KSB

НАЙ-ЛОШАТА ГОДИНА

За строителния бранш тази година е най-трудната за последното десети­летие. Той обаче вече гледа напред - към изхода от кризата Ако през миналата годи­на някой е очаквал бърз и сравнително безболезнен изход от икономическата криза, през тази със сигур­ност се е разочаровал. За строителния сектор…

За строителния бранш тази година е най-трудната за последното десети­летие. Той обаче вече гледа напред - към изхода от кризата
Ако през миналата годи­на някой е очаквал бърз и сравнително безболезнен изход от икономическата криза, през тази със сигур­ност се е разочаровал. За строителния сектор 2010 г. е на път да се превърне в ; най-лошата от Милениума насам. Причина за това не са толкова ниските обе­ми на пазара, а по-скоро продължаващият спад, при това в условията на силна конкуренция и влошена икономическа среда. А това вече поставя фирмите пред сериозно изпитание.
В първи клас
За по-малко от две години строителните компании у нас претърпяха сериозни трансформации. След бър­зото разрастване на бизне­са им и недостига на ква­лифицирана работна ръка сега те са изправени пред обратния проблем - как да запазят оборотите си и да задържат кадрите си. Данните на статистиката са красноречиви - броят на заетите в строителството тази година е намалял до 142 хил., а безработните са надминали 80 хил. души. В същото време тази година от пазара са отпаднали но­ви 1100 фирми. Така броят им от малко над 5400 през 2009 г. вече е 4072. Според изпълнителния директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков от пазара излизат главно случайни играчи, както и компаниите с недобро пла­ниране. Оставащите обаче също не са в добра финан­сова форма - повечето оцеляват с орязан наполовина щат и изчерпани резерви в кризата. Така браншът, кой­то набра сериозна инерция в годините на икономиче­ски растеж и имотен бум, сега се връща години назад и трябва отново да усвоява правилата на играта.
Новите правила
Според председателя на КСБ инж. Светослав Глосов много от строителните фирми, които останаха на пазара, разширяват обхвата си на дейност. Тенденция­та се усеща още от 2008 г., когато на пазара замири­са на криза. Тогава много компании със сравнително голям капацитет от работна ръка и техника се преори­ентираха към инфраструк­турата. Например друже­ства от ранга на "Галчев инженеринг", фокусирани дотогава върху жилищни и административни про­екти, се наредиха сред из­пълнителите на Лот IVот магистрала "Тракия". Тен­денцията продължава и в момента, макар че по дан­ни на строителната камара все още в сградния сегмент са ангажирани над 2000 фирми, т. е. близо полови­ната. Част от тях обаче вече се насочват към различни елементи на инфраструк­турата - например към ВиК сектора, където се очаква финансиране по линия на капиталовите разходи на общините и различни ев­ропейски програми. Сери­озен интерес предизвикват и търговете за ремонти на училища, детски градини и други публични сгради, които се финансират глав­но по линия на оператив­ната програма "Регионално развитие". Конкуренцията и тук е голяма, като за една обществена поръчка се явяват по 20-30 фирми. При това по думите на Иван Бойков за ремонти на детски градини вече кандидатстват компании с годишни обороти от поря­дъка на десетки милиони левове. Едновременно с това големите в строител­ния сектор се прицелват и в по-мащабни проекти със сравнително близък хори­зонт на изпълнение, като лотове от магистралите "Струма" и "Марица". Във фокуса на строителите е и АЕЦ "Белене", макар и перспективите пред втора­та атомна централа все още да са твърде неясни.
Панацея, но не
Като цяло обаче публич­ният сектор далеч не може да компенсира резкия спад на частните инвестиции. На първо място и тук се наблюдава сериозно сви­ване на бюджетите, като по данни на КСБ само през първата половина на 2010 г. обемът на обществените поръчки е намалял с 1.5 млрд. лв. Това води до по-малко работа за фирмите и все по-ожесточена конку­ренция.
Дефицит
Според Иван Бойков капиталовите разходи на държа­ва и общини са спасителен пояс за много строителни компании в кризата, но са и най-сериозният буфер за бюджетния дефицит. По тази причина от камарата настояват за повече пуб­лични разходи, макар и с цената на по-висок дефи­цит, естествено в разумни граници. Това обаче надали ще се случи, особено на фо­на на призивите на редица икономисти за затягане на фискалната дисциплина и подготвяните санкции в та­зи посока от страна на ЕС. Според председателя на Ка­марата на предприемачите в строителството Николин Гавраилов държавата тряб­ва да положи максимални усилия за връщането на инвеститорите в страната, особено в момент, когато европейските икономики вече дават признаци на оживление. Ако това не се случи и през 2011 г. и не се усетят някакви признаци на икономическо оживление, излизането от кризата за строителния бранш може да се проточи по-дълго от очакваното. В такъв случай другата есен ще го завари с още по-рехави редици.
Радостина Маркова


KSB

Related articles

See all →
KSB

Списък награди 2007 г.

ГОЛЕМИ ФИРМИ 1ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ ХОЛДИНГ АД, София, инж. Евгени МариновЗЛАТЕН СЕРТИФИКАТ2ЕНЕМОНА АД, гр. Козлодуй, ДичкоПрокопиевЗЛАТЕН СЕРТИФИКАТ3ПЛАНЕКС ООД, гр.Варна, Христо ДимитровЗЛАТЕН СЕРТИФИКАТ4АТ ИНЖЕНЕРИНГ 2000 ООД, гр. София, Илиян Иванов ТерзиевЗЛАТЕН СЕРТИФИКАТ5ТРЕЙС ГРУП ХОЛД АД, гр…

KSB

Списък награди 2006 г.

КЛАСАЦИЯ „ТОП 50+” НА БЪЛГАРСКА СТРОИТЕЛНА КАМАРА ЗА РЕЗУЛТАТА ОТ ДЕЙНОСТТА ПРЕЗ 2005 г. В категорията на големите предприятия са наградени следните 15 предприятия, които получават: Златен сертификатГЛАВБОЛГАРСТРОЙ АД, гр. София, ЕвгениМариновГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ ГРУП АД, гр. Благоевград…

KSB

Списък награди 2005 г.

КЛАСАЦИЯ „ТОП 50+” НА БЪЛГАРСКА СТРОИТЕЛНА КАМАРА ЗА РЕЗУЛТАТА ОТ ДЕЙНОСТТА ПРЕЗ 2004 г. С “платинен” сертификат и плакет са наградени следните три предприятия: ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ АД, гр. София с главен изпълнителен директор инж. Евгени Маринов. ГБС – СОФИЯ АД, гр. София с главен изпълнителен…

Professional ties