Турските компании може да участват в търгове у нас, но ако не получават държавна субсидия
Моника Стоянова, в-к Класа
Г-н Глосов, какви са основните ви приоритети като председател на Камарата на строителите в България?
Камарата на строителите няма нужда от сериозни промени. Има много добре изградена и функционираща структура. Тя е позната както в България, така и в евопейските структури на строителната индустрия. Признание за това е конгресът на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC), който след година ще се проведе у нас. Строителната камара трябва да бъде доразвита като организация и да се укрепва.
12 години вече работя в тази организация и ще продължавам да го правя.
Какво е в момента състоянието на строителния сектор и какви са вашите прогнози и очаквания?
През последните две години – 2009-2010 г., строителният бранш за съжаление беше сериозно засегнат от икономическата криза. Спадът в строителната продукция през миналата година спрямо предходната е повече от 60%. И за 2010 г. очакваме този процес да продължи. Като цифри от 23,3 млрд. лева. продукция през 2008 г. миналата година е намаляла до около 16,5 млрд. лева. Прогнозата за 2010 г. е продукцията в строителството да падне до 10-11 млрд. лева. Ако не започнем да усвояваме успешно и навреме европейските фондове по различните програми, България като държава трудно ще излезе от кризата. Това е и нашата надежда, нашият шанс браншът да се съживи. В момента се провеждат много тръжни процедури за проекти, които се финансират с европейски пари, започват се обекти по различните програми. Смятам, че ефектът от това ще се усети в началото на 2011 г.
Какви са прогнозите ви за пазара на недвижими имоти?
Най-сериозен е спадът в сегмента Жилищно строителство. Логично е това нещо, защото през 2006-2008 г., когато беше пикът, администрацията и общините допуснаха едно свръх застрояване. Това не беше нормално, защото не отговаряше на нуждите на българския пазар. Благоприятната обстановка с кредитирането на Жилищното строителство от банките още повече допринесе за този бум. Спадът на Жилищното строителство обаче имаше оздравителен характер, повиши качеството на продукцията и ожесточи конкуренцията. В момента състезанието между фирмите е много силно. Урегулираха се цените на пазара на Жилища. Не очаквам да има още понижаване в цените. Строителството на жилища ще се развива и ще има, но спрямо сегашното състояние, то ще бъде с по-малки темпове и по-бавно. Трябва да забравим за строителния бум, който преживяхме.
Ще продължи ли отпадането на строителни фирми от сектора и колко?
Всички фирми, изпълняващи строителни дейности на територията на България, било то български, или чужди, са вписани в професионалния регистър. Всяка година те потвърждават своята регистрация. През 2009 г. имаше вписани 5400 фирми, но към края на годината отпаднаха 1020 фирми. Прогнозите за тази година за съжаление са, че ще от паднат още между 1000 и 2000 компании. Това, което показва наблюдението на строителната камара, е, че фирмите, които отпадат от бранша, са предимно "случайни". Дейност са прекратили през миналата година и такива компании, които са използвали конюнктурата главно в Жилищното строителство и строителството по курортите. След почти пълното замразяване на строителството в този сегмент, много компании излязоха от пазара. Те вече нямат интерес към този сектор. Има и фирми, които досега са били в продължение на години на пазара, работили са добре, но кризата ги е принудила да спрат своята дейност, да затворят офисите си. Искам да отбележа обаче, че категорично не говорим за фалит на всички подобни компании, някои просто са замразили дейността си.
Кога може да се очаква раздвижване на чуждестранните инвестиции в сектора?
Спадът на чуждестранните инвестиции беше много сериозен и продължава да бъде такъв. Причината за това знаем, че е икономическата криза в световен мащаб. Важното сега в тази посока е държавата да създаде благоприятни предпоставки те да се върнат отново у нас. Засега те са най-много във финансовия мениджмънт – в банки и финансовите институции. В строителството, чуждестранните инвестиции са някъде между 8 и 11 процента от общите инвестиции в държавата. Но всички вложения, било то пряко в строителството, или в други сектори, пак са свързани със строителство, защото това е свързано с изграждането на някакви мощности, сграден фонд, инфраструктура и др. Категорично мога да кажа, че в тази ситуация, в която сме в момента, имаме готовност и желание да подпомогнем общините и министерствата със специалисти при изготвянето на качествени проекти, които да бъдат защитени пред европейските институции. Ще предприемем тази стъпка, защото по този начин ще може да се осигури работа на строителните компании и хората, заети в тях.
Докъде стигна разплащането на държавата с фирмите?
Засега въпросът със задълженията на държавата към строителните фирми е решен с постановлението на Министерския съвет, което предвижда дълговете по изпълнени договори да се плащат през Българската банка за развитие. Знаем, че най-много дължи държавата на компаниите в нашия сектор и това е сериозен проблем. Колкото по-бързо се издължи, толкова по-бързо ще се реши и проблемът. Тази процедура засега върви много бавно и проблемът все още е на дневен ред. Задачата, която стои в момента пред строителната камара, е да се реши проблемът с общините, които също имат много големи задължения към фирмите от бранша. Въпросът в момента е как да се реши този въпрос, като се има предвид сериозно ограничените бюджети на местните администрации. Определено това ще бъде една от приоритетните цели на новото ръководство на камарата.
Как ще коментирате цените, които бяха дадени за изграждането на авто магистрала ‘Тракия"?
Смятам, че цената, дадена от гръцката компания "Актор", която спе чели лот 3 (Нова Загора-Стара Загора) от авто магистрала Тракия", е доста ниска (111,6 млн. лева без ДДС-бел. авт.). Регионалният министър Росен Плевнелиев обаче обяви, че компанията е дала сериозна обосновка на ниското си предложение. Надяваме се този проект да се осъществи на цената, на която е спечелен, защото едни много ниски дъмпингови цени биха създали сериозен проблем. Практиката показва, че проектите, спечелени с много ниски цени, или се изпълняват с ниско качество, или пък изобщо не се изпълняват. Все пак става дума за инфраструктура, която се реализира с пари от европейските програми и фондове.
Какво трябва да се на прави, за да спре практиката конкурси да се печелят с такива ниски цени?
Печеленето на конкурси с дъмпингови цени, както и дискриминационните условия в конкурсите, могат да се премахнат с промени в Закона за обществените поръчки. Необходимо е да се създадат условия, които да поставят фирмите на равно по време на конкурси. Знаем, че за всеки един инвеститор е много добре да получи най-ниските цени.
Дъмпинговите цени, които дават турските фирми например, нямат нищо общо с дъмпинговите цени на останалите компании. По наши данни Турция е третата страна в света по износ на строителен продукт след Китай и САЩ. Освен това самата турска държава субсидира компаниите, които работят извън територията й, а при нас не е така. Получава се една неравнопоставеност между компаниите, които се явяват на конкурси.
Това противоречи обаче на всички европейски директиви за конкуренция и смятам, че подобни неща не може да се допускат при търгове с европейско финансиране. Ако турските фирми искат да участват в подобни търгове, нека да декларират, че не получа ват никаква субсидия. Цената, която те предложат, много лесно може да се анализира и да се установи дали това от говаря на действителността.
И в тази връзка, позиция не само на камарата, но и на Европейския съюз и на министерствата и общините, които организират обществени поръчки, е да има референтни цени, по които да се знае колко струва един строителен продукт в действителност. За съжаление се опитахме да направим такова нещо на база на анкети между фирмите от цялата страна Комисията за защита на конкуренцията обаче ни осъди и обяви, че това е картелно споразу мение. Камарата Вече обжалва пред ВАС това решение на антимонополния орган.
