KSB

20 белега на бъдещата следкризисна икономика - проф. Иван Ангелов, член-kop. на БАН

България би трябвало да води активна и но­ваторска политика на излизане от кри­зата, иначе е осъдена вечно да бъде в периферията на Европа Проф. Иван Ангелов, член-kop. на БАН Сега сме още в криза, но през 2011 и следва­щите години ще излезем постепенно от нея и ще постигнем някаква след­кризисна…

България би трябвало да води активна и но­ваторска политика на излизане от кри­зата, иначе е осъдена вечно да бъде в периферията на Европа
Проф. Иван Ангелов, член-kop. на БАН
Сега сме още в криза, но през 2011 и следва­щите години ще излезем постепенно от нея и ще постигнем някаква след­кризисна нормалност. Тази нормалност ще се отличава съществено от предкризисната. Ето как виждам (в идеален вид) чертите на следкризисната българска икономика през следващите 15-20 години:
  1. Устойчив растеж, кой­то включва икономиче­ски, социални и екологич­ни съставки. Екологична­та приемливост ще реша­ва съдбата на всеки нов ин­вестиционен проект, дори да е икономически ефек­тивен. Цените на енерги­ята ще растат, ще се нала­гат санкции върху емисии­те на въглероден двуокис, конкуренцията за ресурси и пазари ще се засилва. Все повече ще се утвърждава концепцията за „зелен рас­теж". В такива условия ще се създава „новата иконо­мика" на България.
  2. Растежът на БВП тряб­ва да е придружен с растеж на заетостта. Следкризисната заетост у нас на­вярно ще е по-малка по ко­личество от предкризисна­та, но с по-модерна профе­сионална структура, по-ви­сока квалификация, по-про­изводителна и по-мобилна.
  3. Здравето и образовани­ето на нашия народ се влошават. Качеството на работната ни сила също. Не е възможно съвремен­но развитие с полуздрав на­род, с полуквалифицирана работна сила, с пренебрег­ната наука и култура. Съз­даването на съвременен чо­вешки и интелектуален ка­питал е приоритет над при­оритетите в следкризисната ни икономика. Това пред­полага радикални подобре­ния в основното, средното и висшето образование и в продуктивността на науч­ните изследвания. България трябва да направи важна крачка към икономиката на знанието. Тази ориентация няма алтернатива.
  4. Ще се формират съвременни производствени, потребителски и експорт­ни структури, по-близки до новите структури на раз­витите европейски страни. Много от сегашните подот­расли ще се свиват или ще изчезват, ще се появяват и развиват нови. Най-активно ще е преструктуриране­то на продуктово равнище. Жизненият цикъл на про­дуктите ще е по-кратък. Ще се засили персонализация­та, а също и миниатюризацията на продуктите. Делът на високотехнологичните продукти от 3.34% в общия ни износ сега (при 16.64% в ЕС) би трябвало да дос­тигне 6-8% към 2018-2020 г. и 10-12% към 2025-2030 г. Ще нарасне и делът на среднотехнологичните про­дукти за сметка на ниско-технологичните. Ще се по­вишават изискванията към качеството на продуктите. Нужна е модерна индус­триална политика с фокус върху иновациите, новите технологии и стимулиране на предприемачеството.
  5. Имаме условия за раз­витие на модерен меж­дународен стопански тури­зъм. Сегашното му състоя­ние не задоволява по-висо­ките международни стан­дарти. През следващите го­дини трябва да се повиша­ва природосъобразността на курортните зони, да се разнообразяват предлага­ните услуги, да се подобря­ва тяхното качество, вре­мевото използване на мате­риалната база, рекламната дейност в чужбина.
  6. Държавните граници стават все по-тесни за ефективно функциониране на национални компании. Ще се ускори създаването на мощни наднационални общоевропейски компании в промишлеността, транс­порта, земеделието, теле­комуникациите, финансо­вия сектор и др., които ще се конкурират успешно с компании на САЩ, Япо­ния, Китай, Индия. Голе­мите компании производи­тели на сложни продукти ще „обрастват" с малки ви­сокотехнологични фирми, доставчици на компоненти. България трябва да намери скромни ниши в европей­ските компании, като на­ши фирми се включват още сега в международни про­изводствени съюзи между фирми.
  7. Ще се формира по-ра­ционално съотношение между реалния и финансо­вия сектор на икономика­та в съответствие с новите световни тенденции. Раз­витието на банковия и не-банковия финансов сектор у нас ще продължава главно в дълбочина и ще се ре­гулира от държавата по ев­ропейски стандарти. Тряб­ва да се ревизират тезите за изпреварващо развитие на финансовите услуги пред развитието на материално­то производство.
  8. Ще продължи регио­налната икономическа и социална поляризация. Най-бързо ще се развиват регионите около София, Ва­рна, Пловдив, Бургас, Русе и още няколко големи гра­да. Има опасност след 20 години междурегионалните различия да са по-голе­ми от сегашните. Трябва да се активизира и хуманизира регионалната политика. Държавата да вземе ефикас­ни мерки срещу обезлюдяването на цели региони, ка­то използва образователни, здравеопазни, туристически и други „котви" за задържа­не на хората там.
  9. Трябва да се осъщест­ви форсирана техно­логична модернизация на икономиката и общество­то: информационно-комуникационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, екологично чисти технологии, енергоспестяващи технологии, техноло­гии за нови източници на енергия и т.н. На базата на тесни връзки между наука и производство да бъде из­градена мощна иновацион­на система и да се засили нейната роля в създаването на собствени и в усвоява­нето и разпространението на технологични новости. Българската наука трябва да се развива бързо и да е по-добре финансирана. В БАН да се изберат няколко приоритетни направления за фундаментални изслед­вания. Да се засилят връз­ките между БАН и универ­ситетите и там да преобла­дават приложните изслед­вания.
  10. Главни източни­ци на електроенер­гия ще бъдат АЕЦ, ВЕЦ, възобновяеми и нови из­точници. Ще намаляват ТЕЦ на въглища, съчетано с по-ефикасни очистителни инсталации. Трябва да се постигне рязко намалява­не на енергоемкостта в сто­панския и в домакинския сектор. Все по-голяма част от допълнителните потреб­ности на енергия ще се за­доволяват чрез енергоспестяващи структури и техно­логии и все по-малка - от нови енергийни мощности. Трябва да бъде преразгле­дана концепцията Бълга­рия - енергиен център на Балканите и политиката за производство на електрое­нергия за износ.
  11. Наред с развитието на съвременно рас­тениевъдство и животновъдство все по-бързо да се увеличава производството на екологично чисти про­дукти. Търсенето на таки­ва продукти у нас и в чуж­бина ще расте, а имаме подходящи условия за тях­ното производство поради по-малкото използване на химически торове и препа­рати в миналото.
  12. Инфраструктурата ни е в окаяно състо­яние. Трябва да бъде съз­дадена във форсиран по­рядък модерна комплексна инфраструктура. България има нужда от „интелигент­на" транспортна инфра­структура, „интелигентни" енергийни мрежи, все по-голямо покритие с широ­колентов интернет. Новата ни инфраструктура ще об­служва национални, реги­онални и междуконтинентални потребности.
  13. Ще се задълбоча­ва интеграцията ни в Европейския общ пазар при ожесточаваща се кон­куренция. Трябва да се създаде необходимият ни административен и техни­чески капацитет за по-до­бро усвояване на еврофондовете. Ще се ускори ин­теграцията и унификация­та на макро- и микроикономическите политики в рамките на общността, ка­то освен паричната обхва­не и всички други състав­ки на икономическата, со­циалната, екологичната, здравната, образователна­та, научната, санитарно-хигиенната и други поли­тики.
  14. Ще нараства ролята на външната търго­вия за икономическото ни развитие. Главно направле­ние на нашия износ ще ос­тане ЕС с 60-65% от сто­ките, но трябва да се под­държа и значителна извънобщностна търговия с все по-голяма насоченост към Китай, Индия и други стра­ни от Източна и Югоизточ­на Азия. Защото Азия ще е най-бързо развиващият се регион на глобалната ико­номика през следващите десетилетия. Трябва да се подобри състоянието на валутно-финансовите ни ба­ланси.
  15. Повишаването на конкурента спосо­бността и производител­ността е едно от главните икономически предизви­кателства пред България. От сегашното 76-о място по обща конкурентоспособност трябва да постигнем 35-40-О място след 15-20 години. Още по-радикал­ни подобрения са необхо­дими на фирмено равнище, където изоставането ни е застрашително. Тоталната структурна и технологич­на модернизация е главно­то средство за постигане на тези цели.
  16. Трябва да се повиши качеството на преки­те чуждестранни инвести­ции (ПЧИ). Да се постигне по-пълно съвпадение меж­ду националните ни прио­ритети и секторното насоч­ване на ПЧИ. Желателно е да се прилага селективен режим за привличане на ПЧИ. Трябва да се увели­чи и стабилизира вътреш­ното натрупване на по-ви­соко равнище и с добро ка­чество.
  17. Трябва да се засили социалната ориента­ция на икономическата по­литика. Политиците трябва да разберат, че финансова­та и социалната стабилност са еднакво важни за успеш­ното ни развитие. Трябва да се вземат ефикасни мерки за смекчаване на растяща­та комплексна поляризация: доходна, имотна, здравна, образователна, дигитална. Да се прилага сигурност, из­искваща гъвкавост от работ­ниците, но и от работодате­лите и държавата. Безрабо­тицата да се сведе до 5-6%. Да се повиши процентът на заетост. Трябва да се подо­брят трудовите условия и да се разширява социалната отговорност на фирмите.
  18. Демографската кри­за застрашава Бъл­гария все по-тревожно.
  19. Трябва да се вземат мерки поне за нейното частично смекчаване към 2030-2035 г. Да се приложи агресив­на политика за стимулира­не на раждаемостта, под­помагане на младите се­мейства и за намаляване на смъртността чрез подобря­ване здравното обслужва­не на населението и особе­но на възрастните хора. С подобряване на условията за живот и работа у нас ще се ограничи емиграцията и ще се ускори завръщане­то на част от емигрантите. Да се провежда по-активна политика за привличане на сънародници от български­те общности в други стра­ни. Не е желателно да се привлича работна сила от страни извън ЕС.
  20. В съответствие с на­стоящите световни тенденции икономическа­та политика на България да се формира на основата на модерната кейнсианска те­ория и на конструктивния принцип пазар и държава. Държавата и пазарът да се допълват взаимно. Българ­ската икономика да е соци­ално ориентирана и разум­но регулирана пазарна ико­номика в съответствие с европейските стандарти.
България не може да си позволи да остане трайно в опашката на европейските класации по равнище на икономиче­ско и социално развитие, защото ще ни третират ка­то чуждо тяло в европей­ския организъм. Полити­ката на ускорено догонва­що икономическо развитие през следващите години и десетилетия няма алтерна­тива. Целта ни трябва да е: постигане на поне 50-55% от равнището на ЕС-15 по БВП на човек от населени­ето, по производителност и доходи към 2020-2025 г.
Ако България не се развива в очертаните на­правления и не прилага препоръчаните политики, е осъдена за дълго да ве­гетира в периферията на Европа.


KSB

Related articles

See all →
KSB

Списък награди 2007 г.

ГОЛЕМИ ФИРМИ 1ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ ХОЛДИНГ АД, София, инж. Евгени МариновЗЛАТЕН СЕРТИФИКАТ2ЕНЕМОНА АД, гр. Козлодуй, ДичкоПрокопиевЗЛАТЕН СЕРТИФИКАТ3ПЛАНЕКС ООД, гр.Варна, Христо ДимитровЗЛАТЕН СЕРТИФИКАТ4АТ ИНЖЕНЕРИНГ 2000 ООД, гр. София, Илиян Иванов ТерзиевЗЛАТЕН СЕРТИФИКАТ5ТРЕЙС ГРУП ХОЛД АД, гр…

KSB

Списък награди 2006 г.

КЛАСАЦИЯ „ТОП 50+” НА БЪЛГАРСКА СТРОИТЕЛНА КАМАРА ЗА РЕЗУЛТАТА ОТ ДЕЙНОСТТА ПРЕЗ 2005 г. В категорията на големите предприятия са наградени следните 15 предприятия, които получават: Златен сертификатГЛАВБОЛГАРСТРОЙ АД, гр. София, ЕвгениМариновГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ ГРУП АД, гр. Благоевград…

KSB

Списък награди 2005 г.

КЛАСАЦИЯ „ТОП 50+” НА БЪЛГАРСКА СТРОИТЕЛНА КАМАРА ЗА РЕЗУЛТАТА ОТ ДЕЙНОСТТА ПРЕЗ 2004 г. С “платинен” сертификат и плакет са наградени следните три предприятия: ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ АД, гр. София с главен изпълнителен директор инж. Евгени Маринов. ГБС – СОФИЯ АД, гр. София с главен изпълнителен…

Professional ties