Областно представителство Силистра

Камарата на строителите в България и в. „Строител“ организират Втора международна конференция
„Кохезионна политика 2014 – 2020 – предизвикателства и перспективи”

Камарата на строителите в България подкрепя Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. По изчисления на браншовата организация около 2500 малки и средни фирми ще имат възможност да участват в търговете за саниране. Това стана ясно по време на среща между разширения УС на КСБ и министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на която тя представи основните дейности по програмата. Управителният съвет на Камарата се обедини около позицията, че най-добрият вариант за изпълнение на обектите е инженерингът. Той ще донесе по-високо качество и ще спомогне за по-бързата реализация на проектите. Строителите предложиха на министър Павлова за случаите, в които обществените поръчки ще се търгуват по критерия „икономически най-изгодна оферта“, да се въведат типови документи за конкурса. Тя прие идеята и заяви, че очаква от Камарата да й бъдат предоставени стандартизираните документи. Разходите за охрана и логистика на процеса по изпълнение на мерките за енергийна ефективност трябва да бъдат калкулирани в офертите, защото няма да има анекси и доплащане по вече сключени договори. Ще има авансово плащане от 35%. Строителите предложиха да има и междинни с обща стойност до 80%. Надзорните фирми трябва да следят много сериозно изпълнението на всички дейности от самото начало до края на целия процес по санирането, призоваха от КСБ. Министър Павлова подчерта, че компромис с качеството на работата няма да се прави. Камарата в лицето на областните представителства се ангажира да осъществява мониторинг на програмата и да оказва експертна помощ на областните управители и кметовете в процеса на реализицията й.
Камарата на строителите подкрепя Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Основните параметри на програмата бяха представени от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на среща с разширения УС на КСБ. На дискусията присъстваха председателят на Камарата на строителите в България инж. Светослав Глосов, заместниците му инж. Николай Станков и Андрей Цеков, изп. директор инж. Иван Бойков, членове на УС, областни председатели, представители на малки и средни фирми от страната. Интересът бе огромен, а въпросите, които задодаха членовете на КСБ, обхванаха всички аспекти на инициативата. „Трябва да обединим усилия, защото изпълнението на програмата е много важно. Ефектът от нея ще е както за гражданите, така и за строителния бранш. В момента работим не само по националната програма“, обясни Павлова и допълни, че на заседанието си същия ден правителството е отпуснало 15 млн. лв., с които да се покрие приносът на собствениците по схемата за саниране по ОПРР. „Предизвикателството по нея също е голямо. Преди няколко седмици имахме само 97 проекта, но като приехме, че държавата ще поеме съфинансирането от страна на собствениците, бяха подадени още 190. Всичките тези обекти трябва да се реализират до края на годината, за да не загубим европейските пари. Тази година осигуряваме доста работа на малките и средните фирми. Не трябва да забравяме, че от следващата година стартира и „ОПРР 2014 – 2020“, която ще финансира сградите, които не са големи панелни блокове. Всичко това ще раздвижи строителния пазар“, подчерта министърът и припомни, че проекти по националната програма могат да се реализират на територията на 265-те общини. Срокът за кандидатстване е 2015 – 2016 г. или до изчерпване на ресурса. „Надявам се да стабилизираме икономиката и да осигурим още средства за програмата“, каза тя. По думите й, ако в сградата има магазини или други търговски обекти, те също могат да участват за финансиране, стига да не са получавали друг вид държавна помощ през последните три години, надвишаваща 200 хил. евро. Според Павлова важен елемент от програмата е изборът на изпълнител. Изискването за всички процедури е те да бъдат открити по Закона за обществените поръчки. Техническото обследване и паспорт заедно с енергийното обследване могат да бъдат в един търг или разделени. Проектирането и строителството могат да са отново 2 в 1, т.е. на инженеринг. „Това ще скъси сроковете за изпълнение и ще минимизира процедурите. Срещу това наше указание имаме отпор от Камарата на архитектите в България. Въпреки това считам, че нашето решение е правилно“, поясни Павлова. Авторският и строителният надзор и инвеститорският контрол също ще могат да са в една процедура. „Желаем по програмата да работят предимно малките и средните фирми и затова сме поставили изискването за всяка сграда да има отделен изпълнител“. Авансът ще е 35%, което ще осигури оборотни средства на изпълнителите. Строителите предложиха да има междинни плащания до 80%, при Акт 15 да получат още 10%, а последните 10% да бъдат изплатени при въвеждането в експлоатация. „Парите няма да минават през общините. В момента, в който се фактурират дейностите, средствата ще се превеждат от банката. По този начин местната администрация няма да може да забавя или спира плащанията“, подчерта Павлова. Конструктивно укрепване се предвижда само ако сградата е неустойчива. Ще се финансират дейности, които ще осигурят енергиен клас С на блоковете. Павлова посочи, че програмата предоставя възможността в градовете с топлофикация вертикалните щрангове да се сменят с хоризонтални, за да се постигне по-справедливо индивидуално отчитане. Балконите са в режим на търпимост, но само ако не нарушават стабилността на сградата. „Към общините сме поставили изискването да се спазят всички наредби за качеството на материалите. Надзорът трябва да следи за всичко. За разлика от строителните фирми надзорните ще могат да печелят няколко поръчки“, каза министърът. След питане на инж. Евтим Янев, председател на ОП на КСБ – Пазарджик, и член на УС на КСБ, и на инж. Иван Бойков за включването на типови договори Павлова заяви, че очаква предложението на Камарата за стандартизирана документация. Разходите за охрана и логистика на процеса по изпълнение на мерките за енергийна ефективност трябва да бъдат калкулирани в офертите на изпълнителите, защото няма да има анекси и доплащане по вече сключени договори за изпълнение. Изрично е опи­сано, че етажната собственост трябва да осигури склад за материалите и част от оборудването. Разходите за ток и вода ще бъдат поети от тях. Общините ще трябва да разпишат наредба как да изглеждат фасадите на зданията. Нека предварително местните власти да направят конструктивните и енергийните обследвания и едва тогава да възложат инженеринга на нас, настояха строителите. Павлова подчерта, че ако гражданите не осигурят достъп за изпълнение на обекта или попречат за неговото обновяване, те ще трябва да възстановят на фирмата изпълнител изразходваните средства. „Фирмите не трябва да се притесняват за това, тъй като те имат договор с общините“, поясни министър Павлова.