Фирми без опит и квалифициран персонал проектират обекти от национално значение
Инж. Валентин Зарев – председател на секция „Проектиране и строителен надзор” към КСБ
Инж. Валентин Зарев е роден на 16 декември 1950 г. в София. През 1976 г. завършва Висшия инженерно–строителен институт, специалност „Пътно строителство“.
През 1981 г. специализира „Осигуряване и контрол на качеството“ във ВИСИ, а през 1992 г. завършва следдипломна квалификация в Икономическия университет – София. От 1976 до 1989 г. работи в системата на Главно управление на пътищата последователно като инвеститорски контрол, началник-отдел, главен инженер, зам.-директор и директор на дирекция. От 1990 г. е управител, а впоследствие изпълнителен директор на „Пътинвест – инженеринг“ АД, една от водещите фирми в строителния надзор на пътища.
Съществуващо положение
1. В процедури за възлагане на обществени поръчки с предмет консултантски услуги при строителството на пътища участват консултантски фирми с недостатъчен капацитет – липсват специалисти в списъка на правоспособните физически лица, неразделна част от лиценза на консултанта. Във въпросните списъци са включени специалисти, които заемат ръководни длъжности в строителни и други фирми, като на практика не упражняват и няма да упражняват реално строителен надзор (СН).
2. Наложеният в момента лицензионен режим за консултантите, освен че е тежка и тромава административна процедура, е порочен – за издаването му е необходимо включването в списъка само по един специалист от определените специалности (напр. пътно строителство), като лицензът се издава за упражняване на строителен надзор на всички видове строежи, без да се отчита тяхната специфика. Например за упражняване на СН на обекти от линейната инфраструктура не са необходими физически лица със специалности, свързани със санитарно-хигиенните изисквания към строежите, както и специалисти по пожарна безопасност. За сметка на това за въпросните обекти е необходимо предвиждането на по-голям брой специалисти по транспортно строителство с оглед упражняване на сериозен и квалифициран контрол при изпълнение на строежа. На практика консултантите включват в списъка към лиценза си минималния брой изискуеми съгласно нормативната уредба специалисти, а при изпълнение на дейността си ползват други, нерегламентирани (невключени в списъка) лица.
3. При отваряне на техническите оферти на участниците в открити процедури за възлагане на обществени поръчки не се съобщават имената на специалистите, включени в екипите, чрез които ще се упражнява строителен надзор на обекта. Без да е ясен съставът на участниците в екипите, не е възможно да се направи преценка за тяхната квалификация и професионален опит, като освен това се създават възможности някои участници да злоупотребят, участвайки с едни и същи специалисти в екипите за няколко процедури или с представяне на неверни данни относно квалификацията и професионалния опит на правоспособните физически лица.
4. Наблюдават се силно занижени критерии на агенция „Пътна инфраструктура” относно техническите възможности на фирмите, например опит – допускат се до оценка на ценовото предложение фирми, изпълнили само един обект с Г 7/9, и то с дължина 100 метра (това е търгът за СН на АМ „Марица”, лот 2).
5. В момента участниците в тръжни процедури предлагат нереално ниски цени за изпълнение на обществената поръчка. В света реалната стойност на консултантската услуга по упражняване на строителен надзор варира между 3 и 10 процента от стойността на СМР на обекта, а в България тази стойност е от порядъка на 0,3–0,4% от стойността на СМР (пр. АМ „Марица” – ново строителство – 0,4% от стойността на СМР). На практика предлаганите цени за упражняване на СН варират между 11-20% от предвидения бюджет за нормален контрол и осигуряване на приемането на извършените СМР. Дъмпинговите цени на практика водят до неизпълнение на задълженията на консултанта по договора и неупражняване на строителен надзор, като консултантската услуга се свежда само до подписване на необходимите актове и протоколи, съставяни по реда на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. При предлаганите в момента цени, ако консултантът реално изпълнява задълженията си по договора с възложителя, като всекидневно упражнява СН на обекта, не е в състояние да осигури възнаграждение на наетите от него специалисти повече от 400-500 лева месечно, което принизява работата на строителните инженери в България. Фирмите с по-голям състав от специалисти са изправени пред дилемата или да предлагат по-ниски цени, което води до намаление на работните заплати на служителите им, или просто да принудят специалистите си да не изпълняват качествено задълженията си по упражняване на строителен надзор, за да могат да влязат в рамките на тези минимални, нереално ниски бюджети.
Предложения за промени
1. Лицензионният режим да бъде заменен с регистрационен такъв към ДНСК или КСБ. Регистрацията на консултантите да бъде диференцирана на групи, като се отчита спецификата на строежите, на които се упражнява СН, като за всяка група се въведат изисквания за необходимия брой и професионална квалификация на правоспособните физически лица, чрез които консултантите осъществяват дейността си. Да се въведат по-строги изисквания към специалистите, подобни на тези, които бяха разписани в отменения Правилник за оправомощаването, функциите и задълженията на лицата, упражняващи независим строителен надзор в проектирането и строителството. Редът за вписване и водене на регистъра да бъде определен с Наредба, приета от МРРБ.
2. В процедурите по възлагане на обществени поръчки с предмет упражняване на строителен надзор да се оценява квалификацията и професионалният опит на екипа, предлаган за изпълнение на услугата, като критерият за оценка „най-ниска цена” да не се прилага. Вместо него да се прилага критерий за оценка „икономически най-изгодна оферта”, като при определянето на показателите относителната им тежест и методиката за определяне на комплексната оценка на офертата да се оценяват в следния ред:
2.1. Квалификацията, опитът и възможностите на специалистите, включени в екипа, организацията и методологията на упражняване на строителния надзор, с относителна тежест до 50%;
2.2. Предлаганата цена, с относителна тежест до 50%, като не най-ниската, а средната цена да носи максимален брой точки на участника (като средство за борба с дъмпинга)
Забележка: До приемането на Република България в ЕС при всички провеждани търгове по предприсъединителните фондове, одобрени от Европейската делегация в София, се отчиташе техническата част от офертата, методологията и организацията на строителния надзор, които имаха относителна тежест между 70 и 80%, докато предлаганата цена имаше тежест от 20 до 30%.
3. В тръжните условия да се предвиди допускането на участници само с екипи от постоянния състав на фирмата консултант, които са в трудови правоотношения с консултанта минимум 3-6 месеца преди участието в обществената поръчка и задължително са включени в регистъра/основния списък към лиценза на консултанта.
4. С цел избягване на порочната практика да се участва с един и същ екип от специалисти в различни процедури за възлагане на обществени поръчки основният възложител – АПИ, да създаде и води регистър, от който да е видна заетостта на специалистите по сключени договори. При отваряне на техническите оферти на участниците в открити процедури за възлагане на обществени поръчки да се съобщават имената на специалистите, включени в екипите, чрез които ще се упражнява строителен надзор на обекта, за да се избегне възможността някои участници да злоупотребят, участвайки с едни и същи специалисти в екипите за няколко процедури или с представяне на неверни данни относно квалификацията и професионалния опит на правоспособните физически лица.
ПРОЕКТИРАНЕ
Съществуващо положение
1. В момента основният критерий за избор на проектант при възлагане на обществена поръчка е най-ниската цена, което създава предпоставки проектантски фирми без опит и без наличен квалифициран персонал да бъдат определени за изпълнители на проектирането на обекти с огромно обществено значение, които не съответстват на потенциала на техните кадри. Няма въведени никакви изисквания, на които трябва да отговарят фирмите, извършващи проектантска дейност, поради което обществените поръчки се печелят на нереално ниски цени – по-малко от 1% от стойността на СМР, докато в света този процент достига 10.
2. В последните две години почти няма обявени обществени поръчки за проектиране на обекти от линейната инфраструктура. Поради липсата на работа за такъв дълъг период от време проектантските фирми намалиха драстично и нереално предлаганите цени, което постави в неравностойно положение по-сериозните и с богат опит фирми, които се занимават основно с тази дейност. Това създава сериозни предпоставки за развитие на сивата икономика, тъй като част от фирмите са принудени да наемат специалисти нелегално, да изплащат възнаграждения на ръка, без да сключват трудови договори с тях, без да заплащат дължимите по закон данъци, осигуровки и т.н. Създават се некачествени проекти поради липса на екипност и достатъчен инженерен състав, както и размиване на отговорността – проектантските фирми проектират обекти ту с един, ту с друг проектантски екип, а впоследствие нямат възможност да изпълняват авторски надзор на проектирания обект. Некачественият и непълен проект впоследствие изисква преработване и допълване, което води до забавяне на строителството, както и до увеличаване на оферираната стойност на обекта.
3. При представянето на оферти участниците посочват нереално кратки срокове за изготвяне на проекта, които не могат да осигурят създаването на качествен проект.
Предложения за промени
1. Да бъде създаден регистър на юридическите лица – проектанти, който да бъде воден от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, като регистрацията на проектантите да бъде диференцирана на групи в зависимост от спецификата на строежите, които се проектират. За всяка група да бъдат въведени изисквания за необходимия брой и професионалната квалификация на физическите лица (проектанти), притежаващи необходимата проектантска правоспособност. В регистъра да се вписва информация относно проектните мощности на фирмите, наетите по трудов или граждански договор проектанти с пълна или ограничена проектантска правоспособност, материална и техническа база и оборудване, необходими за изпълнение на конкретните проектни задачи. Редът за вписване и водене на регистъра да бъде определен с Правилник, приет от ОС на КИИП, който да се обнародва в ДВ.
2. В процедурите по възлагане на обществени поръчки с предмет изготвяне на инвестиционни проекти да се оценяват квалификацията и професионалният опит на екипа, предлаган за изпълнение на услугата, като критерият за оценка „най-ниска цена” да не се прилага. Вместо него да се прилага критерий за оценка „икономически най-изгодна оферта”, като при определянето на показателите относителната им тежест и методиката за определяне на комплексната оценка на офертата да се оценяват в следния ред:
a. Квалификацията, опитът и възможностите на проектантите, включени в екипа, организацията и методологията на проектиране, с относителна тежест до 50%;
b. Предлаганата цена с относителна тежест до 50%, като не най-ниската, а средната да носи максимален брой точки на участника (като средство за борба с дъмпинга)
c. Оптимални срокове за проектиране с оглед осигуряване на нормални условия за изготвяне на качествен проект, с което рисковете от промени на проекта по време на реализирането му (геология, геодезия, отчуждителни процедури) ще бъдат сведени до минимум.
3. В тръжните условия да се предвиди допускането на участници само с екипи от постоянния състав на фирмата проектант, които са в трудови правоотношения с проектантската фирма минимум 3-6 месеца преди участието в обществената поръчка и задължително са включени в регистъра на проектанта.
4. В тръжните условия и договорите да се предвидят условия за актуализиране на проекта (особено когато става въпрос за рехабилитация) 2 месеца преди възлагането на обществената поръчка за строителство, с оглед определянето на реални количества към датата на започване на строителството.
5. Още при възлагането на обществената поръчка за проектиране в тръжните условия и в договора да бъде осигурено своевременното сключване на договор за авторски надзор, включително с предвиждане на възможността за прилагане на чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки.
Източник: в-к Строител