OPSofia

инж. Лазар Лазаров: Няма да има забавяне на договорите, които са сключени от НКСИП

Десислава Бакърджиева източник: Вестник "Строител" Инж. Лазаров, правителството одобри допълнителни разходи в размер до 119 млн. лв. за финансиране на дейности по пътната мрежа. По какъв начин ще бъдат разпределени те? Ще се обявят ли обществени поръчки за изпълнители? Средствата, които отпусна…

Десислава Бакърджиева
източник: Вестник "Строител"

Инж. Лазаров, правителството одобри допълнителни разходи в размер до 119 млн. лв. за финансиране на дейности по пътната мрежа. По какъв начин ще бъдат разпределени те? Ще се обявят ли обществени поръчки за изпълнители?

Средствата, които отпусна правителството – приблизително 119 млн. лв., са в две направления. Част от парите, 68 млн. лв., са предвидени за превантивен ремонт на пътища. Това са реално постъпленията в националния бюджет след увеличението на винетките, което беше направено в началото на тази година. В закона за пътищата много ясно е написано, че сумите, събрани от винетките, могат да бъдат използвани само за поддържане на републиканската мрежа. Съответно наредбата, подписана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гласи, че поддържането се състои от текущ и превантивен ремонт. Превантивният включва възстановяване на проектните елементи на съответния обект – асфалтова настилка, отводнителна система и защитни компоненти, включващи знаковото стопанство и еластичните огради, и много др. Точно поради тази причина сега средствата се дават за поддържане на пътната мрежа. Ние имаме договори с фирми за ремонт и поддържане, като за всяка област те са избрани с открити процедури през 2014 г. Контрактите включват и превантивни СМР. С тези 68 млн. лв. ще бъдат преасфалтирани пътища, по които не са извършвани строителни дейности повече от 35 – 40 години. Съгласно ангажимента, който бе поет от правителството, че основно пари ще бъдат давани за развитие и подобряване на инфраструктурната мрежа в северната част на страната, тези средства ще се инвестират именно там, като ще се акцентира върху третокласните трасета. Включени са почти всички области – без Варна, тъй като правителството отпусна други допълнителни 5 млн. лв. за ремонта на Аспаруховия мост.

Останалата част от тези 119 млн. лв. – около 51 млн. лв., също ще бъде насочена за текущ ремонт, но основно на съоръжения. Това са тунелите и виадуктите на автомагистралните участъци на „Тракия“ и „Хемус“, които се нуждаят от рехабилитация. Ще бъде извършено подобряване на отводнителните системи, възстановяване на хидроизолацията на съответните съоръжения и на асфалтовите настилки впоследствие. Дейностите отново ще са за превантивен ремонт, няма да засягаме конструктивни елементи. Т.е. няма да обявяваме търгове за изпълнители.

Какви работи ще бъдат извършени по Аспаруховия мост?

Ние казваме Аспарухов мост, но той е поредица от много на брой мостове – 11. Най-голямото съоръжение сред тях е Аспаруховият, който е в средата. В момента се извършват дейности по два моста от страната на Варна, които са в изключително тежко състояние. Първото съоръжение откъм града, което е конструкция герберова греда, е амортизирано в сериозна степен. Причината е, че по него не е правен ремонт, откакто е построено. Самият Аспарухов мост е рехабилитиран в края на 90-те години, но по останалите СМР не са извършвани. За нас Аспаруховият мост е съоръжение, включващо всичките на брой мостове, чрез които се прави връзка между града и кв. „Аспарухово“. С отпуснатите 5 млн. лв. от правителството ще се изпълни етап I, който включва ремонт на мост 1, мост 2, мост 3. Предвидена е подмяна на хидроизолацията и отводнителната система, саниране на тротоарните конзоли, преасфалтиране на пътните настилки, поставяне на ограничителни системи, знаци, маркировка и др.

АПИ поема функциите на закритата

НКСИП. Необходим ли Ви е период за адаптация? Ще има ли забавяне на проектите, за които Националната компания отгова­ряше?

За съжаление няма възможност за такъв период за запознаване с всички функции на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП). Всичко става в оперативен порядък. АПИ и в момента приема от колегите си от НКСИП документация, проекти, договори. Запознаваме се с всичко, получаваме и технически съвети по отношение на чистото проектиране на участъците от АМ „Струма“, които се изпълняваха до момента от Националната компания и вече са наш ангажимент. По никакъв начин няма да има забавяне на договорите, които са сключени от
НКСИП за инфраструктурно строителство. Има подписани контракти с изпълнители за лотове 3.1 и 3.3 на АМ „Струма“. Тунел „Железница“, който е част от лот 3.1 на АМ „Струма”, е в тръжна процедура, но в момента тя се обжалва във Върховния административен съд. Докато се произнесе съдът, ще бъдат решени всички бюрократични въпроси, свързани с финализирането на процедурата.

Съвсем скоро разглеждахме алтернативата на лот 3.2 на АМ „Струма“, който преминава през Кресненското дефиле. Новото проектно решение, което ни представи екип на обединение „Лот 3.2 Проект“, е доста интересно. Подобренията в него са много. Голяма част от трасето на лот 3.2 минава през изключително натоварена транспортна територия и не трябва да засяга по никакъв начин „Натура 2000“ и защитените зони в този регион. С алтернативния проект ще търсим консенсус с екологичните организации. Тепърва предстоят дискусии и срещи с тях, така че да намерим оптималния вариант за лот 3.2 на АМ „Струма“.

Има ли вече резултати от новия ОВОС за лот 3.2 на АМ „Струма“ и какво показват предварителните данни? Ще има ли развръзка до края на 2016 г.?

Към настоящия момент нямаме резултатите от новия ОВОС. Тепърва очакваме да станат ясни. Развръзката и стартът на строителството зависят изцяло от одобряването на доклада по Оценката на въздействието върху околната среда.

Междувременно продължава ли черната статистика в Кресненското дефиле?

Да, за съжаление пътните инциденти и смъртните случаи в района на Кресна са много. Това е един от най-натоварените пътни участъци – особено по празници като Великден. Все се надявам в такива моменти да няма трагични събития, но почти винаги там има тежки катастрофи.

Кои са другите приоритетни проекти за АПИ – извън АМ „Струма“, които ще се реализират с европейски средства?

По Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ сме бенефициент на участък 2 от проекта за изграждане на Западната дъга на Софийския околовръстен път, който е в процес на строителство. Този етап беше фазиран от ОП „Транспорт 2007 – 2013“. Изграждането на участък 2 се изпълнява с много усилени темпове въпреки всички трудности, свързани с отчужденията на терените, необходими за строителството. Очак­ваме проектът да бъде изпълнен без никакво забавяне и в срок. Дори може да го приключим предсрочно, но все пак да не забравяме, че пътното строителство е свързано с климатичните условия и това ще се случи при благоприятно време. Най-вероятно ще сме готови с този участък през септември, който заедно със Северната скоростна тангента ще завърши целия северен обход на София. Транзитният трафик ще е много по-облекчен и преминаването по това трасе ще бъде значително по-бързо. Освен това

Околовръстният път на столицата ще бъде използван и за чисто локално придвижване от жителите на града от един район в друг, когато те са диаметрално противоположни.

Стартирахте търгове за ремонт на 238 км пътища по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ за над 150 млн. лв. Кога се очаква да завършат тези процедури и да започне работата?

Това е първата вълна от обществени поръчки, които обявяваме по ОП „Региони в растеж“. В момента се подготвя като проектна готовност и втора. Надявам се тя да бъде обявена през втората половина на 2016 г. Ако по тръжните процедури за тези 238 км няма обжалвания или някакви административни проблеми, до месец и половина трябва да имаме избрани изпълнители както за строителство, така и за надзор. Съответно обектите ще могат да стартират и до края на годината очакваме голяма част от тях и да завършат. Логично ще има и такива, които са по-дълги, по-сложни и те ще приключат през следващия строителен сезон на 2017 г. През настоящия програмен период по ОП „Региони в растеж“ смятаме да усвоим максимално средства, подобно на миналата година, много повече от планираните километри пътища за рехабилитация.

Какви други приоритети предстоят за АПИ през 2016 г.?

През настоящата година едно от най-големите ни предизвикателства е започването на строителството на т.нар. Черноморски път I-9 (първокласен път I-9) в района на обхода на град Ахелой и връзката между Поморие и Ахелой. Известно е, че всяка година там се получават огромни тапи, които изнервят много туристите, особено тези, тръгнали за големите ни курорти Слънчев бряг, Обзор. Със стартирането на обхода на Ахелой решаваме един от тези проблеми с преминаването през града и през светофарите, които бяха монтирани от гледна точка на пътната безопасност. Тръжната процедура за избор на изпълнител за връзката между Поморие и Ахелой е в ход, а поръчката за самия обход ще стартира до средата на май. През тази година ще започне строителството и на двата участъка. Тъй като обходът на Ахелой е по ново трасе, по никакъв начин няма да натовари съществуващия път. Отсечката минава западно от населеното място и строителите ще могат да работят по нов терен, без да спират заради туристическия сезон. Поради това очакваме в максимално кратки срокове, може би през следващия летен сезон, тази отсечка да бъде изпълнена.

Ще работите ли през 2016 г. по законодателни инициативи за подобряване на пътната безопасност съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова?

Да, ще продължим с тази инициатива, като ще работим и за пътната безопасност, и за подобряване на елементите на проектирането. В момента текат процедури за промяна на Наредба 1 и 2, където пътната безопасност е много застъпена. АПИ си сътрудничи изключително добре с Българската браншова камара „Пътна безопасност“. Имаме няколко общи проекта, които се надяваме в най-скоро време да дадат и осезаеми резултати. Пасивната безопасност, която произтича от пътната инфраструктура, е свързана с много големи инвестиции, тъй като трябва да се извършат реконструкции в някои отсечки или да се изграждат нови съоръжения, като надлези, подлези, безконфликтни кръстовища на рискови участъци. Нещата винаги са по-лесни, когато са свързани с чисто превантивни мерки – с обезопасяване чрез предпазни огради, пътни маркировки. Касаят ли обаче дейности вследствие на конструктивни изменения, са необходими не само сериозни вложения, но и време и съответно се случват по-бавно. Работим и вървим в тази посока, най-вече по отношение на превенцията.

Говорейки за превенцията, няма как да не споменем и свлачищата. Има ли райони, в които пътната инфраструктура продължава да е застрашена? Какви мерки предприемате?

В България има няколко планински вериги и голяма част от републиканската мрежа минава през тях, като Е79 през Кресненското дефиле, проходите през Стара планина, пътищата през Родопите. Много от тези трасета са строени в началото или средата на миналия век, изпълнявани са подпорни стени със суха зидария, буквално от камъни без разтвор. Този случай е масов в Родопите. При дъждовете и натоварването, което в последното десетилетие пътищата понасят от промяната на товарния трафик, те се разрушават. Необходими са големи инвестиции за строителството на подпорни стени, бетонови елементи, за да се заменят тези със сухата зидария. По отношение на скалните масиви – там където са откоси, подхождаме с укрепителни мероприятия чрез високоякостни мрежи, които укрепваме чрез анкерна система в самите скални масиви. Тези дейности са изключително скъпи, тъй като обикновено обхващат много големи площи и възлизат на милиони левове.

Много ли са тунелите и виадуктите в страната, които не са в добро състояние?

В началото на годината Агенция „Пътна инфраструктура“ представи доклад по темата пред министър Лиляна Павлова, с който тя респективно запозна правителството. В документа се посочва, че са необходими над 90 млн. лв. за ремонт и реконструкция – най-вече в тунелните съоръжения. Добрата новина е, че е направена първата стъпка към осигуряването на този значителен обем инвестиции с отпускането на парите за превантивен ремонт – тези близо 119 млн. лв., част от които са за тунели. С тях ще стартираме ремонта и обезопасяването на най-тежките съоръжения на АМ „Хемус“. Например по дясната тръба на тунел „Витиня“ в посока София – Ботевград, където стана големият инцидент през миналата година. Там ще започнем с изпълнението на нова хидроизолация, обшивка, настилка, осветление и системи за безопасност. Превантивни дейности ще се предприемат и на тунелите „Ечемишка“ и „Топли дол“. Доказателство за това, че поехме в правилната посока, са и средствата, осигурени от правителството за Аспаруховия мост.

Какви ще са предизвикателствата пред въвеждането на ТОЛ систе­мата?

Трудностите ще са свързани най-вече с договарянето ни със засегнатите страни. Това са основно пътуващите транспортни фирми, тъй като ТОЛ системата се отнася за товарния трафик, за МПС-та над 3,5 т. За леките коли ще остане винетната система и дори ще бъде облекчена. В бъдеще стикерът няма да е на хартиен носител, който може да бъде откраднат, поради което сега масово се чупят стъклата на автомобилите на гражданите. Винетният стикер ще стане електронен, директно ще се вкарва номерът на колата в базата данни след неговото заплащане. Друго облекчение е, че те ще действат от датата на закупуване до изтичането на крайния им срок, т.е. ако е за една година и платена на 22 април 2016 г., тя ще важи до 22 април 2017 г.

Вече започнахме срещи с браншовите организации на превозвачите за въвеждането на ТОЛ системите. Засега имаме разбиране от тяхна страна. Надявам се да стигнем заедно до оптималното решение. Искам да ги успокоя, че на този етап предварителните цени, които се тиражират в момента в медиите, не са действителните, които ще бъдат заложени впоследствие. Това са ориентировъчни цени, които са използвани от консултантите на Световната банка за анализите, които са им били необходими за определянето на най-оптималната система за таксуване на изминато разстояние. Очакваме да има увеличение на цената, особено за тези, които пътуват най-много, но това е в интерес на всички, защото с тези пари ще бъде подобрена пътната инфраструктура. Надявам се най-накрая с тази крачка България да се раздели с дупките по пътищата.

На последния УС на КСБ се дискутираха четиригодишните договори за текущ ремонт и поддържане на Републиканската пътна мрежа. Според строители има наличие на лоши практики за използване на рамковите договори за възлагане на неприсъщи СМР в нарушение на нормативната база, например за възлагане на ново строителство. Беше даден пример, че от 2012 г. в Шуменска област АПИ не е обявявала поръчка, а в същото време са асфалтирани 60 км пътища. Какъв е Вашият коментар?

Единственото ново строителство в Шуменска област е свързано с изграждането на АМ „Хемус“ от пътен възел Белокопитово до съществуващата част на магистралата в посока Варна. Реализираните ремонти на асфалтови настилки в областта – както на автомагистрали, така и на пътища първи и трети клас, представляват подмяна на износващия асфалтов пласт със съпътстващите предварителни ремонти на долните асфалтови пластове. Реализираните ремонти имат многократно по-дълготраен ефект в сравнение с извършените в последните години, за съжаление, частични изкърпвания поради ограничен бюджет.

Как ще продължи сътрудничеството на АПИ с Камарата на строителите в България?

С КСБ работим прекрасно и със сигурност сътрудничество ни ще продължи. Няма как това да бъде прекъснато, тъй като Агенцията е неразделно свързана с Камарата на строителите. Всички фирми, които поддържат или изпълняват обекти по републиканската мрежа, без изключение са членове на КСБ. Ние разчитаме на строителите и особено на ръководството на Камарата за препоръки при вземането на важни решения. Сътрудничеството ще продължи както при намиране на технически решения за конкретни обекти, така и при подобряването на нормативната уредба. Връзките ни с КСБ са конструктивни, а не официални. Очакваме да работим активно с Камарата на строителите в България.



OP

Related articles

See all →
OP

Указания на ДНСК във връзка с измененията и допълненията на разпоредбите на чл.157, чл.237, от ЗУТ

Уважаеми госпожи и господа, Във връзка с предстоящото влизане в сила от 02.01.2008г. на измененията и допълненията на разпоредбите на чл.157, ал.2 и чл.237, ал.1, т.т.8, 9, 10 и 11 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, обнародвани в бр.108 от 29.12.2006г. на Държавен вестник /ДВ/, Ви…

OP

Бетониране само при наличие на съответни предписания от проектанта при по-ниска температура от 5°С

Във връзка с отрицателните температури на въздуха и започналия зимен сезон напомняме на участниците в строителството, че при изпълнение на строително-монтажни работи на строежи, чиито конструкции са стоманобентонни е задължително спазване изискванията на чл.2 от НАРЕДБА №3 ОТ 9 НОЕМВРИ 1994 Г. ЗА…

OP

КСБ ще участва в строителния панаир BAUTEC в Берлин

На КСБ и АРАКО – Румънската асоциация на строителните изпълнители се предоставя безвъзмездно общо 28 м2 панаирна площ в павилион 204/ хале 21 b на изложение „Bautec”. На изложението ще представят свои рекламни материали всички фирми членки на КСБ, които изразиха желание.

Professional ties