„Драстичното увеличаване на цените на строителните материали и суровините е сериозно предизвикателство, пред което сме изправени. То поставя под въпрос не само нашата работа, но и изпълнението на важните инфраструктурни обекти и на оперативните програми“. Това каза председателят на УС на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев на работна среща на ръководствата на КСБ и МРРБ. Той допълни, че на среща с НСОРБ е бил обсъден проблемът, за който Сдружението е сигнализирало МРРБ относно трудностите, които блокират изпълнението на проектите по ОПРР, свързани със значителното завишаване на първоначално планираните разходи. „Необходимо е държавата в спешен порядък, „аварийно“ да предприеме действия за индексация на договорите, а в дългосрочен план да се търси решение за създаване на методика за индексация на цените на материалите и дейностите в сектор „Строителство“, категоричен бе инж. Терзиев.
„Движим се в тежка инфлационна спирала в момента. Ако можем да предприемем съвместни бързи мерки, а и по-дългосрочни, аз съм с Вас. Имаме пълно съгласие с КСБ за необходимостта от компенсиране на цените на ресурсите, материалите, горивата, които галопират нагоре – най-скъпото строителство е незавършеното строителство“, каза от своя страна министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова. В работната среща, която се състоя в офиса на браншовата организация, от страна на МРРБ участваха и зам.-министрите арх. Иван Шишков, Валентин Граматиков и Нина Стоименова, както и Цветелина Лазарова, началник на кабинета на министъра. КСБ бе представена от инж. Илиян Терзиев, председател на УС на Камарата, инж. Светослав Глосов, почетен председател на КСБ и бивш председател на УС на АПИ, Валентин Николов, изп. директор на КСБ, Любомир Пейновски, член на ИБ и УС на КСБ, инж. Любомир Качамаков, вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия и председател на ОП на КСБ – София, инж. Благой Козарев, председател на Контролния съвет на КСБ, инж. Камен Пешов, председател на Надзорния съвет на „Главболгарстрой Холдинг“ АД, и Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“.
В началото на срещата инж. Илиян Терзиев сподели, че се радва, че за първи път в централния офис на КСБ гостува цялото ръководство на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. „Убеден съм, че само с обединени усилия можем да намерим правилните решения, с които да подредим строителния бранш“, заяви инж. Илиян Терзиев.
„Нашите проблеми са общи. Аз също съм на мнение, че единствено в диалог можем да открием отговор на трудностите, пред които се изправяме“, каза от своя страна служебният министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова.
Инж. Илиян Терзиев информира гостите за поредицата от срещи с политическите партии, които КСБ провежда, и за актуалните проблеми, пред които е изправен браншът и които се дискутират на срещите. Той открои като водеща темата за драстичното увеличаване на цените на строителните материали и суровините, което по думите му е сериозно предизвикателство пред сектор „Строителство“. „Ние се опитахме да потърсим актуални данни от Националния статистически институт, но се оказа, че те не разполагат с такива. Камарата на строителите започна да събира необходимата информация, така че да са ясни реалните цени на строителните материали в момента и процентът на увеличението им“, посочи инж. Илиян Терзиев.
Инж. Любомир Качамаков представи различни варианти на методика за индексация на цените по договорите в строителството, които са предприети в други европейски държави. „Опитът е много разнопосочен – има държави, които са в нашето положение, и такива, които се справят по-добре. Трети страни изобщо нямат подобен проблем, защото преди години те са приели ясно разписани правила какво се прави в подобни случаи и при тях работата продължава без проблем“, поясни той и добави, че ръководството на КСБ е поискало среща с премиера Стефан Янев, на която да изложи настоящата ситуация. „Това, което мислим да предложим, е решение на два етапа. Първият е спешен, авариен. Защото при нас проблемът е днес. Това може да се случи по подобие на Румъния, където въпросът е решен с ПМС, което реално казва, че има договор за определена сума и цените по него не се променят, но в момента, в който се внася сертификат за плащане, се дава възможност строителят да претендира за промяна на цената, която ще получи“, информира инж. Качамаков. От думите му стана ясно, че в Румъния са приели методика по окрупнени показатели, използвайки официално събрани статистически данни, с които разполагат. „На базата на тези данни те са определили проценти за увеличение на различните типове строителство, например за жилищни сгради е 47,31%, а за инженерни конструкции – 47,21% “, подчерта той.
В дългосрочен план инж. Качамаков сподели, че трябва да се намери методика за индексация, която да се прилага при всички договори. „Люксембург е един добър пример. Това е малка държава, която не разполага със собствена статистика, но прави сравнение със съседните държави и основно с Германия. Те са приели, че до увеличаване или намаляване на цените в рамките на 2,1% няма изменение, но ако има ръст над 2,1%, тогава има възможност при внасяне на сертификата за плащане да се получат нужните корекции“, поясни той, споделяйки, че при тях реалното изчисление и корекцията се правят от възложителя. Инж. Любомир Качамаков акцентира, че за страната ни е изключително важно да намери най-подходящия и работещ вариант, използвайки добрия опит на другите държави.
Почетният председател на КСБ инж. Светослав Глосов допълни, че високите цени на суровините и материалите най-много влияят на проектите по оперативните програми, които вече са обявени или са в ход, и по думите му има голяма опасност те да не могат да бъдат изпълнени от строителите. „Трябва да се помисли обаче и за инвеститорите в частните проекти. Много западни фирми са възложители на строителни обекти на твърда договорена стойност. При тях не може да се говори за промяна на цените, ако няма решение, с което държавата да въведе индексация“, посочи още той.
Думата взе и зам.-министър Нина Стоименова, която е и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“. Тя информира присъстващите на срещата, че е добре запозната с проблема и разбира притесненията на бранша. „В момента в изпълнение по ОПРР са 313 проекта, от които 148 са по първа приоритетна ос, там са най-засегнати общините, които трябва да ги реализират“, сподели Стоименова и допълни, че за съжаление правилата по ОПРР не позволяват да се променят цените, тъй като бюджетът е договорен. „УО на програмата анексира всички договори по посока удължаване на срока с цел да намерим комплексно решение, за да се случат тези проекти. Правим анализ и по отношение на останалите приоритетни оси, за да видим какво остава като финансов ресурс, но на този етап не може да предприемем нищо друго“, подчерта Стоименова и посочи, че вече е получила сигнал от Хърватия, където имат същия проблем. „Те ни потърсиха, като се поинтересуваха дали имаме практика за справяне с това предизвикателство“, каза тя.
Любомир Пейновски категорично заяви, че трябва да се намери решение за вече сключените договори по оперативните програми и да се потърсят варианти за индексация. „Виждаме добрия пример от чужбина и трябва да намерим най-подходящата опция за нас. При формиране на редовно правителство то трябва да вземе решение за отпускане на допълнителни средства от държавния бюджет за проектите по оперативните програми, които са под риск“, каза той.
Ръководствата на КСБ и МРРБ се договориха заедно да търсят решение за създаване на методика за индексация на цените на дейностите и материалите и на стойностите на договорите в сектор „Строителство“ и в кратки срокове да бъде направено работещо предложение като спешен отговор на проблема.
На срещата бе обсъдена и необходимостта от промени в законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес – Закона за устройство на територията, Закона за обществените поръчки, Закона за защита от шума в околната среда, като специален акцент бе поставен на необходимостта от намаляване на административната тежест, облекчаване на процедурите за издаване на разрешения за строеж и съкращаване на сроковете, чиято продължителност отблъсква инвеститорите. Представителите на КСБ настояха за ясно разграничаване на отговорностите на отделните участници в процеса. Коментирани бяха и мястото, и приложението на инженеринга. „Първият строител на инженеринг е бил Уста Кольо Фичето, като той е отговарял с главата си за изпълнението на обекта“, припомни инж. Терзиев. Той подчерта, че това е европейска практика, която се използва във всички страни и има редица предимства. Инж. Благой Козарев посочи, че към момента повечето от проектите по оперативните програми са на инженеринг и те се нуждаят от индексация. „По ОПОС много от строителите не смеят да участват в обществените поръчки заради несигурността в цените, което поставя програмата пред голям проблем и заплаха да не бъде успешно реализирана. Едно от основните предимства на инженеринга е, че цялата отговорност и за крайната цена, и за изпълнението се поема от възложителя и строителя. Огромно време се икономисва в целия инвестиционен процес, когато се изпълняват поръчки по този начин“, посочи още инж. Козарев. Председателят на УС на КСБ отбеляза, че инженерингът е възможност в закона, като възложителят решава дали да го използва или не. „Нашето мнение е, че той не може да се отрича на 100%, а е необходимо да се намери механизъм, по който да се изпълнява както трябва. Фактите показват, че има своето място“, каза още Терзиев.
Той призова за включване на представители на КСБ във всички работни групи и комисии в МРРБ и при обсъждането на всички въпроси, касаещи бранша. „Живеем в обща къща и нека всеки си подреди етажите, така че да ни бъде по-лесно заедно. Не е необходимо да се нападаме в медиите и да се уронва авторитетът на професията, можем да решаваме в диалог всички възникнали въпроси“, каза председателят на КСБ.
Изп. директор Валентин Николов постави въпроса за поднормативната база и изготвените проекти на важни за бранша наредби, които не се придвижват в МРРБ. „Притеснява ни, че забавянето води до натрупване. Някои от тях не са променяни от много години“, сподели Николов. Той получи уверението на министър Комитова, че ще провери какво се случва с проектонаредбите.
Участниците в срещата се обединиха по отношение на общата цел за осигуряване на 1,5 млрд. лв. в бюджета за текущ ремонт и поддръжка на пътища. „Ще настоявам за следващия бюджет колкото е възможно по-близка сума до тази да влезе, за да престанем да работим винаги в стрес“, заяви министър Комитова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова и председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев дадоха съвместен брифинг след края на работната среща между ръководствата на двете структури. Той се проведе в централния офис на браншовата организация. На брифинга бе посочено, че по много от въпросите, които касаят сектор „Строителство“, е намерено единомислие и са набелязани мерки, по които да се работи съвместно.
Материалът на в. „Строител“ можете да видитие тук.
Снимки в. „Строител“
Социалният диалог е от изключителна важност за осъществяването на плавен преход към предстоящите нови икономически форми. Те ще се основават на непрекъснатото технологично усъвършенстване на строителните процеси и методи, сред които – кръгова и цифрова икономика. С тези думи Янос Маркидес, вицепрезидент на Федерацията на Асоциациите на строителните предприемачи в Кипър (OSEOK), откри последното събитие за изграждане на капацитет по проект “SuSodCo”. Организатори на форума, който обедини представители на работодателите и синдикати в България, Гърция, Кипър, Словения, Хърватия и Унгария, бяха кипърските колеги OSEOK. „Участието ни в проект „SuSodCo“ и подобряването на социалния диалог на национално и международно ниво са изключително важни, за да можем да отговорим адекватно на предизвикателствата на съвременната епоха, като например устойчива заетост, дигитализация в сектор „Строителство“, професионално образование и обучение (ПОО), стратегии за безопасност на труда.“, подчерта Маркидес. Той отбеляза и важността на адаптацията към новите форми на заетост – гъвкаво работно време, подходящо групиране на служителите и осигуряване на добра комуникация чрез новите технологии.
