KSB

БАНКИТЕ ЧЕРВИВИ С ПАРИ, ФИРМИТЕ БЕЗ КРЕДИТИ - ФИРМИ ФАЛИРАХА ПОД НЕПОСИЛНОТО БРЕМЕ НА СКЪПИТЕ ЗАЕМИ

Банките се оказаха пълни с пари в края на най-кризисната за България година. Печалбата на банките също расте и за месец се е увеличила с 67 млн. лв. Така за 11-те месеца на 2010 г. достига 584 млн. лв., показаха данните на БНБ. Във времена на криза банките у нас се оказаха червиви от пари. В…

Банките се оказаха пълни с пари в края на най-кризисната за България година. Печалбата на банките също расте и за месец се е увеличила с 67 млн. лв. Така за 11-те месеца на 2010 г. достига 584 млн. лв., показаха данните на БНБ. Във времена на криза банките у нас се оказаха червиви от пари. В същото време обаче хиляди фирми фалираха през изминалата година. Най-честата причина - непосилното изплащане на кредитите заради галопиращите лихви. У нас те гонят 10-15%. Има периоди през последните година-две, в които заедно с таксите, комисионните, застраховките и разходите за обслужването им, лихвите достигат нива над 20-25%. Такава цена на кредита не е имало у нас над 10 години. Нечувани приходи отчитат банките от лихви - те са достигнали 4,6 млрд. лв., а от такси и комисиони - 763 млн. лв. Единственото спасение от банковия геноцид е предложението на АТАКА за засилване на регулацията във финансовия сектор. А именно лихвите по кредитите да се обвържат с лихвите по депозитите. Само така ще се даде глътка въздух на българския бизнес.
Само до ноември 2010 година банките спечелиха 580 млн. в кризата. И това са пари на редовите българи. Защото само за месец ноември българите са сложили 403 млн. лв. повече в банки. С толкова са се увеличили депозитите от граждани през ноември, показва статистиката на БНБ. Ръстът е с 1,5% до 27,3 млрд. лв.
Малък превес имат влоговете в евро. Размерът им е 12,63 млрд. лв., а тези в левове - 12,15. Депозитите на домакинствата са 44% от всички привлечени средства. Общият им размер е 62 млрд. лв., което е с 954 млн. лв. повече за месец.
Печалбата на банките също расте и за месец се е увеличила с 67 млн. лв. Така за 11-те месеца на 2010 г. достига 584 млн. лв. Наистина това е с около 17% по-малко в сравнение със същия период на 2009-а, но да не забравяме, че все пак сме в криза.
Нечувани приходи отчитат банките от лихви - те са достигнали 4,6 млрд. лв., а от такси и комисиони - 763 млн. лв.
Така изчисленията на специалисти показват, че
близо 2 млн. лв. на ден
печелят банките у нас
Цялата печалба на банковата система в страната ни за първите 6 месеца на 2010 година се равнява на 352 млн. лв. За сравнение за същия период през миналата година банките са събрали общо 498 млн. лв. и 728 млн. лв. за първите шест месеца на 2008 г. Най-печелившата банка в страната продължава да е Уникредит Булбанк, която има 88,3 млн. лв. печалба. Следват я Банка ДСК и Обединена българска банка, реализирали положителен финансов резултат от съответно 65,3 млн. лв. и 48 млн. лв. Банките с печалба от над 1 млн. лв. за периода са 20 на брой. Само 5 са банките, които отчитат загуби. Също толкова на брой са и банките, подобрили финансовия си резултат спрямо година по-рано.
Във времена на криза банките не спряха да вдигат и лихвения процент по кредитите. Средният лихвен процент по потребителските заеми, отчетен от БНБ, е 13% в левове и 10,57% в евро. Като се има предвид, че европейската валута е почти два пъти по-скъпа от нашата - фиксираният от валутния борд курс е 1,95 лв. за евро, това означава, че цената на заема е двойна - 20,87%. Трябва да отчетем и това, че финансовите институции предпочитат да дават дългосрочни заеми във валутата на ЕС. Ипотечните заеми са със средна лихва от 9,33% за лева. В евро - 8,70%, което прави над 15% в наша валута. Описаното поведение на банките много напомня колониалния период на държавите, от които са трезорите-майки. Той обаче остана в историята още в края на 19 век. Освен това България вече е член на ЕС. Ако тя бъде дестабилизирана още повече финансово, няма начин това да не се отрази и на общата стабилност в Европа. Вярно е, че не сме част от еврозоната и не можем да създадем проблеми, каквито им създава Гърция.
И докато банките бясно трупат пари, бизнесът изнемогва от високите лихви по кредитите и все по-затегнатия режим при получаването на нови заеми. Близо 3 пъти са скочили фалитите на фирми през миналата година. Доказателство за това е и статистиката на БНБ, според която лошите кредити у нас са нараснали с 1742 лв. в минута през ноември 2010 г. В края на ноември лошите и преструктурирани заеми на населението са на стойност 4,288 млрд. лв. Ръстът на лошите заеми през ноември е бил по-бавен спрямо октомври, когато те са се увеличавали с 1745 лв. в минута. През последните 12 месеца
българинът предпочита да тегли жилищни и потребителски кредити в евро,
сочат изчисления на Profit.bg. За първите 11 месеца на 2010 г. населението е върнало 720 млн. лв. по жилищните си заеми и 1,064 млрд. лв. по потребителските кредити. През ноември лошите кредити на домакинствата и нетърговските организации отчитат 20-ото поредно месечно повишение. В края на периода като лоши и преструктурирани кредити статистиката на БНБ отчита 16,44% от всички заеми на населението. Данните показват още, че лошите потребителски кредити са 16,86%, жилищните - 15,55%, а другите - 21,44 на сто. Година по-рано всеки девети кредит (10,93%) попадаше в категорията.
Невъзможността да си връщат кредитите доведе до скок на фирмите, обявили несъстоятелност. Със 141% е нараснал броят на фирмите в открита процедура по несъстоятелност за деветте месеца на миналата година. Анализите на Международната компания за управление на кредитния риск "КОФАС-БЪЛГАРИЯ" сочат, че тенденцията е процедурите по несъстоятелност да нарастват лавинообразно. Най-голям ръст на новообразуваните дела е в София и Варна. В морския град само за първите месеци на 2010 година откритите процедури са колкото за цялата 2009 година. Сред факторите за фалит на фирмите е липсата на оборотни средства, което пречи да се обслужват кредити към финансови институции. Анализът на делата показва, че затрудненията на търговците не са временни, а резултат на трайно, постепенно и необратимо декапитализиране на дружествата, придружено с тенденция за увеличаване на тяхната финансова задлъжнялост.
Най-тежко ударът понесоха строителните фирми. 1100 строителни фирми по-малко е резултатът от икономическата криза и спадът в строителството. Междувременно обаче са регистрирани нови 400. Това показват разчетите на Камарата на строителите в България за последната година, направени на базата на процедурата по вписване на фирмите в Централния професионален регистър на строителите. Отпадналите дружества са главно дребни и средни като обем на работа, и в повечето случаи са конюнктурни, т.е. нароили се по време на бума на жилищното строителство. Данните сочат, че спадът в строителството в България е около 20 процента, като
без работа са останали
десетки хиляди души
Макар че прогнозите са за тежка зима в бранша, признаци за излизане от кризата ще се появят през пролетта на 2011 г. Фирмите ще разчитат на инфраструктурни и енергийни проекти, финансирани главно чрез европейските фондове, като например автомагистралите "Марица", "Струма", "Люлин" и "Тракия" и АЕЦ "Белене". Проблем в бранша е, че редица предприемачи продължават да се ориентират към сътрудничество с фирми от сивия сектор с цел пестене на средства. Това е пагубно за бизнеса, коментират от Строителната камара. Магистралите са от малкото проекти, които в момента създават работа на строителните фирми. От бранша прогнозират, че кризата в сектора ще продължи, а бизнесът ще се свие с една трета през тази година. Такъв е случаят със сграда в София, която се строи благодарение на кредит, отпуснат преди кризата. Докато преди три години предприемачът е реализирал почти 100 процента печалба, сега се ограничава до 20-30 на сто, за да погасява кредита. През 2009 г. строителният бизнес се е свил с близо 70 на 100, а тази година с над 20 процента. Замразените проекти в страната са на площ около 6 млн. кв. м. През 2010 година са размразени едва 290 хил. кв. м. "Това се вижда по незавършените строежи в София и страната. Изцяло спря строителството на жилища в курортните центрове. Има някакво раздвижване след август тази година - все по-често се вижда работа по жилищни сгради, по които скоро не се е работило", каза инж. Светослав Глосов, председател на Камара на строителите в България. В столицата, както и в страната, предимно строят семействата, които се възползват от ниските цени на пазара. В следващите 5 години няма да има големи търговски центрове, освен вече започнатите няколко мола.
От началото на 2010 икономическата криза е довела до фалита на над 670 малки и средни транспортни фирми в страната. Това обясни Койчо Русев - член на управителния съвет на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища.



KSB

Related articles

See all →
KSB

Списък награди 2007 г.

ГОЛЕМИ ФИРМИ 1ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ ХОЛДИНГ АД, София, инж. Евгени МариновЗЛАТЕН СЕРТИФИКАТ2ЕНЕМОНА АД, гр. Козлодуй, ДичкоПрокопиевЗЛАТЕН СЕРТИФИКАТ3ПЛАНЕКС ООД, гр.Варна, Христо ДимитровЗЛАТЕН СЕРТИФИКАТ4АТ ИНЖЕНЕРИНГ 2000 ООД, гр. София, Илиян Иванов ТерзиевЗЛАТЕН СЕРТИФИКАТ5ТРЕЙС ГРУП ХОЛД АД, гр…

KSB

Списък награди 2006 г.

КЛАСАЦИЯ „ТОП 50+” НА БЪЛГАРСКА СТРОИТЕЛНА КАМАРА ЗА РЕЗУЛТАТА ОТ ДЕЙНОСТТА ПРЕЗ 2005 г. В категорията на големите предприятия са наградени следните 15 предприятия, които получават: Златен сертификатГЛАВБОЛГАРСТРОЙ АД, гр. София, ЕвгениМариновГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ ГРУП АД, гр. Благоевград…

KSB

Списък награди 2005 г.

КЛАСАЦИЯ „ТОП 50+” НА БЪЛГАРСКА СТРОИТЕЛНА КАМАРА ЗА РЕЗУЛТАТА ОТ ДЕЙНОСТТА ПРЕЗ 2004 г. С “платинен” сертификат и плакет са наградени следните три предприятия: ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ АД, гр. София с главен изпълнителен директор инж. Евгени Маринов. ГБС – СОФИЯ АД, гр. София с главен изпълнителен…

Professional ties