Archive for category: КСБ

КСБ подкрепя протеста на работодателските организации на 18 май

Приемането на методика за индексиране на договорите с публични възложители вече е закъсняло, а обвързването й с промени в Закона за обществените поръчки ще я забави драматично. Камарата на строителите в България категорично заявява, че отрасълът е на ръба и няма време да чака повече.

Вече близо година КСБ сигнализира, че от началото на 2021 г. има драстично поскъпване на строителните материали. Това води след себе си лавина от проблеми в изпълнението на договорите с държавата или с общините, тъй като компаниите са изправени пред невъзможност да работят на старите цени.

Вече близо година Камарата води разговори с властта за намиране на решение. Но няма реални резултати. През тази седмица от страна на властта беше обявено, че индексацията трябва да мине през промяна в Закона за обществените поръчки. Това означава отлагане на решението с месеци! Строителите нямаме това време! Нужни са мерки сега! Индексация на договорите с публични възложители може да бъде регламентирана само с акт на Министерския съвет и категорично не е необходима изрична законова делегация.

Отново заявяваме, че е неприемливо на индексацията да се слага таван, защото това я обезсмисля. И няма да е адекватно нито на ръста в поскъпването на строителните материали, нито на инфлацията.

В защита на интересите на своите членове, Камарата на строителите в България подкрепя Общонационалния протест на петте национално представителни работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК, БТПП и ССИ. Посочените теми – незабавно компенсиране на свръхвисоките цени на електроенергията и природния газ и спиране обедняването на нацията са приоритети, които засягат не просто всеки бизнес, но и всеки български гражданин. Заставаме зад тези искания не само като браншова организация, а и като отговорни работодатели, които са загрижени за своите стотици хиляди служители.

Няма време! Индексация сега!

На 27 април Европейската комисия представи предложение за регламент „за временната либерализация на търговията, допълващ търговските отстъпки, приложими за украински продукти съгласно Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави-членки, от една страна, и Украйна, от другата страна”.

На практика регламентът въвежда мерки за либерализиране на търговията под формата на следните три мерки, които следва да се прилагат за период от една година:

1. Временно преустановяване на всички неуредени мита съгласно раздел IV от Споразумението за ЕС и Украйна за задълбочена и всеобхватна свободна търговия (DCFTA). Това се отнася до три категории продукти:

• промишлени продукти, подлежащи на постепенно премахване на митата до края на 2022 г.;
• плодове и зеленчуци по входна ценова система;
• селскостопански продукти и преработени селскостопански продукти, подлежащи на тарифни квоти.

2. Временно несъбиране на антидъмпингови мита върху внос с произход от Украйна към датата на влизане в сила на настоящия регламент.

3. Временно спиране на прилагането на общите правила за внос (предпазна мярка) 2 по отношение на внос с произход от Украйна.

Държавата трябва да се разплати с пътния бранш, индексацията се обезсмисля, ако й се сложи таван.

Камарата на строителите в България призовава разрешаването на проблемите на отрасъла да не става заложник на политически игри. Категорично подкрепяме справедливите искания на колегите от Българска браншова камара “Пътища” и протеста им с настояване държавата да се разплати с фирмите за възложените и извършени дейности.

Забавяния има и по договорите за строителство, крайно време е компаниите да получат изработените средства.

Драстично закъснява индексацията на договорите с публични възложители. Получавахме разбиране и обещания и от служебното правителство, и от настоящото редовно, но резултат няма вече дълги месеци.

Забавянето изправя строителите пред невъзможност да работят, което води след себе си непредвидими икономически последици. За първи път от години по предварителни данни на НСИ се отчита спад в произведената строителна продукция и то сериозен. За 2021 г. той е близо 31% спрямо 2020 г. През тази година проблемите се задълбочават и данните вероятно ще са още по-тревожни.

Поскъпването на суровини, материали и енергоносители не е само български проблем, но в България той още не е намерил решение. Чакането ни има своя предел!

Категорично неприемливо е на индексацията да се слага таван, каквато неофициална информация достига до нас. Това, на практика, я обезсмисля. И не съответства нито на поскъпването на материалите, нито на инфлацията. Индексацията трябва да е адекватна. В противен случай фирмите няма да могат да покрият направените разходи по поскъпналите дейности.

Недопустимо е с политически цели да се уронва доброто име на професията. Нанасят се тежки имиджови щети, които имат своя негативен ефект и върху компаниите, и върху заетите в тях стотици хиляди честни и работливи български граждани. Ние сме българските строители и не можем да позволим подобно убийствено за отрасъла отношение.

Очакваме в спешен порядък властта да предприеме действия за разрешаване на проблемите.

Безработните в сектора през 2021 г. спрямо 2020 г. се увеличават с 14,3%

Близо 31 % е спадът в произведената през 2021 г. продукция в отрасъл „Строителство“ по предварителни данни на НСИ. Тя е на обща стойност 16 100 млн. лв., а през 2020 г. е била 23 238 млн. лв. Това сочат данните в икономическия отчет за миналата година на Камарата на строителите в България.

Браншовата организация традиционно наблюдава тенденциите в отрасъла и обобщава официалните данни в редовни анализи за тримесечие, полугодие, деветмесечие и година. Продукцията е разделена на два сегмента – сградно строителство, което включва жилищно и нежилищно, и инфраструктурно строителство, в което влизат пътно, железопътно, енергийно, ВиК.

През миналата година произведената продукция в сградното строителство е в размер на 9 043 млн. лв. и има дял от 56,2%. В сравнение с 2020 г. спадът при нея е от 31,7 на сто. В другия сегмент – инженерна инфраструктура, за м.г. спадът е 29,4% спрямо 2020-а. Произведената продукция при нея възлиза на 7 057 млн. лв. и е с дял от 43,8% от общо произведената продукция в строителството за 2021 г.

Продукция на предприятията от строителството, млн. лв. 2008 г. – 2021*г.

*По предварителни данни на НСИ

Брутната добавена стойност в строителството за 2021 г. е 5 084 млн. лв., с дял 3,8% от Брутния вътрешен продукт като се отчита спад от 7,8% в сравнение с 2020 г.

За 2021 г. спрямо 2020 г. ръст от 16,4 на сто бележат въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради. Ръстът на общото РЗП е 22,5%. По предварителни данни на НСИ сградите са общо 3930 и 17 889 жилища в тях. Ръст от 15,8 на сто има при започнатото строителство на нови сгради – 7540 бр. От тях 5084 са жилищни, 56 – административни и 2400 – други /предназначени за различни дейности – търговска, транспортна, културна, спортна, здравеопазване, хотели и други/.

По предварителни данни на НСИ средната годишна заплата в строителството през миналата година е 14 084 лева. като увеличението спрямо 2020 г. е 613 лева /4,6%/. Общо за икономиката средната годишна работна заплата през 2021 г. е 18 608 лв. като увеличението спрямо 2020 г. е с 1921 лв. /11,5%/.

Разходите на работодателя за труд за миналата година възлизат на 1 982,3 млн. лв. като на годишна база предварителните данни показват увеличение на разходите с 14,5%.

Безработните в отрасъла за 2021 г. са 14,4 хил., или 8,4% от общо регистрираните. Спрямо 2020 г. безработните в строителството се увеличават с 1,8 хил. или с 14,3%.

По предварителни данни на БНБ преките инвестиции в страната за януари – декември 2021 г. възлизат на 1 265,1 млн. евро, като спрямо 2020 г. намаляват с 1 731,4 млн. евро (-57,8%).  Преките инвестиции за 2021 г. в отрасъл  строителство са с отрицателна стойност и възлизат на 40,6 млн. евро, като спрямо 2020 г. намаляват с 264,3 млн. евро (-118,1%).

Обявените обществени поръчки в отрасъла за миналата година са 3567 с обща прогнозна стойност 5 305 млн. лв. Тенденцията на годишна база е ръст от 36% на броя на обявените поръчки и спад на стойността им от 7,3%. Сключените договори в сектора обаче се увеличават с едва 14% /481 бр./ като стойността им намалява с 23,7% /1 105,1 млн. лв./ Най-голям дял от общо обявените обществени поръчки заема сградното строителство, а най-голям дял от общата им стойност – инженерната инфраструктура. Ръст на годишна база както при броя, така и при стойността, бележат единствено търговете за енергийна инфраструктура.

Целият икономически отчет е достъпен на следния линк.