Дългоочакваните промени в Закона за устройство на територията вече са факт. Те бяха приети в предпоследния ден от работата на 43-то Народно събрание.
С поправките се повишава административният контрол на общинските администрации, както и отговорността на неправителствения сектор, включващ проектантски браншови организации на архитектите и инженерите и от регистрираните фирми – консултанти в процесите на инвестиционното проектиране и строителството.Въвежда се и изискването за поддържане на публични регистри от съответните администрации и публикуване на интернет страниците им на одобрени проекти на устройствени планове.
Депутатите, обаче не приеха обединяването на първите три категориите строежи в една.
Факт са и инициирани от Камарата на архитектите в България промени, с цел предотвратяване на презастрояването. Според новите условия ще може да се строи върху реституирани терени, само ако са достатъчно големи и отговарят на условията за отстояние от съседните обекти. Ако това е невъзможно, частта от имота ще получава статут на зелена площ.
Освен това се въвежда и ограничение за височината на оградите в рамките на жилищни комплекси, курорти и селища. Според новата ал. 11 на чл. 35 (ал. 11), не се допуска в урегулираните поземлени имоти да се изграждат огради с височина на плътната част над 60 см.
Създадена е нова алинея и към член 84, според която всички собственици на построени недвижими имоти ще бъдат задължени да се присъединят към изградените водоснабдителните и канализационните мрежи за своя сметка.
Депутатите приеха и допълнението на разпоредбата на чл. 125 (ал. 8) с цел намаляване на сроковете за процедиране на подробни устройствени планове, които са в съответствие с предвижданията на общ устройствен план, одобрен при спазване на Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за културното наследство.
Промените в ЗУТ може да намерите тук
www.gradat.bg