 Иван Бойков е роден 26 септември 1950 г. в София. Завършил е Техническия университет, бил е директор на Циментов завод в Батановци, Пернишко. депутат в 38-ото НС. Заемал е поста директор на браншова камара „Пътища“. В момента е изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. |
| – Г-н Бойков, какви негативи върху строителния сектор вече отчитате след разгара на икономическата криза? – Вече се сбъдват нашите прогнози. Още миналата година говорихме, че ще има сериозна криза в жилищното строителство и тя е факт. Анализите ни през второто полугодие на 2008 г. показаха, че има забавяне в темпа на жилищно строителство. Оттеглиха се ирландски и английски инвеститори, които купуваха и инвестираха с цел печалба от препродажби или наеми. Очаквахме този срив, след като през последните 4 години статистиките показват растеж между 10-15%. Освен това анализът на издадените разрешителни за строеж показва, че пикът е бил през 2007 г. В началото на следващата година започнаха да намаляват и в края на 2008 г. броят им значително беше намалял. Към април т. г. вече наблюдаваме сериозен спад в строителството – с около 20%. В момента най-вече се довършват започнати строежи, голяма част от проектите са замразени, а нови въобще не се започват. Напоследък сме силно обезпокоени, че инвеститорите забавят, дори прекратяват плащания към строителите. Заради това голяма част от фирмите вече изпитват сериозни финансови затруднения. – Колко души вече са освободени от работа в строителния сектор? – Заетостта в бранша силно се влияе от сезоните. Миналата година направихме проучване на пазара на работна ръка в момент, когато се търсеха и наемаха най-много хора. Тогава се оказа, че около 40% от работниците са сезонни. Т. е. сега в тези условия може да се отчете, че просто няма да бъдат наемани сезонни работници. В големите строителни компании има и съкращения, но те са в рамките на 5-6%. Нещо друго обаче трябва да се отбележи. Процесът на регистриране на нови фирми не е спрял. Всеки месец при нас се записват средно по 100 фирми. Наблюдава се сериозно преструктуриране на бранша. Статистиките пък показват, че за сметка на жилищното строителство доста се е увеличили гражданското. На тази база се отчита и ръст в сектора през април спрямо март. Данните показват, че строителството у нас все още не е изпаднало в рецесия. – Очаква ли се спад в сектора и с колко? – В строителния бранш може и да не се отчете спад. Причината за това е огромният растеж от миналата година – над 10%. Очаквам през тази година да слезем до повишение с около 2-3%, но няма да паднем под 0. В момента фирмите се борят за всяка една поръчка. Най-много ще пострадат тези, които се втурнаха да лицензират фирми само за жилищно строителство. Големите компании покриват целия цикъл на строителство и могат да поемат ангажимент за всички видове работа. Затова от миналата година се вижда и сериозно желание по-малките фирми да разширят обхвата на дейността си, за да могат да влязат поне в цикъла на обществените поръчки. – Има ли интерес на чужди компании към България? – Има постоянен поток от чужди фирми. Миналата година у нас беше голяма делегация от Италия с около 70-80 компании, испански фирми поединично минават през страната ни. Чуждите строители гледат на българския пазар като перспективно място за бизнес. А основното е, че те вървят след парите от европейските фондове, които са единственият сигурен инвестиционен източник в момента. Въпреки кризата България в момента е добро място за инвестиции. Продължават да се строят ТЕЦ-ове, предстои да се започне АЕЦ „Белене“, частично може би ще стартира строителството на няколко големи язовира. У нас кризата няма такива измерения, каквито са в Испания. Шокът, който преживяваме в момента, е по-скоро от затягането на банковото кредитиране. Съвсем друг е въпросът, че преди 1-2 години се реализираха много некачествени проекти. Цялата втора и трета линия в „Слънчев бряг“ и Банско се построи по този начин. В момента такива проекти са нереализируеми и тях кризата ще ги унищожи. – Преди известно време се появиха мнения, че строителният бранш може да изпадне в колапс през август, а 75% от строителните фирми нямат никаква работа. Каква е в момента ситуацията? – Ситуацията е същата, както беше и преди известно време. Все още имаме голям шанс за съживяване на сектора. По различните програми са предвидени множество проекти за над 2-3 млрд. евро, а половината от тях са за строителство. За съжаление обаче няма търгове. Национална агенция „Пътна инфраструктура“ (НАПИ) не е обявила никакви конкурси, няма реално строителство на пътища в момента. Бюджетът на пътната агенция за ремонт е изключително малък тази година, а големите магистрали не тръгват поради редица нерешени въпроси, които продължават да буксуват. Сега излиза на преден план липсата на оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за магистрала „Тракия“. В изискванията на ЕС ясно е записано, че за да започне строителство, трябва да се представи чисто трасе, а в момента нямаме нито един проект с такова трасе – нито „Тракия“, нито „Струма“. Това е причината строителството на тези магистрали да не започне тази година. Главната ни надежда е в стартирането на проектите по ОП „Околна среда“, защото те ще захранят доста малки и средни фирми, тъй като проектите са много и са разпределени в цялата страна. Нещата обаче продължават да се отлагат и това поставя в изключително тежка ситуация строителната индустрия. Голямата отговорност е на държавата и на институции, отговорни за усвояването на еврофондовете, които трябваше така да подредят и организират нещата, че да имаме ефективна реализация на проектите. Аз очаквам да има някаква ефективно строителство най-рано в края на тази година. Така че прогнозата на председателя на Камарата на строителите в България Симеон Пешов е валидна и сега. За съжаление нещата наистина са доста сериозни, дори за големите строителни компании. – Защо тогава ръководството на пътната агенция многократно обещаваше строителните работи по тези магистрали да започнат възможно най-скоро, след като са знаели, че има много несвършена работа? – Факт е, че НАПИ има ново ръководство от 5-6 месеца, на което явно му трябваше доста време, за да се ориентира. Доста излишни неща се изговориха. Даваха се обещания, без да е ясна реалната обстановка. Между другото, ние поискахме официално от НАПИ да ни покажат програмата си за проектиране до края на 2009 г. Оказа се, че почти няма търгове за проектиране. Това е изключително сериозен проблем и няколко пъти от ЕК ни обърнаха внимание, че трябва да имаме два пъти повече подготвени проекти, отколкото пари имаме заделили, за да може да се реализират тези средства. – Как оценявате евентуалното включване на автомагистрала „Тракия“ в Оперативна програма „Транспорт“? – Според мен това е поредното отлагане на магистрала „Тракия“. Промяната на една програма трае от 6 до 8 месеца и технологията за включване на един проект е дълга. Като перспектива е прекрасно, но трябваше да стане преди две години, не сега. Да не забравяме, че сега ни предстоят избори, след които ще дойдат нови хора, с нови идеи и решения, нови играчи. Това е най-малкото отлагане от вземане на решение, понеже няма кой да го вземе. И вече се наблюдава такъв процес на отказ от решение. По магистрала „Струма“ пък има технически проблеми. Не вярвам на обещанието на НАПИ, че ще пуснат процедурите през есента и ще започне ефективното строителство. – Преди няколко дни ЕК отблокира парите по ИСПА за магистрала „Люлин“. Ще бъдат ли усвоени в срок тези средства, за да завърши навреме обектът? – Аз не знам защо тази информация така се преекспонира. Истината е, че „Люлин“ е безумно необходима на София, но там са натрупани много грешки през годините. Търгът беше спечелен от фирма с дъмпинговата цена, която е доста под реалната. Това после принуди изпълнителят да прави икономии и да работи по-бавно. Вторият проблем е, че нашите органи не си изпълниха в срок задълженията за чисто трасе, за отчуждения и обезщетения. Всичко това доведе до едногодишно закъснение, до проблеми в изпълнението. Напоследък наблюдаваме и доста некачествени работи, за което сме сезирали НАПИ. Това, че ЕК отблокира парите, ни радва, но аз не съм сигурен, че ще се усвоят навреме, тъй като сроковете са много кратки. Интервюто взе Моника Стоянова |
Областни представителства – ОП
| Във връзка с предприемане на съвместни действия по преодоляване на кризата в строителството, КСБ – ОП София проведе среща на 29 април 2009 г. и освен основната тема, с интерес бе дискутирана и темата „Публично-частното партньорство в сектор „Строителство” – добрите европейски практики”. На срещата-дискусия, бяха поканени представители на местните власти, депутати и представители на всички политически партии. За съжаление, въпреки че обещаха много учтиво да присъстват, дойдоха малко от тях. Срещата бе открита от Председателя на КСБ – ОП София инж. Светослав Глосов. Инж. Николай Станков – Зам. Председател на ОП София направи кратък анализ по „Публично-частното партньорство в сектор „Строителство” – добрите европейски практики”. Беше коментирана антикризисната програма на правителството, особено в частта й за намаляване на данъчноосигурителната тежест до нивото от 10%, което ще стимулира фирмите и работещите и ще извади на светло сивия сектор в икономиката. Подчертано бе, че за строителния бранш тази мярка би имала оздравяващ ефект. Дискутирани бяха и предложенията на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, за подписване от основните политически сили на споразумение за запазване на валутното законодателство и валутния борд. Участниците в срещата подкрепиха тези предложения. От анализът на Камарата на строителите в България и проведените разисквания е ясно, че намаляването на чуждите инвестиции рефлектира върху обема на строителство у нас и забавеното плащане на строително-монтажните работи поставя строителните фирми в позицията на съинвеститор. Тревожно е предвиденото забавено плащане по оперативните програми на европейските фондове, както и тенденцията, големите поръчки по тези фондове да бъдат възлагани на дружества от страни извън ЕС. Общо мнение на участниците в дискусията е, че антикризисните мерки, трябва да създадат: подходяща конкурентна среда, правила за ускорено усвояване на средства по европейските програми и борба със сивия сектор в икономиката. Да бъдат предприети мерки от правителството срещу участието на фирми извън ЕС при възлагане на обществени поръчки, да бъде спрян притокът на нерегламентирана работна ръка в страната, да бъдат приложени утвърдени методики за борба срещу дъмпинговите цени при тръжните процедури. |
Сашка Панайотова
в. "ПАРИ"
| Старозагорското дружество ЗСК Боруй АД твърдо стои в челните позиции на специализираните строителни предприятия в България независимо от кризата в бранша. От халетата на някогашния заводостроителен комбинат стартира сглобяемото стоманобетонно строителство в България, обясняват с гордост в навечерието на 50-годишния юбилей най-старите работници. Предприятието винаги е било в научно-техническия авангард от сферата на строителството в България. В днешно време ежегодният ръст на производството е между 20 и 50%. Изпълнителният директор инж. Кольо Колев работи повече от 30 години в завода. Време, през което е успял да изкачи всички стъпала, водещи към най-високата управленска позиция. Промяна Първо трябва да се помисли за договори с добри партньори и за осигуряване на суровина на изгодна цена. Сега условията за мениджмънта са коренно различни от тези при държавната планова система, обяснява той. През онези години производството е било осигурено и гарантирано още в началото на годината. Тогава доброто управление е зависело преди всичко от добрата организация на работа. Отговорният мениджър първо трябва да помисли за сключване на договори с добри партньори и за осигуряване на необходимата суровина на изгодна цена. Формулата за успеха е всеотдайна работа, много информация в областта на строителния бизнес и възможност за взимане на бързи и адекватни решения, споделя тайната си инж. Колев, защото в повечето случаи забавянето на управленското решение дори с няколко часа или ден е причина за загуба на добър клиент. Собственост Днес предприятието е акционерно дружество, в което участват близо 1000 акционери. То се управлява от тричленен надзорен съвет с председател и мажоритарен акционер Иван Иванов и петчленен управителен съвет с председател проф. Жеко Тилев. Производство Боруй предлага голям асортимент от продукти. Това се налага поради изискванията на новите западни инвеститори, с които предприятието работи. И сега тук се произвеждат стоманобетонни конструкции, изпълняват се сглобяеми сгради за индустриални, търговски, обществени цели. Няма нещо, което инвеститорът да поиска от нас и ние да не сме в състояние да изпълним, казва с гордост изпълнителният директор инж. Колев. Клиенти Затова и основните клиенти на фирмата са инвеститори с големи търговски вериги – Кауфланд, Баумакс, Каменица, Стандард Профил България и др. Благодарение на доказаната качествена работа Боруй е изградило вече 8 хипермаркета на Кауфланд и 2 на Баумакс. Клиентите на компанията са предимно инвеститори на производствени обекти, логистични центрове и големи търговски вериги. Финанси За 2008 г. оборотът на Боруй е 19 млн. лв., а печалбата е около 1 млн. лв. През последните няколко години размерът на продажбите се е увеличил 6 пъти, а размерът на печалбата е увеличен 4 пъти. Този устойчив ръст на финансовите показатели дава надежда на управленския екип, че фирмата ще се справи и в трудните икономически условия, очаквани през идните месеци. Акценти Банково кредитиране Новата политика на българските банки не е разумна, смятат строителите. Свитото кредитиране в областта на строителството носи само проблеми на сектора. Кредити се отказват дори на коректни партньори на банките, каквито са били през годините ЗСК Боруй, казва инж. Колев. В момента предприятието се готви да установи отношения с нови банки, с които досега не е работило. От няколко години Боруй в Стара Загора осигурява стипендии на ученици от Професионалната гимназия по строителство и архитектура. Много от тези талантливи деца получават стипендии и когато продължат обучението си в Университета по архитектура и строителство. Ръководството на фирмата разбира, че е много трудно да се намерят добре обучени специалисти, които да се впишат в специфичната структура на предприятието. Затова то инвестира в тях, обучава ги и създава кадри за нуждите на строителното предприятие. |
| ПерспективиТърсят нови пазариЩе запазим висококвалифицираните специалисти, обещава директорът Кольо Колев Главните цели за тази година са да задържим достигнатото равнище на компанията от миналата година. До първите четири месеца на 2009 г. резултатите не отстъпват на миналогодишните, казва изп. директор инж. Кольо Колев. Оферти В момента се обработват много оферти и ръководството разчита, че през второто полугодие ще постигнем целта си, убеден е мениджърът. Той обясни, че се планира разширяване на пазарните сегменти и на географския периметър, както и по-сериозно навлизане в инженерната инфраструктура. Персонал Другата основна цел е да се запази персоналът и особено висококвалифицираните специалисти. Не предстои съкращения на хора или намаляване на заплатите. Управленският екип ще търси контакти с чуждестранни партньори. Интересът му е насочен към съвместни дейности за развитие на общи производства, вливане на чуждестранни капитали и инвестиции. Предприятието търси контактите с чуждестранни партньори най-вече в областта на качествено технологично оборудване. Очевидно е, че възложителите на строителната услуга тази година са по-малко заради настъпилата икономическа криза, казва инж. Колев. Кризата се отразява върху финансовите механизми за обслужване на производствената дейност, възможностите за кредити, а не върху търсене и производство на ЗСК Боруй. |
| Победител в битката за самостоятелност Предприятието Заводостроителен комбинат Стара Загора е основано през пролетта на 1959 г. в Града на липите от няколко ентусиазирани млади хора начело с инж. Господин Великов. Официално новият завод стартира на 1 май 1960 г. По-късно той се влива в Национално стопанско обединение за изграждане на обекти със сглобяеми конструкции. През 70-те и 80-те години на миналия век ЗСК Стара Загора се превръща в едно от най-големите строителни предприятия в региона и страната и така извоюва отново своята самостоятелност, излизайки от стопанското обединение. Създадената тук скелетно-панелна предварително напрегната конструкция става патент на предприятието и е наречена Старозагорска система на строителство. През 1989 г. с решение на МС се създава държавна фирма Боруй, която през 1993 г. се преобразува в еднолично акционерно дружество с държавно имущество. |
в. "ПАРИ"
 Строителният холдинг Балканстрой АД е реализирал с 40.8% повече приходи от продажби за първото тримесечие на 2009 г. до 30.7 млн. Това показа неконсолидираният отчет на компанията, представен пред БФБ. Резултат Общите приходи на Балканстрой за първото тримесечие на тази година също нарастват. Те се увеличават с 36.5% до 31.2 млн. лв. Общите изразходвани средства за дейността през тримесечието на тази година се свиват до 16.7 млн. лв., което е спад от 19% на годишна база. Впечатление прави ръстът на печалбата, която за януари – март 2009 г. се повишава над 7 пъти. Положителният финансов резултат за тримесечието на 2009 г. достига 14.53 млн. лв. спрямо 2.03 млн. лв. за същия период на 2008 г. Собственост Мажоритарният пакет акции на Балканстрой АД се държи от Калоянов и Каназирев Инженеринг ООД, което притежава 79.885% от капитала. Председателят на СД Николай Калоянов е собственик на 6.705% от книжата. Същия дял притежават Йордан Каназирев и Костадин Калоянов. Акциите на Балканстрой АД, което консолидира 20 дъщерни дружества, не се търгуват на Българската фондова борса. Компанията обаче има емитирана емисия облигации, като последните прехвърлени дългови книжа на дружеството са от 7 октомври 2008 г. |
| Написаното не е препоръка за покупка или продажба на акции. |
Атанас Христов
| Уважаеми колеги , На 29.04.2009 г. срещу 30.04.2009 г. в района на гр.Костинброд – Волуяк е откраднат : ВЕРИЖЕН БАГЕР – HYUNDAI R 210-7, 2004 г. жълто – оранжав сер.№ 60611958, двигател № 26333149 . Багерът е собственост на фирма "Евроинженеринг"ООД .Моля , ако имате някаква информация обадете се на GSM:0888 516096 ГеоргиЙорданов |
Сергей Станишев – Икономическото ни партньорство с Русия има нова динамика
в. "СТРОИТЕЛ"
 Премиерите на България и Русия Сергей Станишев и Владимир Путин откриха Българската национална търговско-промишлена изложба, която е част от програмата за отбелязване на Годината на България в Русия. Това е най-мащабното досега представяне на експортния потенциал на страната ни за последните 20 години, Целта е повишаване на износа за един от основните външнотърговски партньори на страната ни, като се използват икономическите, инвестиционните и експортните възможности на България като пълноправен член на ЕС и надежден партньор, предлагащ конкурентни стоки и услуги.През последните години българо-руските икономически връзки достигнаха най-голяма си динамика за две десетилетия. Увеличава се и броят на руските туристи, които предпочитат да прекарат почивката си по българските курорти. Всичко това бе постигнато в резултат на целенасочените действия и мерки от страна на двете страни. Русия е традиционен и един от най-важните външноикономически партньори на България. Министър-председателят Сергей Станишев изтъкна, че нова сила придобива и енергийното сътрудничество със стартирането на проектите „Бургас–Александруполис”, АЕЦ „Белене” и „Южен поток”. „Убеден съм, че ползотворното и взаимноизгодно сътрудничество ще продължи и през следващите години, но има още много работа, която трябва да се свърши и от правителствата, и от деловите среди на двете държави.” Според премиера на България огромен потенциал има в партньорството на регионално ниво и затова основен акцент се поставя върху представянето на българската икономика в редица области на Руската федерация. В условията на световна финансова и икономическа криза и от бизнеса се изисква по-голяма гъвкавост, изобретателност и динамика в търсенето на нови възможности. Ето защо през следващите месеци част от изложбата ще бъде представена в Казан, Екатеринбург и Ханти Мансийск. Руският министър-председател Владимир Путин определи българската национална изложба като събитие, което разкрива големи възможности пред деловите среди от двете страни. Според руския премиер партньорството между двете държави не се изчерпва само с големите проекти и трябва да се използва натрупаното през годините, за да се върви напред. Той изрази надежда българските специалисти да приложат своя опит при изграждането на съоръженията, свързани с олимпийските игри в Сочи през 2014 г. Пред участниците в българо-руския бизнес форум, който съпътства изложбата, премиерът Станишев посочи, че благоприятните условия за предприемачество са довели до забележителен напредък в страната ни през последните години: икономически ръст от над 6%, което ни нарежда на едно от челните места в ЕС по динамика на развитието, и над 20 млрд. евро чуждестранни инвестиции за три години и половина. |
 |
|||||||||||||||
| До Членовете на КСБ вписани в първа група на ЦПРС Уважаеми дами и господа, Фирмите, който желаят да поместят информация в сайта на Камарата (www.ksb.bg) за продавани от тях недвижими имоти могат да попълнят долната таблица и да я изпратят по електронна поща на адрес: [email protected] или [email protected] Информацията ще бъде поместена в меню „Секции /Високо строителство”. Услугата за членове на Камарата на строителите в България (платили членски внос за настоящата година) е безплатна.
С уважение, |
|||||||||||||||
| 23.04.2009 г., Криза: Изход Евгения Джорджева Местните малки строителни фирми да се обединят в консорциуми, за да устояват на растящата конкуренция при изпълнение на обществени поръчки, препоръчаха кметове от Бургаска област. Те се срещнаха с представители на областния съвет на камарата на строителите. Изход След стагнацията в частния сектор строителните фирми потърсиха възможности за работа в изпълнението на обществени поръчки в общините. Ако допреди година за една обществена поръчка е имало между един и трима кандидати, сега те са десетки, голяма част от тях са от градове извън областта. Общините кандидатстват по всички програми за еврофинансиране и тепърва ще стартират големи инфраструктурни проекти. Но те нямат механизми да спрат участието на външни фирми в търговете. Печелят обикновено фирми с големи обороти и свободен ресурс да изградят обектите в срок. Причината е, че при ползване на еврофондовете не се допускат отклонения от проектите и сроковете, а плащанията се бавят. Слабост Според председателя на бургаската строителна камара Димитър Янакиев 80% от местните фирми не съумяват самостоятелно да изготвят оферти за големи проекти и се явяват на търговете неподготвени. Камарата вече е взела мерки за организиране на курсове, чрез които да помогне на фирмите да изчистят слабостите при подготовката на тръжните документи. |
Vortrag_Habermann_Sofia -BG.ppt (1.07 MB) 
Член на:
