| Около 28% от строителните компании в България не са подновили регистрацията си в специализирания браншови регистър, съобщиха от Камарата на строителите в България (КСБ). Това не им позволява да започват работа по нови проекти и на практика тези дружества остават извън пазара. По данни на браншовата организация след две години криза у нас са останали около 4200 строителни компании. Броят им е с 1200 по-малко спрямо пререгистрираните през 2009 г. 5400 дружества. Тогава от пазара са отпаднали други 2000 компании. Оцеляване Коментарите по отношение на строителната статистика са в две посоки. От една страна, кризата прочисти пазара от случайните играчи и тези с недобро планиране. От друга обаче, останалите фирми най-често оцеляват с половината от служителите си и с изчерпани резерви за продължаване на дейността си в условията на свит пазар. Данните на Националния статистически институт показват общ спад на строителството с 20.8% през първата половина на 2010 г. Най-зле е положението при сградното строителство, където намалението е с 34.4%, докато при инженерните обекти дори се отчита лек ръст от 3.5%. Според анализаторите данните показват, че строителните фирми изпитват затруднения при довършване на започнатите сгради и се пренасочват към инженерната и пътната инфраструктура, макар че и там още има неизплатени задължения на държавата. Криза „2010 г. категорично е най-лошата за строителния сектор от началото на кризата", коментира изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков. Според него след отлива на частни инвестиции в момента и държавните обекти са намалели и се свеждат до отсечка от магистрала „Тракия" и спортната зала в София. И макар догодина да се планира началото на работа по още две магистрали – „Струма" и „Марица", от камарата не очакват това да доведе до значително раздвижване в сектора. „Магистралите са малък обем от строителната дейност, освен това са проекти, които се развиват като изпълнение и финансиране за сравнително дълго време. Добре е, че чрез подобни проекти усвояваме пари от европейските фондове, но няма държава, която да разчита само на тях", коментира Иван Бойков. Председателят на Българската камара на предприемачите в строителството Николин Гавраилов също определи 2010 г. като най-тежката за сектора. Причината е почти пълната липса не само на частни инвестиции, но и на публични – в училища, болници, детски градини. „Статистиката е показателна за спада в строителството, но извън нея въпросът е колко чужди инвестиции сме привлекли", коментира Гавраилов. Той припомни своя стара идея Българската банка за развитие да отпуска преференциални кредити за инвестиции в строителството. По този начин според него ще се даде тласък на високото строителство, което ще дръпне целия бранш. Според него със средства от ЕС може да се запълни инфраструктурният вакуум в редица общини и курорти – канализация, пътна и улична мрежа, пречиствателни станции и др. Проблемът обаче е липсата на ясни правила за публично-частно партньорство между бизнеса и общините, както и достатъчно готови проекти, с които да се кандидатства за европейско финансиране, посочи Гавраилов. Перспектива Голямата надежда на сектора в момента е през 2011 г. спадът да спре. „Възможен е и много лек ръст, но ако има такъв, той ще е от много ниска база", смята Иван Бойков. Тази година очакванията са обемът на строителната продукция да остане под 10 млрд. лв. при 13.3 млрд. лв. през 2009 г. Очакваният обем е наполовина по-малко спрямо пиковата 2008 г., когато строителната продукция в страната доближи 21.6 млрд. лв. Според Иван Бойков шансът за сектора е догодина икономиката да заработи и така да се осигурят повече средства за капиталови разходи. Асен Чавдаров, технически директор в „Контракт Сити", също разчита на подобряване на икономическия климат в страната. Компанията, специализирана в жилищното строителство, посочва това като ключов фактор за нагласите на купувачите и финансиращите институции. От своя страна Николин Гавраилов залага на икономическо оживление, но в европейски мащаб. Според него европейските икономики вече дават такива признаци, а това за България означава възможност за привличане на инвестиции със стимули като плоския данък и чрез по-активна държавна политика. Радостина Маркова Половината фирми са в сградния сегмент ► Близо половината от строителните компании у нас остават в сградното строителство, въпреки че то пострада най-силно от кризата, сочат данните на КСБ. В този сегмент работят около 2000 дружества. Едва 3-4 са големите компании с капацитет за магистрално строителство, а още около 120 фирми са ангажирани с пътни ремонти. „Това са компании от среден ешелон с капацитет да изпълнят рехабилитация на малки отсечки по 15-20 км или да участват като подизпълнители", обясни Иван Бойков. Масата дружества в инфраструктурното строителство са с малък капацитет и са анга-жирани главно в зимната поддръжка на пътищата. В областта на инфраструктурата работят и по-голямата част от новорегистрираните през годината около 500 строителни дружества. Повечето са български, но има и чужди фирми от целия ЕС, посочи Иван Бойков. Повечето влизат покрай проектите с усвояване на европейски пари. Така например френските и италианските се насочват главно към проекти в областта на водоснабдяването, а германските фирми – към жп строителството и проектите, свързани с екологията. Браншът сви печалбите, пази персонала си ►До 3-4% са се свили печалбите, които строителите калкулират при участието си в търгове за изпълнители на обекти, отчетоха от КСБ. Преди кризата маржовете се движеха между 12 и 15%. Според хора от бранша много от конкурентите им са готови да работят дори по себестойност, само да запазят оборотите си и да задържат квалифицираните си кадри. „Конкуренцията е жестока не само при крайните продажби, но и при строителните търгове", посочи Асен Чавдаров от строително-инвестиционната компания „Контракт сити". Данните на КСБ например показват, че за сравнително малки поръчки вече кандидатстват по 20-30 строителни компании. Иван Бойков дори даде примери с дружества с годишни обороти от милиони левове, които в момента кандидатстват за ремонти на детски градини. |
