Както си говорехме спокойно, че световната икономическа криза е далече от нас и няма сериозно да ни засегне, така и не усетихме как същата тая криза пристигна по нашите земи. Разбира се, сбъдват се логичните прогнози, че банковата система няма да пострада, че влоговете на хората не са застрашени, че валутният борд е стабилен и няма да има повторение на 1996-1997 година.
От друга страна, много по-бързо, отколкото предполагаха някои, кризата започна своето отрицателно въздействие върху реалния сектор и нейните проявления стават вече видими. Нека се опитаме да ги опишем с прости думи:
1. Българските банки ограничават кредитирането. На този етап те разполагат с необходимия ресурс и ликвидност, но се въздържат от привличане на нови креди-тополучатели, а на старите налагат по-строги условия. В повечето случаи новата политика се диктува и от централите на банките майки в Западна и Централна Европа, които вече изпитват сериозни трудности.
2. Чуждите банки преосмислят подкрепата си за големи български фирми от добивната и металургичната промишленост. Големите производители имат практика да ползват кредитни линии директно от западноевропейски банки, обикновено обвързани с гарантиран износ за европейски купувачи на металите. Свиването на производствената програма на чуждите купувачи предопределя и ограничаването на кредитите – както инвестиционните, така и оборотните.
3. Намалява значително износът на метали. Този износ към момента съставлява важна част от търговския баланс на страната и намаляването му води до негативни макроикономически резултати, които свалят рейтинга на България и инвеститорското доверие в нея.
4. Големите производители от добивната и металната промишленост са принудени да освободят част от персонала си. Поради намаленото производство и невъзможността да се финансират в пълен размер инвестиционните намерения на фирмите от тежката промишленост те са принудени да отложат изпълнението на модернизационните и екологичните си програми. Това намалява нуждата от работна ръка и поради липсата на адекватни социални мрежи фирмите ще трябва да уволняват значителен брой работници.
5. Рязко пада интересът на чужди инвеститори към ваканционни имоти и проекти. Още от лятото на 2008 се наблюдава отлив на традиционните инвеститори и крайни купувачи на ваканционни имоти поради ипотечната криза в западния свят. Невъзможно е това мащабно досега строителство да бъде компенсирано с преориентиране на пазара към руски и украински купувачи, защото кризата удари тежко покупателната способност на средната класа и в тези две страни.
6. Остават незавършени много строителни обекти поради липса на кредити и купувачи. С изключение на жилищата в София и няколко големи града, както и някои конкретни бизнес проекти в строителството, досегашната система за гарантирано финансиране на повечето строителни обекти чрез банкови кредити или предварителна продажба „на зелено" престава да функционира. Недостигът на финансов ресурс ще наложи инвеститорите и строителите да замразят част от обектите си и да се концентрират върху бързо продаваемите, за да покрият задълженията си. Така голям брой обекти, особено във фаза на груб строеж, ще останат незавършени за продължителен период, със съмнение за възможността да бъдат възобновени работите по тях в обозримо бъдеще.
7. Малки и средни фирми в строителството ще фалират. Най-сериозно ще пострадат от кризата тези строителни фирми, които поради капацитета си са ограничили строителната си програма до един или два обекта. За тях ще бъде трудно да оптимизират и без това скромните си възможности и е много вероятно голям брой такива строители да изпаднат в неплатежоспособност и да фалират.
8. Рязко намаляват поръчките за фирми производители на строителни материали и компоненти. Бурното развитие на строителството през последните години предопредели създаването на много производствени мощности за дограма, строителни материали и смеси, компоненти и принадлежности за строителството. Свиването на строителната дейност ще доведе до принудителното затваряне на малки цехове, бетонови възли и други, но също така и ще съкрати производствените програми на големите фирми в строителната индустрия – циментови и керамични заводи.
9. Строителните фирми престават да наемат сезонни и временни работници и се свиват до постоянния си състав. Намаляването на обема на строителството ще доведе до промяна в кадровата политика на строителните фирми. Ограниченият брой истински квалифицирани строителни работници ще бъдат задържани на постоянна работа с трудови договори и всички осигуровки. В замяна на това огромен брой нискоквалифицирани и сезонни работници ще бъдат освободени без шанс да намерят друга работа, докато трае кризата. 10. Намалява натоварването на транспортните фирми. Поради свиването на производството и инвестициите БДЖ и многото автотранспортни фирми ще изпитат сериозни затруднения при намирането на достатъчно клиенти. Това налага намаляване на цените на транспортните услуги, за да се издържи на конкуренцията. Много от едноличните търговци в бранша ще трябва да прекратят дейността си, а големите фирми ще намаляват разходите и персонала си.
11. Безработицата се увеличава. Рекордно ниските нива на безработицата от 2007 и 2008 година се дължат на нарасналата заетост в строителството и промишлеността. Със свиването на тези сектори ще бъдат освободени голям брой работници, много от които без никаква алтернативна квалификация. Приетите промени в законодателството от последните дни ограничават държавната помощ за безработните до шест месеца, което означава, че още преди края на 2009 година у нас ще има значителен брой безработни извън социалната мрежа.
12. Спира нарастването на работните заплати в реалния сектор. В много от големите предприятия синдикатите бързо ще оценят, че по-важната задача по време на кризата е запазването на работните места, и на тази цена ще бъдат склонни да оттеглят исканията си за увеличение на доходите през 2009 година. В малките и средните предприятия работодателите ще наложат еднолично ограничения в ръста на заплатите, а наемните работници ще трябва да избират между ниски доходи и безработица.
13. Под въпрос е увеличаването на доходите в администрацията. Правителството ще обоснове достатъчно сериозно отказа си от десетпроцентното увеличение на заплатите в администрацията, планирано под условие в бюджета за 2009 г. Дори и в предизборна ситуация при нарастването на безработицата в частния сектор чиновниците в публичния сектор ще трябва да преглътнат задържането на доходите.
14. Намалява покупателната способност на българите, потребителските кредити се свиват рязко, инфлацията остава ниска. Увеличаването на безработицата и задържането на доходите води до намалена покупателна способност у населението. Банките, специализираните кредитодатели и лизинговите компании ще ограничат до минимум предоставянето на потребителски кредити. Това ще доведе до намаляване на обема на търговията на дребно. Допълнителен „положителен" ефект ще се получи в търговското салдо, защото ще намалее вносът на потребителски стоки, бяла и черна техника, автомобили, мебели и други.
15. Намаляват постъпленията от ДДС в бюджета. Запазването на планирания излишък се осигурява чрез ограничаване на разходите. Намаляването на търговския оборот ще се отрази пряко на постъпленията от ДДС, който е най-голямото перо в приходната част на бюджета. Това ще постави под въпрос изпълнението на заложените в проекта за бюджет 2009 параметри. Не трябва да се забравя, че 2009 година е разделена на две равни части от парламентарните избори. Затова политическият натиск да не се променя темпът на разходите през първата половина от годината ще бъде огромен. От друга страна,
България е поела пред Европейската комисия и Европейската централна банка ангажимент да запази трипроцентов бюджетен излишък. Това задължение очевидно ще бъде прехвърлено на следващото правителство, което през втората половина на годината ще трябва да въведе сериозни допълнителни ограничения в разходите на ведомствата и общините, за да се спази обещанието за излишъка.
16. Увеличаването на пенсиите на два пъти през годината налага допълнителни ограничения в разходната част на бюджета. Проектът за бюджет 2009 предвижда увеличение на пенсиите на два пъти с по 10% през следващата година. С очевидно предизборни цели увеличенията са предвидени за април и юли. Трудно е да се повярва, че тройната коалиция ще посмее да отложи или отмени дори едното от тези две увеличения. Това означава, че за следващото правителство се очертава още no-голям проблем със запазването на трипроцентовия излишък към края на 2009 година. Възможно е преизчисляване и свиване на излишъка до два или дори един процент, което пък ще има лоши последици върху доверието в България.
Със сигурност могат да се изброят още знаци и проявления на кризата. Важно е, разбира се, да се подчертае дебело, че тази криза няма да доведе българите до просешка тояга. През последните години, от 1997 година до днес, някак свикнахме с растежа, със скромното, но все пак постоянно нарастване на доходите, с пълните магазини, с новата плазма и новата кола „втора ръка", с пътуванията в чужбина, с новия апартамент или гарсониерка край морето. Ето това ще ни отнеме кризата за известно време. Ще трябва да си припомним по болезнен начин безработицата и недостига на пари за нови дрехи.
Хубавото на кризите е, че отминават. А ние толкова кризи сме преживели, та тази ли ще ни се опъне!
Снимка на две колони – Все повече ще стават недовършените строежи като този в столицата. Причината е, че банките no-трудно отпускат кредити на предприемачите и купувачите.
Program_BuildersShow.doc (117.50 KB) 
