 Иван Бойков e роден през 1950 г. в София. Има висше инженерно образование. От 1994 г. до 2007 г. бе председател на браншовата камара "Пътища", бил е депутат от Евролевицата в 38-ото народно събрание. В момента е изпълнителен директор на Камарата на строителите в България.Дарина Кахраманова – Г-н Бойков, статистиката отчете ръст в строителството през ноември – с 2.6% спрямо предходния месец и 0.8% на годишна база. Това означава ли край на кризата в строителството? – Това са индекси по методиката на Евростат, които показват месец за месец как се движат нещата в строителството. Те се изчисляват на база на отработените часове в строителството, но не дават представа за обема на произведената продукция. От тези индекси се вижда как строителството е вървяло нагоре до 2008 г. и след това започва спад. Вече сме стигнали дъното и сега сме в рецесия. Върнали сме се шест години назад. Въпросът е дали ще тръгнем нагоре. Има леко раздвижване през ноември спрямо октомври, но то се дължи на факта, че през ноември са фактурирани извършени преди това количества работа. Няма причини за увеличение на обемите. В момента сме в застой. В сградното строителство, където ценовият балон беше най-раздут, спадът беше най-рязък – с близо 65%. В пиковите години строителната продукция достигаше 16 млрд. лв., а сега се движим между 7-8 млрд. лв. Поне до края на зимата не очаквам нещо да се промени. През април-май ще видим дали ще тръгнат нови търгове и какво ще се строи. Така растеж може да се отчете чак през юли и август, когато ще се актуват извършени реално работи. А в сградното строителство няма да има движение поне 5-6 години. Хотелите и моловете вече нямат перспектива, защото има прекалено много застроени площи. Има много готови жилища, но купувачи няма. Няма икономически бум, че да се търсят офиси. Около 1200 фирми излязоха от пазара на сградното строителство, основно малки, големите се справят. Около 100 компании от над 4000, включени в регистъра, винаги са формирали 60-65% от общия обем в строителството. – Значи в сградното строителство няма да има възстанояване през следващите 5-6 години? – Вече няма да има непрекъснат ръст от 15-16% годишно, както беше от 2005 до 2008 г. Тогава имаше много свободни капитали, които се инвестираха в хотели. Сега обаче има огромно вторично предлагане за продажба на такива обекти, защото не могат да бъдат покрити кредитите, с които са строени. Строителният балон изкриви икономическата среда, защото парите се печелеха лесно и въпросът беше просто да се строи. На каква цена, къде и с каква перспектива, беше второстепенен въпрос. Това няма да се повтори. Иначе големи проекти ще има, има и в момента, но те са премерени, със сериозни бизнес планове. – Продължава ли тенденцията на замразяване на строителни обекти? – Това е масово за проекти, които започнаха в кризисната година и на някакъв етап банките спряха финансирането с кредити. Общата стойност на незавършеното строителство – сгради и съоръжения – достига 16.5 млрд. лв. до края на 2009 г. В началото на 2009 г. то е било 14.4 млрд. лв., което означава, че то се е увеличило с 2 млрд. лв. за година. Още няма официални данни за 2010 г., но тенденцията остава. – Наскоро се оказа, че бившето ГУСВ е измамило доста семейства в София и Варна със строителство на жилища "на зелено". Постъпват ли при вас в камарата оплаквания и за други такива случаи? – Лошото е, че бившето ГУСВ се е държало на този пазар несериозно, не като държавно предприятие. Обикновено оплаквания идват от хора, измамени от дребни предприемачи. При нас постъпват много сигнали, но ние не можем да помогнем, не е в нашата компетентност. Става въпрос за договори между гражданите и фирмите, които са от частно-правен характер, докато нашата камара е създадена да защитава своите членове – строителните фирми. Нашият принос да не се случват измами е регистърът, в който са описани всички играчи на строителния пазар. Фирмите там са описани с история, т.е. как са се справяли през годините, брой работници, активи – данни, които показват дали една фирма е стабилна или не. – Какво се случи с дълговете на държавата към бизнеса? – Борихме се две години и успяхме да изчистим значителна част от дълговете. Останаха около 100 млн. лв., от които между 60-70 млн. лв. са на общините. Там нещата са много тежки. Общините са извън държавата от гледна точка на това да се търси съдействие през правителството, защото нещата се решават от общинските съвети и кметовете. Те имат сложни взаимоотношения с държавата, но ние сме потърпевшите накрая. Пътната агенция също дължи пари, но те са към фирми, които не пожелаха да се възползват от схемата през Българската банка за развитие (ББР). – Какво става с фирмите, които все още не са си взели парите от държавата? – Всички, които са поискали да се възползват от механизма през ББР, са си получили парите. Останалите явно са преценили, че не могат да поемат 7% дискаунт. Те са записали вземанията си като загуба и може да си ги търсят по съдебен ред. Засега нямаме сигнали за заведени дела. – ЕК продължава да критикува България за бавното усвояване на средствата по оперативна програма "Транспорт". Регионалното министерство иска да направи държавна компания за проджект мениджмънт, в която да бъдат привлечени чуждестранни експерти. Според вас това ще реши ли проблема? – По ОП "Транспорт" са големите проекти. Те са трудни за подготовка, процедурите се правят от различни ведомства, изисква се сложна координация. Строителното министерство предлага компанията за проджект мениджмънт да поеме тези дейности. Доколко тя ще се справи е отделен въпрос, защото не е ясно какви правомощия ще има и как ще координира тези процеси. Суперспециалисти няма откъде да дойдат, а нашите всъщност имат доста опит, защото повече от 15 години работим по такива проекти – с финансиране от ЕК, Световната банка, ЕИБ. Въпросът е, че нашата администрация не се справя, а чиновници не можем да си внесем. Нашето становище е, че трябва да се изгради система на работа по европейските проекти, да получим техническа помощ от Световната банка или другаде и да направим работеща администрация. По подобен начин постъпи Гърция след приемането й в ЕС. Иначе, ако просто дойдат чужденци, свършат някаква конкретна дейност и си тръгнат, пак ще останем в безпомощна ситуация. – В момента текат търговете за "Марица". Можем ли да очакваме ниски, "кризисни" цени като при "Тракия"? – Търговете за "Тракия" бяха направени при определени условия, за "Марица" – при други, има утежняване на финансовите изисквания и така българска фирма няма да може да участва самостоятелно. В търговете за магистрали занапред ще има огромна конкуренция и ще се сблъскат различни интереси на съседни държави, на чуждестранни и български фирми. "Най-ниската цена печели" не е добър принцип, през последните 15 години тя доказа своята неефективност при големите строителни проекти. Няма обект, който да е завършен в срок и на цената, на която е спечелен. Или някои елементи се спестяват, отпадат, за да се влезе в заложената цена, или срокът се удължава, или цената се увеличава. Последният пример е с "Люлин", където платихме допълнително 40 млн. евро от държавния бюджет. Тепърва ще видим как стоят нещата и с най-ниската цена по "Тракия". Вече имаме сигнали, че възникват проблеми. Графиците за строителство са направени така, че нещата реално ще могат да се измерят през пролетта. Засега по наша информация най-добре напредва "Трейс". Има сигнали за пропуски на "Актор" – и по техническото задание, и по графика. Има и сигнали, че се работи показно. Строи се само там, където трасето се пресича с други пътища, по които пътуват хора, за да се демонстрира дейност. Ще възникнат проблеми и с последната отсечка, там доста се забавиха нещата. Дано консорциумът на холдинг "Пътища" да навакса и да влезе в график. |
