Честит Великден
С вяра и доброта в сърцата, здрави и силни, да строим за хората! инж. Илиян Терзиев Председател на УС на КСБ
СТАНОВИЩЕ НА КАМАРА НА СТРОИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ Относно: § 80 от Преходните и заключителните разпоредби на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта, с който се предлага изменение в чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой чрез въвеждане на пълна забрана за…
Относно: § 80 от Преходните и заключителните разпоредби на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта, с който се предлага изменение в чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой чрез въвеждане на пълна забрана за плащанията в брой между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители по договори за строителни и монтажни дейности, доставки на строителни материали, техника и оборудване, както и за свързаните с тях услуги.
Камарата на строителите в България изразява своето несъгласие с предложението, съдържащо се в § 80 от посочения по- горе законопроект, и счита, че същото следва да бъде преразгледано преди внасянето му за разглеждане от Народното събрание.
Предложената разпоредба въвежда безпрецедентна по своето естество и обхват регулация, която засяга единствено строителния сектор, без да са изложени достатъчно мотиви, анализи и доказателства за необходимостта от подобна законодателна намеса. По-конкретно:
Строителният бранш последователно подкрепя политиките за повишаване на прозрачността на стопанския оборот, ограничаване на недекларираната икономическа дейност и подобряване на събираемостта на публичните вземания. Считаме обаче, че законодателните мерки в тази насока трябва да бъдат основани на задълбочена оценка на въздействието и на доказана необходимост от тяхното въвеждане.
В представените материали към законопроекта не се съдържат убедителни данни, които да обосноват необходимостта от пълна забрана на плащанията в брой в строителството, нито анализ на очакваните икономически и административни последици от подобна мярка. Поради това предложението поражда основателни съмнения относно неговата пропорционалност и ефективност.
Особено обезпокоително е обстоятелството, че предвидената забрана се отнася изключително до строителните предприятия, изпълнители и подизпълнители.
В мотивите към законопроекта не се съдържа аргументация, защо именно строителството е избрано като единствен сектор, за който да бъде въведен подобен режим. Не са представени данни, които да доказват, че строителният бранш създава по-висок риск от останалите отрасли на икономиката или че съществува необходимост от специално и по-строго третиране спрямо него. Предложената в мотивите към законопроекта аргументация е твърде обща и подчертано абстрактна - подобни съображения, вследствие именно на неопределената си, лишена от конкретика формулировка, лесно биха могли да бъдат отнесени към която и да е икономическа дейност, без обаче да се отчитат основните специфики на свободния пазар като цяло и на предоставянето на строителни услуги в частност. В допълнение, в мотивите се създава презумпция, че икономическите и финансови операции, съпътстващи строителния бизнес, са цялостно лишени от необходимата прозрачност и проследимост - предположение, което следва да се квалифицира най-малкото като недоказано.
Подобен подход поставя строителния бизнес в по-неблагоприятно положение спрямо останалите икономически субекти и създава предпоставки за неравнопоставеност между отделните стопански сектори, без наличие на обективно и публично обосновано основание за това. Нещо повече, така формулираната регламентация на практика дискриминира субектите, предоставящи строителни услуги, спрямо другите участници в пазарните правоотношения, при това без наличието на ясен и обективен критерий, обуславящ необходимостта от така възприетия законодателен подход.
В мотивите към законопроекта са изложени съображения, че предложената мярка е от естество да предотврати „укриването на приходи“ и „намаляване на данъчните задължения“. Тук следва да се подчертае, че ефективното генериране на данъчни приходи зависи на първо място от наличието на среда, способстваща за безпрепятствено и активно реализиране на пазарните взаимоотношения между икономическите субекти. Въвеждането на предвидената рестриктивна мярка обаче би имало тъкмо обратния ефект, а именно увеличаване на нерегламентираните плащания с цел преодоляване на пречките, затрудняващи гладкото протичане на тези пазарни взаимоотношения и съпровождащите ги финансови потоци.
Строителната дейност се характеризира с многостепенни договорни взаимоотношения, участие на множество подизпълнители, доставки на материали и техника в различни населени места и обекти, както и с необходимост от оперативност при уреждането на текущи плащания.
Пълната забрана за разплащания в брой ще доведе до:
Същевременно, липсват доказателства, че подобна крайна мярка ще доведе до реално ограничаване на сивата икономика или до по-висока прозрачност в сектора. Изсветляването на строителния процес следва да се постига чрез ефективен контрол, дигитализация на процесите, проследимост на стопанските операции и засилване на административния надзор, а не чрез абсолютна забрана на един законово признат способ за плащане. Необосновано, предмет на забраната е разплащането на всякакви услуги, свързани със строителната дейност, в т.ч. и съвсем рутинни, незначителни по своя мащаб работи, без това да е подкрепено от пазарни, икономически, логически или каквито и да са други аргументи.4. Предложената мярка противоречи на принципите на пропорционалност и обоснованост при държавната регулаторна намеса
Предвидената в § 80 забрана представлява съществено ограничение върху свободата на стопанска инициатива и начина на осъществяване на търговските отношения в строителния сектор. Подобна намеса следва да бъде надлежно мотивирана, основана на конкретни факти и подкрепена с оценка на въздействието, доказваща необходимостта от въвеждането ѝ.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България законът гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица и създава условия за свободна стопанска инициатива. В този смисъл всяко ограничение следва да бъде необходимо, обосновано и съразмерно на преследваната цел.
В случая не е доказано, че пълната забрана за плащания в брой именно в строителния сектор е единственото или най-подходящото средство за постигане на заявената цел за ограничаване на сивата икономика.
________________________________________
С § 80 се въвежда специален ограничителен режим, приложим единствено към строителната дейност, без аналогични изисквания за останалите отрасли на икономиката.
Липсата на обосновани мотиви защо един конкретен сектор е отделен и подложен на по-тежък регулаторен режим поражда съмнения за съответствието на предложението с принципа на равнопоставеност и недопускане на необосновано различно третиране на стопанските субекти.
Вносителят не е представил анализ дали подобни рискове от недекларирани плащания съществуват и в други икономически дейности, нито защо се предлага изключително секторно ограничение, вместо общ режим с еднакво приложение за всички участници в икономическия оборот.
Съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове при изработването на нормативните актове следва да бъдат спазвани принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост и съгласуваност.
От представените мотиви не става ясно:
Поради това считаме, че предложението не отговаря в достатъчна степен на изискванията за предварителна обоснованост и ефективност на нормативното регулиране.
Трябва да обърнем и специално внимание и на възприетата законодателна техника, чрез която се прокарва забраната, визирана в § 80 ПЗР на законопроекта. По-конкретно, обществените отношения, касаещи изпълнението на строителни дейности, нямат допирни точки с тези, регулирани от Закона за хазарта. Липсва изискуемия систематично и функционално обусловен подход, необходим за адекватно нормативно регулиране на правоотношенията, предмет на проектозакона в тази му част. Начинът, по който е наложена разглежданата забрана, е сам по себе си симптоматичен за цялостната ѝ несъстоятелност.
В заключение, КСБ счита, че § 80 следва да отпадне изцяло от законопроекта, тъй като въвежда необосновано секторно ограничение, което създава значителна административна и финансова тежест за строителния бизнес, без да е доказана неговата необходимост, съразмерност и ефективност. В случай че държавата цели допълнително ограничаване на плащанията в брой, следва да бъдат разгледани алтернативни механизми с общо приложение, основани на анализ на риска, оценка на въздействието и широко обществено обсъждане с представителите на засегнатите икономически сектори.
С вяра и доброта в сърцата, здрави и силни, да строим за хората! инж. Илиян Терзиев Председател на УС на КСБ
Управляващият орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (УО на ОПИК) предвижда да обяви процедура за подбор на проекти „Подкрепа на микро- и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ Във връзка с възникнали въпроси от…
Процедура BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ ще бъде активирана в ИСУН на 14.05.2020 г. и от 10:00 ч. ще могат да се подават проектни предложения. Крайният срок за подаване на документи е 15.06.2020, 16:30…
От 14.05.2020 г. на уеб сайта на КСБ се предоставя възможност компаниите, вписани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), да обменят информация, свързана с участия в проекти по различни оперативни програми; да публикуват обяви относно търсене и предлагане на работна сила…