07.юни.2011 / 22:20
ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА
– Като гледам колко замразени строителни обекти има, колко милиона инвестиции са замразени?
– Дали излиза браншът от кризата, бих казал, по-скоро не. Спадът през 2010 година, който статистиката отчете спрямо предишната година, е чувствителен като обща строителна продукция. 39% е спадът от 2010 г. спрямо 2009 г., това е общо за строителството, а за сградното строителство спадът е 49%, като единствено има ръст в гражданското строителство, т.е. строителството в сферата на инфраструктурата. Тенденцията през 2011 г., за първото тримесечие на 2011 г. спрямо 2010 г. общо за строителството спадът продължава с още 8,5%, в инжинерното строителство има запазване на обемите и тенденцията там е те да се увеличават. И така, ако имаме някакъв ръст в строителството, той ще се дължи главно на обектите, които са в инфраструктурното строителство.
– Като казвате за първите три месеца на годината, това не е ли нереалният период, тъй като за вас същинската работа започва от април месец нататък.
– През последните години зимният сезон вече не е толкова слаб за строителството. Ако сте забелязали, в курортните комплекси се строи предимно зимата. Съвременните технологии позволяват строителство и в зимния период. Една от основните причини за спад в строителството е и сравнително високият спад на чуждите инвестиции, а те са с 68% спад през миналата година. Бих допълнил още и големия процент на безработица в строителния сектор, тя е 64%.
– Имате ли данни, за това колко са замразените инвестиции в строителството?
– Те са главно в сферата на жилищното строителство, като там са милиарди левове, може би над 8 млрд.
– Какво би съживило отново тези инвестиции и каква помощ би трябвало да окаже държавата?
– Мисля, че държавата е започнала да оказва някаква помощ и това е главно за раздвижване на застоялите жилища и имоти по Черноморието. Забелязва се, че основният купувач в момента са руските инвеститори и граждани. Нещо, което би съживило строителството, са големите инфраструктурни обекти и големите енергийни обекти, които се очакват да започнат – АЕЦ „Белене”, нефтопроводът „Бургас-Александруполис”, това са обекти, които биха привлекли много работна ръка и биха осигурили сериозни инвестиции. Действително в период на криза тези обекти биха съживили бизнеса.
– Това обаче ще бъде мярка към големите „играчи” на пазара, а към малките и средни фирми в бранша?
– Да, на пръв поглед е така, към големите играчи са насочени тези мерки, но да не забравяме, тези големи фирми имат десетки подизпълнители, които са малки и средни фирми.
– Очакванията за една трудна 2011 година сбъдват ли се или се наблюдава обратното?
– Очакванията се сбъдват и 2011 година се очертава като една наистина трудна година за строителния бранш. Надеждите сега са за работа по тези големи обекти, като голяма част от тях се инвестират от европейски проекти по различните програми, където има и препоръки, насочени към малките и средни фирми, главно в „Регионално развитие”.
– Като казвате това, как се движи усвояването?
– Ще кажа няколко данни по различните оперативни програми – Оперативна програма „Транспорт”, където са големите инфраструктурни обекти, при бюджет 2 млрд. договорените са близо 1 млрд., т.е. 53% са договорени, обаче изплатените суми са 7,2%. В „Околна среда” усвоените суми са 7,5%, в „Регионално развитие” са около 13%. Тоест имаме пари, но не всичко е договорено и още по-малко изплатено.
– Защо не са изплатени?
– Това ще си проличи може би юли и август, когато се видят действително вече извършените работи и има падеж на отделните части напроекта.
– Фирмите като такива имат ли капацитет – да пишат проекти, да работят и да усвояват?
– Фирмите не пишат проекти, проектите се пишат от възложителите, било то от съответните ведомства, министерства или общини, а фирмите имат капацитет да ги изпълнят.
– А Законът за обществените поръчки по-скоро помага или по-скоро създава пречки?
– Законът за обществените поръчки е въпрос, който се дискутира от много време и е много важен закон за нас, строителите. Мисля, че камарата благодарение на своята активна дейност в цялата тази процедура по подготвяне на закона ще постигне някои от своите цели. Това е използването на регистъра, който камарата води, така че данните, които има Камарата, да бъдат използвани при процедурите по Закона на обществените поръчки, така че да не се прилагат тонове книжа при подготовката на документите. В едно интервю Томислав Дончев похвали Камарата, че има доста добре изградена структура. Пороците, които има в обществените поръчки, са много сериозни в действителност. Те не се дължат на закона, а повече на процедурите, които подготвят тръжните книжа – най-вече в общините, при самите възложители.
– А това твърдение, че който посочи повече рискове, той взема поръчката – това с каква цел се прави?
– Това е една невероятна глупост, която се появи в една такава поръчка… Аз лично не мога да я асимилирам.
– Промени в Закона за обществените поръчки нужни ли са или по-скоро какво е нужно, за да се работи по-оптимално?
– Законът за обществените поръчки в момента мина на обсъждане и беше приет като цел в Министерския съвет и вече би трябвало да влезе в Народното събрание за обсъждане по различните групи. Проблемът не е чак толкова в самия закон, законът обхваща направление от политики в провеждането на поръчките. Тези фирми, които споменахме, са проблем на самите възложители, при изготвянето на самите книжа. Тоест в прилагането на закона, на допускането на дискриминиционни условия, на навеждащи усливия към определен изпълнител…
– Пример за дискриминация бихте ли дали?
– Провежда се търг за строителство на детска градина. Изискването е фирмата изпълнител да е изпълнила предишни години две такива детски градини по обществени поръчки. Добре обаче, ако е направила комплекс от жилищни сгради и хотели? Това фирма с по-малко опит ли я прави?
– Доколко от този регистър на строителните фирми може да се разбере какви фалити има там?
– Регистъра, който Камарата води, може да даде цифра на фирмите, които не са потвърдили своето участие в регистъра. За миналата година от регистъра отпаднаха 1280 фирми.
– Това означава ли фалит за тези фирми?
– Не, не означава. В тях може би има фирми, които действително са пред фалит, други фирми, които са били конюктурни, т.е. използвали са бума в строителството на жилища и вече са прекратили своята дейност, защото са загубили интерес и за тях пазар няма, и такива фирми, които нямат работа и предпочитат да стоят, без да работят. В момента има 4453 фирми, вписани в регистъра, може би и тази година ще отпаднат над 1000 фирми. Ако обаче фирмите не потвърдят до определена дата своята регистрация, могат да направят това чак след една година и ако през тази година им излезе обект, върху който могат да работят, те няма да имат правото да го правят.
– Минималната работна заплата се очаква да стане 270 лв. Това ще даде ли отражение на бизнеса?
– Строителните фирми работят далеч над минималната работна заплата. Минималните осигурителни прагове, които са договорени между Камаратакато браншова организация и синдикатите,са доста над тази минимална заплата, така че точно в този момент пряко няма да повлияе. Може би след време, когато се поиска на базата на това увеличение да се увеличат и праговете, но това е друг въпрос.
– Икономисти смятат, че е по-добре да се въведат почасови ставки и заплащане, вие какво мислите за това?
– Аз подкрепям такава позиция. В строителството е по-познато заплащането за кв. метър, за килограм и т.н., тоест за действително извършени работи. Почасовото заплащане е по-скоро там, където не може да се нормира, но то е сравнително малък процент от общия обем на видовете дейности.
– Какво мислите за сивата икономика във вашия сектор?
– Основният проблем, скойто се бори Камарата, е точно тази „сива икономика” и това е идеята при създаването на този Централен регистър. Тук трябва да има контрол както от страна на Камарата, така и от страна на общините. Не трябва да се допускат фирми, които не са вписани в регистъра, да участват в търговете.