KSB

Малките и големите заедно по пътя на развитието на строителния бранш

Да се съберем заедно е началото, да останем заедно е прогрес, да работим заедно е успех! Хенри Форд Инж. Симеон Пешов, почетен председател на КСБ От създаването си Камарата на строителите в България извървя дълъг и нелек път. През годините успя да изгради ясна структура, да укрепне и създаде…

Да се съберем заедно е началото,
да останем заедно е прогрес,
да работим заедно е успех!
Хенри Форд

Инж. Симеон Пешов, почетен председател на КСБ
От създаването си Камарата на строителите в България извървя дълъг и нелек път. През годините успя да изгради ясна структура, да укрепне и създаде своята организационна и комуникационна система. Към днешна дата тя има силни областни представителства и силен управителен съвет.
Съумя да създаде прекрасни регионални офиси и най-главното успя да изгради, поддържа и развива Централния професионален регистър на строителите. Регистър, който спокойно можем да определим като богатство за бранша и държавата, защото поддържа широка база с данни, полезни както за строителните компании, така и за държавните структури и частните инвеститори. През годините Камарата положи много усилия и за изграждането на здравословна бизнес среда в бранша, с нормална свободна и честна конкуренция. Разбира се, именно в това направление има какво още да се желае, но е безспорен фактът, че Камарата усеща проблемите на строителите и работи за тяхното разрешаване. Полага усилия за това нормативните документи да съответстват на нуждите на времето и жъне успехи. Да защитава интересите на строителите, да бъде една добра връзка между сектора държавните и общинските институции. Самият факт, че сегашният председател беше избран и за заместник-председател на най-голямата работодателска организация в страната Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, говори, че организацията ни е изградила и издигнала авторитета си пред другите браншове на българската икономика.
Безспорен успех е и създаването на вестник „Строител“ авторитетно специализирано издание, с каквото само нашият сектор може да се похвали.
Не е без значение и фактът, че в голямата си част тези успехи бяха постигнати през период на икономическа криза, която засегна най-силно именно нашия бранш. Екстремните икономически условия създадоха проблеми на бизнеса, на управляващите и на целия сектор, но в периода на търсене на изход Камарата формира правилна политика и задачи, които бяха обсъждани на най-различни браншови и институционални нива.
Паралелно с това на някои от заседанията на Управителния съвет на КСБ се появиха гласове, даващи лоши послания към компаниите в бранша. Послания, противопоставящи малките, средните и големите компании в сектора.
Реших да напиша тази статия, за да се опитам да покажа реалната картина на сектора или да дам друг поглед над ситуацията, базирайки се на данните на FIEC, Националната статистика и публичната част на Централния професионален регистър на КСБ, а не на емоциите. Ще се въздържа да цитирам конкретни имена на фирми, различни от това на компанията, в чието управление участвам. Но процеси, подобни на тези в „Главболгарстрой“, са закономерни и в останалите големи компании в сектора.
Първо нека се спрем на данните на FIEC за състоянието на строителния сектор в Европа (таблица 1).

Както става видно от тях, през последните две години броят на заетите в сектора се стабилизира след драстичния спад от 2010 г., а традиционно 95% от работата в отрасъла се извършва от малките и средните предприятия. Не стоят така нещата в южните страни на ЕС, където кризата в сектора все още е голяма.
По аналогичен начин изглежда и картината в България според данните на ЦПРС. Големите оператори на строителния пазар са 1,9%, а малките и средните фирми 98%.

От графика 1 е видно, че от 2008 до 2012 г. спадът в продукцията е почти два пъти, като особено силно е намалението в сградното строителство. Именно спадът в този сегмент принуди повечето компании да предприемат драстични съкращения на персонала. Сривът засегна всички компании и големите, и малките. Само там, където имаше специализирани звена, занимаващи се с инфраструктурно строителство, това не се случи. Важно е да се отбележи, че зад оборотите на фирмите от инфраструктурното строителство всъщност стоят единични големипоръчки.

За съжаление нетното намаляване на обема при доста малки фирми доведе до закриване или временно замразяване на дейността им. В резултат на новата икономическа ситуация броят на фирмите, регистрирани в КСБ, намаля от 6111 през 2009-а до 4254 през 2012 г. Важноедасекаже,чев основния си процент отпадащите бяха предприемачески компании, които изчезнаха с края на бума на пазара на жилищни и ваканционни имоти. Вярвам, че този бум никога няма да се повтори и сегашното състояние на сектора е близо до здравословните си нива. За това говори и фактът, че през последните 3 години броят на компаниите в КСБ е почти константна величина, което е знак за стабилизация. От таблица 4 се вижда, че отпадналите през последните 2 години компании са почти колкото новорегистрираните. Този процес се дължи на много фактори, на които няма да се спирам. Но и вевропейски мащаб такова движение е закономерно, като се има предвид, че е в границата на 10% от малките фирми.

Спадът се отрази както на малките, така и на големите компании. Това най-ясно личи от данните на ЦПРС за компании с оборот над 30 млн. лв. Ако през 2008 г. броят им е бил 70, през 2012 г. те са 44(таблици6,7,8,9).
Видно е, че всички компании, които се занимаваха с инженерно строителство, запазиха или увеличиха своя обем. И съвсем логично. През последните години едва ли има сектор на икономиката, по-зависим от обществените поръчки, от строителството. За хилядите фирми в бранша инфраструктурните търгове на държавата и общините станаха спасителен пояс след отлива на частни инвестиции. И почти единствена надежда спадът в сектора найпосле да бъде овладян.
Затова и оцеляха компаниите, които успяха за кратък срок да пренастроят бизнеса си спрямо новата среда и бяха достатъчно гъвкави и далновидни.
Както става видно от графиките, в периода 2008-2011 г. обемът в сектора се е свил с почти 7млрд. лв.
Данните на НСИ запроизведената през 2012 г. строителна продукция също не звучат оптимистично. Те показват спад от 7,9% спрямо 2011 г. На тази база и прогнозите за настоящата година не са розови. Според изчисленията на звено „Анализи” в КСБ през 2013 г. строителният пазар ще продължи да се свива, като предвижданията са, че ще достигне нивата от 2007 г. под 10 млрд. лв.
Най-значителен продължава да е спадът в сегмента на сградното строителство, като данните на националната статистика сочат, че намалението в този подотрасъл през 2012 г. е 54,5% в сравнение с пиковата 2008 г.
Данните за новите разрешения за строеж показват продължаващ спад и в началото на 2013 г., а големите проекти се броят на пръсти - предимнонови молове в София и Бургас, както и big-box обекти на търговските вериги, които продължават експанзията си. Тук най-тревожното е, че все още не се появяват инвеститори в малки и средни предприятия, което освен работа за строителния сектор би създало и ръст в цялата икономика.
Каква е тенденцията за 2013 г.
Според статистиката на Агенцията за обществени поръчки към края на април 2013 г. сключените договори с обект на поръчката строителство са, както следва:

  • Поръчки над 2150 хил. лв. 66 при стойност 1126 млн. лв. Наблюдава се нарастваща тенденция на броя на поръчките за същия период на 2012 г. с 32. В проценти 2012 към 2013 г. - нарастване от 94,0 на сто. По отношение стойността на сключените договори за периодакъм края на април 2013 г. се наблюдава нарастване от 116% в сравнение с 2012 г. Средната стойност на сключен договор за периода е 17 млн. лв.
  • Поръчки от 200 хил. до 2150 хил. лв. Общият брой на сключените договори по поръчките за отрасъл „Строителство” за периода към 24.04.2013 г. е 203 на стойност 150 млн. лв. При този вид поръчки тенденцията е на ръст от 25% в сравнение със същия период на 2012 г. По отношение на стойността ръстът е 32,7% в сравнение с 2012 г. Средната стойност на сключен договор е 740 хил. лв.
  • Поръчки на стойност до 200 хил. лв. Общо 184 сключени договора при обща стойност за периода от 10 млн. лв. Тенденцията е на увеличаване с 59% в сравнение с 2012 г. Стойността на сключените договори нараства с 28%. Средната стойност на сключен договор е в порядъка на 52 хил. лв.

В рамките на извършените анализи се установи, че договорите се изпълняват, както следва:

  • Към 24 април 2013 г. сключените договори са 453 на брой при обща стойност 1285 млн. лв.
  • 169 поръчки се финансират по европрофондове на стойност 885 млн. лв.
  • 249 от поръчките са възложени от общините на стойност 679 млн. лв.

Аналитичната работа по обявените сключени договори показва:

  • Сключени договори от малки фирми 122, или 27% от общо сключените договори.
  • Сключени договори от средни фирми – 245, или 54%.
  • Сключени договори от големи фирми – 64, или 14%.
  • Фирми без регистрация 22 договора, или 5%.

При детайлен анализ на проведените обществени поръчки става видно и че в масовия случай големите компании участват в тръжните процедури в консорциум с една средна или няколко малки фирми.
За да бъде пълна картината, трябва да се каже и това, че по-горе посочената статистика засяга поръчките от държавата и общините в качеството им на възложители.
„Главболгарстрой” е постигнала здравословно съотношение между публичните и частните проекти в портфолиото си, като делът на изпълняваните обществени поръчки е до 60% при средно за строителния сектор 80% (виж графика 3). В същото време компанията превъзлага голяма част от работата си и като изпълнител на частни проекти. Само на обекта „София Соут Ринг Мол“ „Главболгарстрой“ има договори с над 90 малки и средни строителни компании. От тях 30 са специализирани в отделни видове работа и инженерни системи, а 60 са общостроителни предприятия.

При такива големи поръчки няма българска компания, която да може да отговори със собствени човешки ресурси на структурата на видовете работа.
Например за 3 месеца на този обект трябваше да бъдат изпълнени над 60 хил. кв. м зидарии. За това бяха привлечени 20 средни и малки фирми.
По същия начин се изпълняваха мазилките. Сега се появява проблем със замазките и шлайфаните бетони, където за два месеца трябва да се изпълнят над 90 хил. кв. м. Общо за обекта от 150 млн. лв. обем 78 млн. лв. се изпълняват от средни и малки фирми.
Изкуството тук е обединяването на ресурсите и правилното управление на производството от голямата фирма.
Подобни примери могат да се дадат във всички големи поръчки на фирмите с обем над 30 млн. В това число са обектите от пътната и екологичната инфраструктура на големите общини.

Големи обеми, големи рискове
Друг важен факт, който остава скрит от статистиката, е, че в повечето случаи договорите, сключвани от големите компании в бранша, са и натоварени с много тежки клаузи. Те крият огромни рискове за бъдещето на компанията, ако не бъдат управлявани добре, и често не са по силите на по-малките фирми. Да вземем за пример отново „София Соут Ринг Мол“. Компанията ни пое ангажимента да завърши втория етап от строителството в рамките на 13 месеца, като при неспазване на срока ще трябва да покрие за своя сметка неустойките за забавяне, заложени в договорите на инвеститора с наемателите на магазини. Стойността на договора е твърда, като при поява на непредвидени разходи те следва да бъдат покрити за сметка на изпълнителя. Паралелно с довършителните дейности на сградата „Главболгарстрой“ трябвада отвори фронт за работа и на наемателите на над 250 магазина в комплекса. Нейно задължение е да администрира този процес, което на практика значи, че на ръководителите на обекта ще се наложи освен да организират работата на своите екипи, да управляват и дейността на служителите на компаниите, избрани от наемателите за довършителните работи по магазините им.
Най-тежки обаче са финансовите условия. На „Главболгарстрой” се налага да финансира строителството за повече от месец, преди да получи плащане за извършената работа. В същото време инвеститорът превежда суми само за реално изпълнени работи и вложени материали. Проблемът тук е, че голяма част от механичното оборудване на сградата като ескалатори, асансьори трябва да се поръча и предплати в началото на строителството, а да се вложи едва в края на работата.
Дори в този случай, когато инвеститорът е частна компания, до надпреварата за обекта бяха допуснати само големи строителни компании, като „Главболгарстрой” беше единствената изцяло българска фирма. По аналогичен начин стоят нещата и с големите държавни поръчки. Един обект, като ремонт на жп линия, изисква значителен собствен финансов ресурс, механизация и работна ръка. Все условия, които не са по силите на малките и средните компании. И е съвсем логично както частните инвеститори, така и държавата да иска да гарантира реализацията на проекта си.
Отговорността да си голям
Гледайки напред към предстоящото общо събрание на КСБ, трябва да се дадат правилни и силни послания за обединяване на всички компании, а не за конфронтация, защото само заедно можем да намерим правилното място на бранша в предстоящия програмен период 20142020 г. Строителният сектор натрупа опит и има човешкия и експертния ресурс, които да окажат помощ за бързото и ефективно усвояване на европейските фондове. Колкото по-добре се справим с тази задача, толкова по-добри ще са резултатите за бранша и икономиката на страната. Натрупаният опит от предприсъединителните програми и вече изтичащият програмен период трябва да бъде в помощ на общините и държавните институции, за да не се допускат отново грешките от миналото.
Заедно с правителството Камарата трябва да търси възможности за повишаване на инвестициите както от чужбина, така и за задвижване на вътрешните ресурси. Така ще бъде постигнато и възстановяването на условията за развитие на малките и средните фирми.
Камарата трябва да продължи да работи и за оптимизиране на системата на обществените поръчки чрез намаляване до минимум на дискриминационните условия по търговете. Където обектът позволява разделяне на обществените поръчки на по-малки лотове, за да има работа за повече фирми. Оптимизиране на структурата на оперативните програми с цел създаване на работа за МСП, засилване контрола на ДНСК и отговорността на надзора за намаляване на сивия сектор, навременно разплащане на СМР (до 30 дни) в съзвучие с европейската директива. Търговете да се провеждат по системата „икономически най-изгодна цена” при обективни критерии с цел недопускане на дъмпинг. Защото опитът, които имаме до момента с най-ниската цена, показа,че не е полезен за ползвателите на обектите.
Което доведе до тежки резултати както за фирмите, така и за държавата.

Една от значимите стъпки, които могат да бъдат направени в тази посока, е да се осъвремени и спазва етичният кодекс на бранша, в който да се поемат отговорности във всички посоки, като в това число влиза своевременно разплащане на подизпълнителите.
Очакват ни две трудни години 2013 и 2014, както и предизвикателството на следващия програмен период. Как ще се организираме, дали ще вървим в една нормална конкурентна среда, дали КСБ ще намери пътищата към добрата работа с държавните институции. Дали Камарата ще отправи правилните послания към фирмите, институциите и към собствените си членове?
Всичко това зависи от нас, мениджърите на строителните компании, ръководствата на областните представителства, членовете на Изпълнителното бюро и УС. Това е главното за предстоящия предизборен период на КСБ. И добрата работа да допринесе за добрите резултати на бранша, икономиката и държавата!
Защото само ако се обединим около ясни ценности и принципи на работа, може да постигнем успех.



KSB

Related articles

See all →
KSB

Списък награди 2007 г.

ГОЛЕМИ ФИРМИ 1ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ ХОЛДИНГ АД, София, инж. Евгени МариновЗЛАТЕН СЕРТИФИКАТ2ЕНЕМОНА АД, гр. Козлодуй, ДичкоПрокопиевЗЛАТЕН СЕРТИФИКАТ3ПЛАНЕКС ООД, гр.Варна, Христо ДимитровЗЛАТЕН СЕРТИФИКАТ4АТ ИНЖЕНЕРИНГ 2000 ООД, гр. София, Илиян Иванов ТерзиевЗЛАТЕН СЕРТИФИКАТ5ТРЕЙС ГРУП ХОЛД АД, гр…

KSB

Списък награди 2006 г.

КЛАСАЦИЯ „ТОП 50+” НА БЪЛГАРСКА СТРОИТЕЛНА КАМАРА ЗА РЕЗУЛТАТА ОТ ДЕЙНОСТТА ПРЕЗ 2005 г. В категорията на големите предприятия са наградени следните 15 предприятия, които получават: Златен сертификатГЛАВБОЛГАРСТРОЙ АД, гр. София, ЕвгениМариновГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ ГРУП АД, гр. Благоевград…

KSB

Списък награди 2005 г.

КЛАСАЦИЯ „ТОП 50+” НА БЪЛГАРСКА СТРОИТЕЛНА КАМАРА ЗА РЕЗУЛТАТА ОТ ДЕЙНОСТТА ПРЕЗ 2004 г. С “платинен” сертификат и плакет са наградени следните три предприятия: ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ АД, гр. София с главен изпълнителен директор инж. Евгени Маринов. ГБС – СОФИЯ АД, гр. София с главен изпълнителен…

Professional ties