Визитка
Кой е Симеон Пешов
► Симеон Пешев е поче­тен председател на Камарата на строите­лите 6 България, оглавя­вана от него до миналата година.
► Президент е на строително-инвестиционния холдинг „Главболгарстрой", начело на който е от 1990 г. насам. След приватизацията на дружеството през 1996 г. постепенно се утвърждава и като един от големите акционери.
► Професионалната си реализация започва през 1966 г., като дълги години е заемал различ­ни позиции в бившето строително министер­ство.
► Роден е на 29 март 1941 г. в село Белчин, Само­ковско. Завършил е Инженерно-строителния институт в София.
Господин Пешов, тази година много строителни компании не подновиха регистрацията си и от­падат от пазара. Това ли е най-тежката година в строителството?
– Въпросът е изключи­телно труден, но може да се каже, че вече стигнахме дъното. Това стана около август. По статистически данни през първите седем месеца спадът в строител­ството е 20% на годишна ба­за. Много фирми отпаднаха от бранша – от 5500 броят им намаля до около 3500, но в това число влизат и новорегистрирани дружества. Ако ги извадим от бройката, излиза, че половината от старите строителни фирми са изчезнали. С новите оба­че спадът в отрасъла е около 33%. Основната причина е сериозното намаление в сградното строителство, където бяха заети повечето фирми. В момента такова строителство на практи­ка няма, но покрай бума в предприемачеството през 2008 г. всеки реши, че мо­же да строи, и се появиха много фирми. Тогава от предприемачество се пе­челеше много – по 50, че и по 200%. Но като дойде кризата, много от тези ком­пании заключиха офисите си. За съжаление закъса­ха и истински строителни фирми – малки и средни, които не получиха поръчки. Но сериозните останаха на пазара. Това е много важно – в тези 3500 строителни дружества влизат много се­риозни компании, които се отказаха от печалби и диви­денти за известно време, за да оцелеят.
Големият спад в цените на строителството дойде от битката за оцеляване. Тази битка може да стане и опас­на. Но като цяло е добър знак – компаниите предпо­читат известно време да са на нула, но да работят и да запазят кадрите си, защото те са богатството на една компания. "Главболгарстрой" например е създавал свои кадри през последните години и в момента имаме хора с 2 до 20 години трудов стаж при нас. Тези с 10-15 години в компанията зад гърба си са най-силните ни хора – с много енергия, опит и умения.
►Кога браншът ще започ­не да излиза от кризата?
– От септември до ноем­ври тази тенденция ще се прояви. Няма вече да има спад, освен ако на светов­но ниво не се случат нови икономически катаклизми. Очаквам догодина, от април – май, ситуацията да се по­добри осезаемо. Всъщност да – 2010 г. ще е най-тежката за сектора през последните 10 години, защото резерви­те на фирмите свършиха, а няма поръчки.
►Какво точно ще се промени на строителния пазар идната пролет?
– Преди време финан­совият министър Симеон Дянков събра хора от раз­лични браншове и потърси мнението ни за развитието на различни сектори в кри­зата. Аз му казах, че ако еврофондовете се усвояват нормално, до октомври -ноември строителството ще започне да излиза от криза-та.Това като че ли вече се сбъдват. Подписаха се доста договори по европейски­те фондове и сега започва усвояването на средствата. Вижте например новите лотове на магистрала "Тра­кия". Фирмите вече работят, но оборотът между главни изпълнители, подизпълни­тели и доставчици още не циркулира, сега се зараж­да с авансовите плащания.
през 2008 г. всеки реши, че може да
предприемачество се печелеше много – по 50, че
Сега започва да работи ме­ханизмът по създаване на оборот, който ще се усети рано напролет. За строител­ството декември и януари винаги са месеците с най-нисък оборот. През това време отрасълът ще работи, но подем ще се усети едва след март.
► Означава ли това, че през 2011 г- секторът ще се върне към растеж?
– Да, но лек. Никога през близките 7-8 години няма да стигнем онзи ненужен за България бум от 2008 г. Той беше само бум в сградното строителство – продажби,
препродажби, жилища, хо­тели. Това няма да се върне. От кризата няма да излезем със скок, а с бавни крачки.
►Казахте, че се появяват нови компании. Кои са нишите?
– Нишите са инфраструктурното строителство и ре­монтите. Предполагам, че голяма част от тези ново­появили се фирми са се по­явили от такива, затворили офисите си. В такива случаи сред хората, които остават на улицата, обикновено се появяват бизнесмени, ко­ито организират бизнеса наново. Вече се появиха и няколко големи строителни площадки – например тази на IKEAи на мола срещу нея. Там инвестират гръц­ки фирми и изпълнителите са гръцки, но и за нашите компании ще има хляб. Има още няколко големи проек­та в София, които започват извън инфраструктурата.
►Наскоро строителни компании реагираха остро срещу предложени­ето на държавата да им плати за изпълнени проек­ти със 796 дискаунт. Каква е вашата гледна точка по този спор?
– Аз лично подкрепих това решение на държавата още от самото начало. Изходът на държавата от тези задъл­жения се получи чрез цесия, тъй като директното плащане означаваше бюджетен дефи­цит. Цесията не поражда де­фицит, но и тя не е безплатна – оттам идват тези удържани 7%. Колегите, които не си искат парите по този начин, всъщност вече са загубили въпросните 7%. Така излиза, ако за изминалата година олихвим парите, които са чакали. Ако са взели кредит от банка на 12-14% лихва и не са го погасили, вече са на загуба. Ако пък имат пари в касите и не разчитат на приходите от държавата, пак губят. Защото оставят парите си спящи и така инфлацията ги изяжда. Само след година стойността им вече ще е друга.
Радостина Маркова