални гимназии и 5 висши училища. Осъществени са 15 дълбочинни интервюта с представители на МОН, МТСП и с експерти в областта на професионалното обучение.
Изследването потърси конкретните параметри на грижите на фирмите за професионалното израстване на техните служители и работници. Ето какво показват данните за последните 12 месеца: инженерно-техническият персонал е бил включен в курсове за здравословни и безопасни условия на труд (64,3%), за разширяване или придобиване на квалификация (22,9%), за придобиване на квалификационна степен (11,9%), модулно обучение (15,9%); мерките по отношение на професионалното израстване на работниците са били следните: фирмите са организирали и провели обучение за разширяване или придобиване на квалификация (37,5%), за придобиване на квалификационна степен (27,9%), модулно обучение (12,8%), курсове по здравословни и безопасни условия на труд за работниците са проведени едва в 28,8% от фирмите.
Като част от общонационалното представително изследване на ПРАКТИКИТЕ И ФАКТОРИТЕ ЗА ПОДГОТОВКА НА КВАЛИФИЦИРАНИ КАДРИ В СТРОИТЕЛСТВОТО, по инициатива на Камарата на строителите в България и Центъра за развитие на човешките ресурси бе проведен Общонационален форум на образователните институции, подготвящи кадри за строителния отрасъл. Форумът се проведе на 18-19 септември 2008г. в гр. Стара Загора, с участието на представители на КСБ, Центъра за развитие на човешките ресурси, МОН, НАПОО, 23 професионални гимназии по строителство и архитектура, 3 висши училища по строителство, 14 центра за професионално обучение, представители на ОП на КСБ, строителни фирми от Стара Загора, София, Бургас, представители на местната общественост в Стара Загора, регионални медии.
Участниците във Форума заедно коментираха и търсеха възможни начини за ефективно сътрудничество между училища, подготвящи строителни кадри, и строителни фирми. Бяха посочени немалко позитивни практики за съвместни целенасочени действия между обучаващите институции и работодатели.
Общата оценка за проведения Общонационален форум е, че това е изключително полезна, необходима и успешна първа стъпка за преодоляването на съществуващите проблеми и намирането на взаимно приемливи решения. По думите на представителите на професионалните гимназии, провеждането на Форума е безспорна заслуга на КСБ, която изключително точно е откликнала на потребността от организирането на национално ангажирани дискусии за реалностите и проблемите при професионалното обучение на кадри за строителството.
Една от задачите на настоящето изследване бе да се получи по-подробна информация за оценките на строителните фирми за професионалното обучение по строителство.
През последните години се засилва тенденцията професионалното обучение по строителство да подготвя кадри с недостатъчна практическа пригодност, фирмите са принудени да подлагат на преквалификация новонаетите работници и служители, което от една страна внася допълнителни усложнения в набирането на персонал, а от друга – оскъпява строителните дейности.
Наличната информация за тенденциите в приема през последните четири-пет години, показва засилваща се демотивация: от една страна, на преподавателите – причинена от ниското заплащане, лошите условия на труд, остарелите методики; от друга страна, на учениците и студентите – слаби нагласи за образование и обучение, целта е получаването на диплома; остарелите подходи при обучението не съумяват да събудят интереса на младите хора към преподаваните предмети. Следва да се вземе предвид и проблема с преподавателския състав. Добрите преподаватели са в предпенсионна и пенсионна възраст – това означава, че след 5-7 години няма да има преподаватели за строителните училища.
Подготовката на кадри с висше образование за строителството по традиция у нас е на добро ниво. Но поддържането на това ниво изисква непрекъснати усилия. В България имаше доста голяма инерция с положителен знак, но тя приключи. Известно време съществуваше добра традиция както при подготовка на кадри, така и опит в работа със създадените кадри – следдипломни квалификации и др. «Тази практика се разруши поради обективни и субективни причини съществува явен дисбаланс между фирми и образованието по строителство. Напоследък нараства броят на свободните университети. Те имат право да приемат студенти, които плащат високи такси за обучение, а УАСГ – не. Ние имаме лимити както за бройката на студентите, така и за издръжката.», – подчертава ректорът на УСАГ.
Реално, държавните университети не са свободни. Автономията е фиктивна. Фактически точно това е истинското противоречие. Всичко друго е следствие. Едно от следствията е и това, че новото време налага бъдещите инженери и архитекти да получават добра подготовка по управление на човешките ресурси и по психология на работа в строителното производство, но това не се прави – оставено е на самоподготовката на студентите.
Ролята на Камарата на строителите в България – иницииране на нови, практични и икономически ефективни форми на съвместна работа на висшите училища и университети и строителният бизнес.
Също така, държавата, инициирана от КСБ, би трябвало да направи по законодателен и нормативен път включването на всички специалисти от строителството във форми на допълнителна квалификация. Това не бива да остава в границите на личната инициатива. И във всички случаи трябва да се ползва високият капацитет на висшите училища.
Центровете за професионално обучение – нов силен елемент в професионалното обучение.
Съгласно статистиката на НСИ, през 2005 г- е имало 114 ЦПО, а в края на 2007 г. броят им е 207. Към септември 2008 г. НАПОО отчита нов ръст и споменава за 325 регистрирани ЦПО. Преобладаващата част от ЦПО са частни структури (188 от 207-те ЦПО в края на 2007 г. са частни).
ЦПО издава три вида документи: удостоверения за професионално обучение, свидетелства за професионална квалификация и свидетелства за правоспособност. Работодателите предпочитат да работят с ЦПО – работи се бързо, качествено и с видими резултати. Но общото очакване на работодателите е да се подобри обучението в средните и висшите училища, за да не се налага преквалификацията на току що завършилите специалисти.
Мненията и конкретните предложения за подобряване на подготовката на специалистите за строителството са следните:

Обучение по съвременните технологии в тясно сътрудничество с фирмите
МОН – оптимизиране на мрежата на училищата по строителство в страната
МОН – промяна в учебните планове и в системата за дипломиране.
МОН – програмите да бъдат по-кратки и ясни, качествена промяна с оглед съвременните изисквания на бранша.
НАПОО – да проверява качеството на проф. обучение в ЦПО
Намаляване на информационната и режимна натовареност на учениците.
Увеличаване на дела на практическото обучение за сметка на ненужното теоретизиране.
Отпечатване на съвременни учебници и помагала за проф. подготовка.
Стиковане на нормативната база на образованието и на бизнеса.

На проведения в Ст. Загора Общонационален Форум на образователните институции, подготвящи кадри за строителния отрасъл, бе направена специална презентация от името на МОН, Дирекция „Политика в професионалното образование и продължаващо обучение”1. В нея се подчертава, че професионалното образование и обучение следва да се реформират в съответствие с изискванията на ЕС и потребностите на българския пазар на труда.
Реформата се налага поради огромните недостатъци на сега съществуващата система. Професионалното образование и обучение е изправено пред тежки проблеми. Най-общо казано, критиките са много повече от позитивните оценки и това поставя въпроса за целесъобразността на професионалното образование и обучение в сегашния му вид.
Целите на тази реформа ще бъдат обучение, съобразено с нуждите на пазара на труда и адекватно на демографската криза и тенденциите за икономическото развитие; повишаване качеството на учебния процес в съответствие с новите техники и технологии; завършващи, конкурентно способни и реализиращи се по професията мобилни специалисти.
Проведеното изследване потвърди първоначалната ни хипотеза, че развитието на човешки ресурси е предмет на специални управленски грижи и действия предимно в големите и средно-големите строителни фирми. Изследването категорично показа, че строителните фирми имат много по-високи очаквания и изисквания към професионалното обучение по строителство. В този контекст въпросът за изграждането на силни връзки между образователните институции, подготвящи кадри за строителството, и строителния бизнес, е повече от неотложен. Вече е поставено началото на конструктивен диалог между образователните институции и бизнеса.
Могат да се посочат добри примери в страната: в Варна, Пловдив и Бургас са сключени меморандуми за сътрудничество между КСБ и професионални гимназии, а в София, Плевен, Стара Загора е налице активен диалог и постепенно се върви към търсенето на допълнителни, взаимнополезни форми на сътрудничество. Но предстои да се извърви дълъг път в търсенето на ефективни форми и механизми за превръщането на добрата воля на строителните фирми и училищата в реални условия за подготовката на висококвалифицирани кадри.
КСБ да бъде координатор на усилията на строителните фирми и да посредничи между фирмите и министерствата.
КСБ – активна страна в провеждането на политики и мерки за повишаване качеството на подготовката на кадри за строителството
По-конкретно, ролята на КСБ за подобряване нивото на обучението по строителство може да се очертае в следните основни направления:
Създаване на условия за качествено професионално обучение по строителство:

Активни контакти с МОН – на национално ниво и чрез своите регионални структури
КСБ да настоява пред МОН и НАПОО обучителните програми по строителство да се актуализират в оглед новостите в строителството; При учебната практика – да се делегират повече права на учениците
Подобряване на правната среда в страната и създаването на условия за активизиране на диалога между строителните фирми и професионалните гимназии.
Съвместни договори за сътрудничество.

Система от мерки за повишаване квалификационното ниво на персонала

Да се разработят и прилагат мерки за продължаващото професионално обучение на заетите лица. Качествените, надеждните работници да бъдат стимулирани за оставане в бранша с допълнителни обучения за разширяване на квалификацията им.
Да се възприеме изискването при кандидатстване за работа от кандидата да се изисква да представя препоръки от предишни работодатели.
Подобряване условията на труд. Облекчения за фирмите, осигуряващи по-добри условия на труд
Здравословни и безопасни условия на труд. Задължително спазване на изискванията за колективна защита и лични предпазни средства.

С финансовата подкрепа на КСБ се осъществи публикация на брошура на анализа на резултатите от емпирично социологическо изследване – « Професионално обучение на кадри за строителството – между потребностите на бизнеса и държавната политика», което включва «Каталог на професионалните гимназии и Училища за образование и обучение на кадри за строителството».
КСБ благодари на всички свои членове и училища оказали активно съдействие при провеждане на изследването!
Изтеглете пълният текст на анализа от тук:
icon analiz.doc (4.06 MB)

Член на: