| Визитка Кой е Симеон Пешов ► Симеон Пешев е почетен председател на Камарата на строителите 6 България, оглавявана от него до миналата година. ► Президент е на строително-инвестиционния холдинг „Главболгарстрой", начело на който е от 1990 г. насам. След приватизацията на дружеството през 1996 г. постепенно се утвърждава и като един от големите акционери. ► Професионалната си реализация започва през 1966 г., като дълги години е заемал различни позиции в бившето строително министерство. ► Роден е на 29 март 1941 г. в село Белчин, Самоковско. Завършил е Инженерно-строителния институт в София. |
| ► Господин Пешов, тази година много строителни компании не подновиха регистрацията си и отпадат от пазара. Това ли е най-тежката година в строителството? – Въпросът е изключително труден, но може да се каже, че вече стигнахме дъното. Това стана около август. По статистически данни през първите седем месеца спадът в строителството е 20% на годишна база. Много фирми отпаднаха от бранша – от 5500 броят им намаля до около 3500, но в това число влизат и новорегистрирани дружества. Ако ги извадим от бройката, излиза, че половината от старите строителни фирми са изчезнали. С новите обаче спадът в отрасъла е около 33%. Основната причина е сериозното намаление в сградното строителство, където бяха заети повечето фирми. В момента такова строителство на практика няма, но покрай бума в предприемачеството през 2008 г. всеки реши, че може да строи, и се появиха много фирми. Тогава от предприемачество се печелеше много – по 50, че и по 200%. Но като дойде кризата, много от тези компании заключиха офисите си. За съжаление закъсаха и истински строителни фирми – малки и средни, които не получиха поръчки. Но сериозните останаха на пазара. Това е много важно – в тези 3500 строителни дружества влизат много сериозни компании, които се отказаха от печалби и дивиденти за известно време, за да оцелеят. Големият спад в цените на строителството дойде от битката за оцеляване. Тази битка може да стане и опасна. Но като цяло е добър знак – компаниите предпочитат известно време да са на нула, но да работят и да запазят кадрите си, защото те са богатството на една компания. "Главболгарстрой" например е създавал свои кадри през последните години и в момента имаме хора с 2 до 20 години трудов стаж при нас. Тези с 10-15 години в компанията зад гърба си са най-силните ни хора – с много енергия, опит и умения. ►Кога браншът ще започне да излиза от кризата? – От септември до ноември тази тенденция ще се прояви. Няма вече да има спад, освен ако на световно ниво не се случат нови икономически катаклизми. Очаквам догодина, от април – май, ситуацията да се подобри осезаемо. Всъщност да – 2010 г. ще е най-тежката за сектора през последните 10 години, защото резервите на фирмите свършиха, а няма поръчки. ►Какво точно ще се промени на строителния пазар идната пролет? – Преди време финансовият министър Симеон Дянков събра хора от различни браншове и потърси мнението ни за развитието на различни сектори в кризата. Аз му казах, че ако еврофондовете се усвояват нормално, до октомври -ноември строителството ще започне да излиза от криза-та.Това като че ли вече се сбъдват. Подписаха се доста договори по европейските фондове и сега започва усвояването на средствата. Вижте например новите лотове на магистрала "Тракия". Фирмите вече работят, но оборотът между главни изпълнители, подизпълнители и доставчици още не циркулира, сега се заражда с авансовите плащания. през 2008 г. всеки реши, че може да предприемачество се печелеше много – по 50, че Сега започва да работи механизмът по създаване на оборот, който ще се усети рано напролет. За строителството декември и януари винаги са месеците с най-нисък оборот. През това време отрасълът ще работи, но подем ще се усети едва след март. ► Означава ли това, че през 2011 г- секторът ще се върне към растеж? – Да, но лек. Никога през близките 7-8 години няма да стигнем онзи ненужен за България бум от 2008 г. Той беше само бум в сградното строителство – продажби, препродажби, жилища, хотели. Това няма да се върне. От кризата няма да излезем със скок, а с бавни крачки. ►Казахте, че се появяват нови компании. Кои са нишите? – Нишите са инфраструктурното строителство и ремонтите. Предполагам, че голяма част от тези новопоявили се фирми са се появили от такива, затворили офисите си. В такива случаи сред хората, които остават на улицата, обикновено се появяват бизнесмени, които организират бизнеса наново. Вече се появиха и няколко големи строителни площадки – например тази на IKEAи на мола срещу нея. Там инвестират гръцки фирми и изпълнителите са гръцки, но и за нашите компании ще има хляб. Има още няколко големи проекта в София, които започват извън инфраструктурата. ►Наскоро строителни компании реагираха остро срещу предложението на държавата да им плати за изпълнени проекти със 796 дискаунт. Каква е вашата гледна точка по този спор? – Аз лично подкрепих това решение на държавата още от самото начало. Изходът на държавата от тези задължения се получи чрез цесия, тъй като директното плащане означаваше бюджетен дефицит. Цесията не поражда дефицит, но и тя не е безплатна – оттам идват тези удържани 7%. Колегите, които не си искат парите по този начин, всъщност вече са загубили въпросните 7%. Така излиза, ако за изминалата година олихвим парите, които са чакали. Ако са взели кредит от банка на 12-14% лихва и не са го погасили, вече са на загуба. Ако пък имат пари в касите и не разчитат на приходите от държавата, пак губят. Защото оставят парите си спящи и така инфлацията ги изяжда. Само след година стойността им вече ще е друга. Радостина Маркова |
