През 2019 г. строителната индустрия представлява 9,5% от брутния вътрешен продукт на 27-те държави-членки на ЕС, 12,7 милиона работници и 3 милиона фирми, повечето от които малки и средни предприятия с по-малко от 20 работници, а чрез мощен икономически и мултиплициращ ефект в областта на заетостта строителните дейности допринасят за цялостната икономика.

На сградния фонд в етапа на експлоатация се падат приблизително 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на CO2 в ЕС. Поради това, както се посочва в Зелената сделка на Европа, сградите предлагат чудесна възможност за енергийна ефективност и намаляване на емисиите на CO2.

В тази рамка е очевидно, че без строителния сектор Европейският съюз не може да отговори на основните предизвикателства по отношение на конкурентоспособността, младежката безработица, цифровата икономика, енергийната ефективност и енергийната бедност, кръговата икономика, достъпните жилища, климатичните промени, зелената мобилност и свързаната инфраструктура и т.н.

Стимулирането на строителните дейности трябва да бъде в основата на плановете за икономическо възстановяване както на европейско, така и на национално ниво.

С цел това да се гарантира, секторните социални партньори на ЕС в строителната индустрия, EFBWW (Европейска федерация на строителите и дървоработниците) и FIEC (Европейска федерация на строителната индустрия), заедно с EBC (Европейска конфедерация на строителите), CPE (Строителни продукти Европа), Жилища Европа, UIPI (Международен съюз на собствениците на имоти) и EuroACE (Алианс на компаниите от ЕС за енергийна ефективност в сградите):

  1. Приветстваме новия инструмент за възстановяване „ЕС от следващо поколение“, предложен от Европейската комисия и неговата тясна връзка с целите на Европейската Зелена сделка. Настоятелно призоваваме за бързото му одобряване от държавните и правителствените ръководители и държавите-членки и енергичното прилагане на всички негови съставни компоненти. Предложените суми за финансиране са добра отправна точка и могат да ни изведат на пътя, който гарантира, че последиците от пандемията няма да доведат ЕС до социална и икономическа катастрофа.
  2. Призоваваме да се въведе адекватна политическа рамка, както и инструменти и процедури (включително ускорени процедури, прилагане на подходящи екологични и социални критерии и отхвърляне на необичайно ниски оферти в обществените поръчки), които да гарантират, че държавите-членки ще се възползват по най-добрия възможен начин от наличното финансиране и че това финансиране действително ще достигне до реалната икономика в най-кратки срокове. Бързо и устойчиво възстановяване, основано на създаването на достойни и качествени работни места, може да бъде постигнато само ако се улеснят частните и публичните инвестиции и ако нивата на собствен капитал в компаниите бързо се възстановят.
  3. Подчертаваме необходимостта от включването на европейските и националните социални партньори в строителната индустрия, както и на други заинтересовани страни от строителната екосистема в изпълнението и прилагането на европейските и националните пакети за възстановяване, което ще гарантира, че мерките са целенасочени и ефективни.
  4. Напълно подкрепяме необходимостта да се съсредоточат инвестициите върху успеха на европейските зелени и цифрови преходи и по-специално върху устойчивото обновяване на сградния фонд в ЕС. Освен това ЕС изисква устойчиви инвестиции в поддържането на съществуващата инфраструктура и в изграждането на нови устойчиви на измененията на климата сгради и инфраструктура, за да се намали въздействието на нашия начин на живот върху околната среда и за да стане ЕС по-конкурентоспособен. Това ще изисква гъвкави фискални и бюджетни правила на европейско и на национално ниво, за да могат публичните власти да бъдат двигателят на подобни инвестиционни програми.
  5. Подчертаваме необходимостта да се съсредоточат приоритетите и инвестициите в повече програми за обучение и образование за преквалификация и повишаване на квалификацията на работниците, които да им позволят да се справят с променящите се нужди на пазара.

Брюксел, 16 юни 2020 г.