OPVarna

Държавата ще играе прокризисна роля в строителния бранш Колкото повече се тюхкаме и си бием главата в стената, като чакаме някой да ни реши проблемите, толкова по-зле за нас - интервю с Емил Хърсев

Автор: Яна Маркова Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Завършил е немска гимназия в София, после специалност „Финанси” във ВИИ „Карл Маркс” (днес УНСС). Защитил е дисертация на тема „Еволюция на парите”. Бил е член на бордовете на БНБ, Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка…


Автор: Яна Маркова
Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Завършил е немска гимназия в София, после специалност „Финанси” във ВИИ „Карл Маркс” (днес УНСС). Защитил е дисертация на тема „Еволюция на парите”. Бил е член на бордовете на БНБ, Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доцент е по банково дело в УНСС, собственик на „Хърсев ко”.
Каква ще бъде за строителството 2010 г., какви проблеми ще има пред бранша, г-н Хърсев?
2010 г. ще бъде изключително тежка за строителния бранш. Вероятно и по-тежка от предишната, защото през 2009-а имаше процес на завършване на започнати обекти. Тепърва ще се усети - и то силно, липсата на търсене на българския пазар на строителни услуги.
Има ли спасителен бряг, нещо, което да помогне на отрасъла в условията на тази криза?
Сериозната надежда за строителството е стартът на инфраструктурни проекти – магистрали, тръбопроводи, АЕЦ „Белене”. Ако наистина големи обекти стартират, те със сигурност ще осигурят хляб за строителите. Това ще даде шансове на отрасъла да завърши с положителни стойности.
За по-малките фирми нещата май никак не са добри?
Не са, това е видно. За всички дребни фирми настъпват тежки времена. Такива фирми нямат големи шансове да участват в големи проекти. Безработицата вече е факт, доста от тях фалират или затварят временно врати. Сериозната криза в строителния бранш се усеща още от миналата година. И ще продължи. За съжаление не вярвам да оцелеят толкова много строителни фирми и компании, колкото има в момента.
Около Коледа Министерството на финансите, на регионалното развитие и Камарата на строителите подписаха споразумение, уреждащо начина, по който ведомствата да разплатят задълженията си към строителните фирми, които са около 300 млн. лв. Дори има и срок – до март тази година. Това доколко ще помогне в тази криза?
Абсолютно задължително е държавата, както всеки друг инвеститор, да си плаща задълженията. И то точно към строителите. Тук държавата играе прокризисна роля в строителния бранш. И с неплащането си към него тя нанася изключително тежки удари. Колкото по-бързо се разплати, и то с най-големите строителни инвеститори, които вече са свършили своята работа, толкова по-малки ще са последиците. Затова споразумението трябва да бъде спазено и това ще покаже, че държавата изпълнява поетите от нея ангажименти.
Строителните фирми в тази тежка ситуация разчитат много на поръчки по европейските проекти. Това ли ще бъде глътката въздух за тях?
Тези проекти по европейските фондове и обществените поръчки за тяхното изпълнение са много важни. Защото парите, които могат да отприщят нещата в бранша, всъщност ще дойдат от инфраструктурните проекти. Не очаквам да продължат обаче големите инвестиции, които имаше в застрояването на всяка нива или ливада като вилно селище.
Тоест слагаме край на строителния бум?
Не го слагаме, просто самият строителен пазар, заради това, че няма търсене, сам ще спре тези проекти, доста модни допреди две години. А резултатът от тях се вижда колко е плачевен. За известно време ще трябва да забравим този дял от строителството – никакви нови ваканционни, туристически, увеселителни и подобни масови сгради, офис сградите висока класа също.
Преди кризата имаше и бяха изпълнени доста амбициозни строителни проекти. Май няма да се повторят?
Никога няма да се повтори бумът на онзи строителен разгул, когато се произвеждаше абсолютно безсмислен продукт, чиято единствена цел бе спекулацията. Вярно е, че имаше търсене на ваканционни имоти по Банско и по морето. Но то бе мотивирано от друго. Мигар господа англичаните и разни други купувачи на подобни жилища са имали намерение да се заселят в тях? Не. Те мислеха да яхнат вълната, да ги купят евтино, например за 20 хил. паунда, и да ги препродадат два пъти по-скъпо - да кажем, за 50 хиляди паунда. Това се оказа груба грешка и сега си плащат дяволъка.
Кой е най-засегнат от кризата?
Най-засегнато е активното население, защото върху него се отразяват негативите на кризата. Освен безработица има намаляване на заплатите. Според мен се намалява средната заплата. В България през юли бе отчетено 10% увеличение на реалните доходи у нас. Намалението е с оглед на антикризисните мерки като съкратен работен ден, неплатени отпуски и др.
Колко време би издържал бизнесът ни в тези условия?
Нашият бизнес е роден в криза и е расъл в криза. Поради това сме много по-устойчиви. Илюзия е да се мисли, че едно поколение може да превърне натуралното стопанство на една страна в пазарна икономика. Мой колега от Израел ми обясни, че според еврейската нация за такава промяна са й трябвали 7 поколения. Седем поколения по 22-25 години – излиза, че това са около 150 години. У нас първото поколение капиталисти контролира частния сектор. И в условия на криза преживяват всичко.
Наскоро развихте тезата, че кризата е свършила. Бихте ли обяснили защо смятате така?
Понятията в икономиката не са разтегливи. Мога да ви кажа края на кризата за финансовите пазари - най-ниският им показател е на датата 9 март 2009 г. Най-ниските български индекси пък са около две седмици по-рано от световните.
Но според анализатори тепърва ще затъваме в блатото.
В България категорично липсва желанието да се разбере какво значи край на кризата. Защото някои си мислят, че за да свърши тя, трябва да се върнем на предкризисното ниво. Когато се достигне най-ниската точка, естествено е, че никой не ни изстрелва с ракета на най-високото предкризисно ниво. Следва едно мъчително изкачване нагоре. Всъщност сега България вече е навлязла в друг цикъл - този на депресията. А процесите в нея могат да траят и няколко години. Така че трябва търпение.
Депресията по-труден цикъл ли е?
Тя е по-труден, по-несигурен и по-рисков период. Много повече фирми са фалирали в период на депресия, отколкото на криза. В кризата всички се стягат някак си. Има по-малко движения и изпълнителни производства, по-малък натиск върху кредитополучателя. В периода на депресия обаче се предявяват всички задължения и затова той е много по-опасен за фирмите от самата криза.
Колко години може да продължи тази депресия?
Няколко, от порядъка 4 до 6 години. Това зависи все пак от следващите фази. Самата депресия има фаза на оживление, т.е. постепенно раздвижване. След нея се очаква подем, т.е. по-бързо възстановяване на предкризисното ниво.
От Световната банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие ни казват да внимаваме, докладите им сочат, че нещата у нас не са розови.
Те идея си нямат за какво се говори в тези доклади. Собственото им предубеждение диктува, че колкото по на изток е една страна, толкова тя е по-зле. Това е невярна аксиома. Разберете, няма шанс това да бъде избито от главите на днешното поколение икономисти от Световната банка, от МВФ, от ЕБВР. Следващите може би ще имат по-реални представи.
Г-н Хърсев, сегашният ни финансов министър идва точно от Световната банка. Да не би думите ви да са камък в неговата градина?
Ни най-малко. За тази банка работят около 20 хил. души. Огромна част от тях, които се занимават с България, си нямат никаква идея от държавата ни. А колегата Дянков видимо се е занимавал със съвсем друга дейност там, ако не ме лъже паметта, с конкурентоспособността на икономиката.
Добре, думите ви намират някакъв резон в оповестеното наскоро изследване, според което над 60% са убедени, че кризата е свършила.
Ето, това доказва, че хората се ориентират по-добре в икономическите процеси, отколкото онези, които изкарват прехраната си, като ни ги обясняват чрез медиите. Самият министър Дянков заяви, че през август е достигнато най-ниското ниво, що се отнася до реалния сектор.
Регулярно у нас все се чуват вопли, че идва апокалипсис. Защо?
След такива апокалиптични стонове трябва всички да се изпозастреляме и да спрем да работим. Факт е, че това не е вярно. Вярно е обаче, че други държави с нормална парична система и с централна банка имат възможността със средствата на паричната политика да компенсират влиянието на кризисния механизъм. Така те имат възможност по-лесно да излязат от такава дупка. Ние сме във валутен борд и сме избрали друга парична политика. Това не дава възможност на държавата да се кредитира до безкрайност и с привлечен чужд ресурс да решава национални проблеми.
Сивата икономика докога ще е проблем?
Не виждам сивата икономика да е била някога проблем за бизнеса. Напротив, тя ни е спасявала в много тежки ситуации. Не мисля, че тя е някакъв звяр, с който трябва да се борим. Най-добрите мерки са тези, които вече бяха взети - разумното облагане. Това е предпоставка в рамките на няколко години максимална част от оборотите да влязат в нормалния отчитан център. Безсмислено е да укриваш обороти, ако данъчното облагане не те стимулира.
Не сте ли голям оптимист, г-н Хърсев?
Хората искат да чуят нещо оптимистично, а не само да ги плашат с апокалипсис. Ние не сме затънали в дългове. Някои държави тепърва имат да връщат онова, което са похарчили, за да омекотят предишния спад. Имат много за връщане - става дума за трилиони в САЩ, в Западна Европа. Ние обаче не сме получавали такава помощ и затова нямаме тяхното бреме. И това, което е минус в едната фаза, в следващата се оказва плюс. Т.е. носим по-малко товар на гърба си.
Прочутата реплика на премиера Димитър Попов „За бога, братя, не купувайте!" много хора спазват и сега...
Репликата означава „За бога, братя, простирайте се според чергата си!". Като видите, че излизате извън нея, не купувайте. А ако видите, че свивате повече, отколкото ви е необходимо, помислете, че няма да живеете 1000 години. Излизането от депресия е възможно само чрез работа, ефективност и търсене къде си полезен. Работи това, което можеш, печели и така ще живееш най-добре. Колкото повече се тюхкаме и си бием главата в стената, като чакаме някой да ни реши проблемите, толкова по-зле за нас.


OP

Related articles

See all →
OP

Указания на ДНСК във връзка с измененията и допълненията на разпоредбите на чл.157, чл.237, от ЗУТ

Уважаеми госпожи и господа, Във връзка с предстоящото влизане в сила от 02.01.2008г. на измененията и допълненията на разпоредбите на чл.157, ал.2 и чл.237, ал.1, т.т.8, 9, 10 и 11 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, обнародвани в бр.108 от 29.12.2006г. на Държавен вестник /ДВ/, Ви…

OP

Бетониране само при наличие на съответни предписания от проектанта при по-ниска температура от 5°С

Във връзка с отрицателните температури на въздуха и започналия зимен сезон напомняме на участниците в строителството, че при изпълнение на строително-монтажни работи на строежи, чиито конструкции са стоманобентонни е задължително спазване изискванията на чл.2 от НАРЕДБА №3 ОТ 9 НОЕМВРИ 1994 Г. ЗА…

OP

КСБ ще участва в строителния панаир BAUTEC в Берлин

На КСБ и АРАКО – Румънската асоциация на строителните изпълнители се предоставя безвъзмездно общо 28 м2 панаирна площ в павилион 204/ хале 21 b на изложение „Bautec”. На изложението ще представят свои рекламни материали всички фирми членки на КСБ, които изразиха желание.

Professional ties