ОПСофия

Валентин Николов: Вписаните в ЦПРС фирми вече ще са и членове на Камарата

На извънредното Общо събрание приехме и институцията „почетен председател“ Г-н Николов, преди дни се проведе извънредното Общо събрание на Камарата на строителите в България (КСБ). Какви основни решения се взеха на него? На извънредното Общо събрание след почти едногодишна работа извършихме…

На извънредното Общо събрание приехме и институцията „почетен председател“
Г-н Николов, преди дни се проведе извънредното Общо събрание на Камарата на строителите в България (КСБ). Какви основни решения се взеха на него?
На извънредното Общо събрание след почти едногодишна работа извършихме промени в Устава на Камарата, които бих разделил на две групи. Едната е редакционни изменения, които уточняват отделни текстове, тъй като през годините се появи нужда да бъдат прецизирани. Втората група е от по-значителни промени, от които бих откроил две. Първата е приемането на институцията „почетен председател“. Това е много важна промяна. Тя показва една стабилност, традиция и дългосрочни намерения за развитието на Камарата, защото в края на краищата ние сме все още млада организация.
Второто изменение е във връзка с членството в КСБ. Още с приемането на Закона за Камарата на строителите (ЗКС), с който беше създаден Централният професионален регистър на строителя (ЦПРС), изникна едно двусмислие. ЦПРС обхваща на практика всички строителни фирми в страната. За него се грижи КСБ. В същото време броят на членовете на Камарата – като една доброволна организация, е значително по-малък. Като поддържа Регистъра, КСБ работи по въпроси и проблеми, които се отнасят за всички компании в сектора. Така беше от самото начало, от основаването на Камарата, но в ходa на работата се появиха и много други аспекти от нашата дейност, които касаят не само членовете на КСБ, а на практика всички строители в България. Да вземем за пример законодателството. Без да има законодателна инициатива, Камарата като браншова организация успя да създаде предпоставки, извоювайки си място в обществото, да бъде партньор на структури, които притежават такава. По този начин Камарата има значително по-пълноценно участие в подготовката на нормативните актове в страната. Много пъти сме повтаряли един и същ факт, че в Закона за устройство на територията (ЗУТ) след приемането му са правени десетки промени, защото има много несъвършенства и въпроси, които не са избистрени. Ето защо, когато се подготвят и се правят такива промени, е необходимо да участват много по-широк кръг от лица и най-вече тези, които са обект на нормативния акт, в конкретния случай строителните фирми. Именно строителите в голяма степен могат да дадат точни формулировки и на базата на ежедневието, с което се сблъскват, биха могли правилно да подпомогнат законодателя в неговата работа, така че актът да е много по-съвършен и по-близък до реалността и потребностите на обществото.
Това може да се каже и за Закона за обществените поръчки. Както е добре известно на нашите колеги и на обществото, ние работим много сериозно по въпроса за оптимизиране на условията за тръжните процедури и подготовката на типови договори в строителството. Това е една много голяма необходимост за развитие на обществените отношения.
Друг въпрос, който е обект на нашата сегашна и бъдеща дейност, е квалификацията на кадрите. Това е проблем, който започва да се очертава като много сериозен. По-нататък стои въпросът за стандартите в строителството, една много широка тема. Всички тези въпроси, които изредих, не са важни единствено и само за членовете на Камарата, а за всички строители. Следователно промяната, която направихме на извънредното Общо събрание на КСБ в Устава, изчиства тази двусмисленост, преодолява я. Нещата вече са поставени на по-ясна плоскост. Камарата на строителите в България е обществена браншова доброволна организация, в която имат правото да членуват всички фирми, които са вписани в Регистъра, без необходимостта от някакви допълнителни обстоятелства – молби, членски внос и т.н. Досегашната процедура беше доста усложнена и формална. Така че с промените в Устава ние направихме доста сериозна крачка напред.
С промените възможността за членство в Камарата възниква с регистрацията в ЦПРС. От там нататък формалностите са минимални. Важното, което възприехме като позиция, е, че една фирма би могла във времето да прецени, че няма интерес от членството в КСБ, и да се откаже от него, което по никакъв начин не поражда допълнителни усложнения или последствия за нея. След определен период от време тя отново може да си промени мнението и да иска да се върне в КСБ. На мен специално не ми е известна друга браншова или обществена организация, която да има толкова демократичен устав и такъв подход по отношение на членския си състав. Смятам, че това е много сериозна крачка напред в развитието на гражданското общество в България. Още със създаването на Камарата на строителите и с ЦПРС тя даде добър пример. Камарата е от малкото организации, които имат предоставени от държавата функции. КСБ продължава да се развива в тази посока и това показва, че пътят е правилен.
Другото, което бих могъл да кажа, е, че промените в Устава бяха приети с единодушие. Това се случи в резултат на почти едногодишна работа. Всички членове, областни представителства, секции, Управителният съвет, Изпълнителното бюро имаха възможност да дадат своите предложения и те ги предоставиха. Те бяха обсъдени, прецизирани и предложени на извънредното Общо събрание за дискутиране, а приетите решения са важен фактор за успешното бъдещо развитие на Камарата.
Какво ще донесе промяната за вписаните в ЦПРС фирми, които досега не са били част от КСБ?
На тях им се дава възможност без някакви допълнителни формалности, включително и без плащане на членски внос, ако заявят желание, да станат членове на Камарата. Това е един доста щекотлив въпрос. Често се коментира какво дава КСБ на всички нас. Много хора си представят, че тя може да бъде арбитър във взаимоотношенията между компаниите, да разпределя някакви блага, което не е така и не може да е. Камарата се занимава и трябва да се занимава с всички въпроси, свързани с отрасъла – законодателство, предоставяне на помощ при изработването на нормативни актове на съответните законодателни органи, диалог с изпълнителната власт с оглед на по-добри регламенти за провеждане на обществени поръчки, тръжни условия, договори, квалификация, стандарти, международна дейност, връзката с други сродни организации. Това са нещата, които са задачи на КСБ, и те нямат пряка насоченост към някоя отделна фирма. Те се отнасят за целия бранш. Полза от дейността на Камарата имат всички компании, защото се въвеждат ред и правила, които трябва да се спазват. С промените, които направихме в Устава, даваме възможност на повече фирми да участват в тези процеси.
Разкажете ни за работата на Контролния съвет, който Вие оглавявате.
Не бих могъл да кажа нещо по-различно от досега. Контролният съвет (КС) на Камарата се занимава с всички онези въпроси, които касаят законосъобразността на дейностите на органите на Камарата, съответствието им със ЗКС, с Устава, с решенията на Общото събрание. Това е централният момент в нашата работа. В досегашната дейност не мога да кажа, че сме констатирали някакви отклонения от тази посока.
Другият аспект от работата на КС е участието във всички форуми – заседания на Управителен съвет, Изпълнително бюро, респективно областните контролни съвети и тяхното участие в областните съвети на Камарата. Мисля, че в последния мандат можем да говорим за една добра стиковка и връзка между работата на Управителния съвет и КС и областните КС и областните съвети. В тази посока миналата година направихме един доста успешен семинар, който бе отразен подробно на страниците на в. „Строител“.
Планираме през септември да организираме нов подобен семинар, на който да отчетем резултатите от дейността ни през последните три години и да набележим някои нови задачи, с които трябва да се занимава бъдещият състав на КС след Общото отчетно-изборно събрание в края на годината.
Друг много важен аспект в работата на КС е наблюдението, което осъществяваме по отношение на спазването и изпълнението на бюджета. Мога да кажа, че и тук не сме констатирали някакви нарушения. Изключително прецизни сме всяка година по отношение на външните договори и услуги. Това са неща, които са важни за всяка една структура. Така че не бих могъл да отбележа нещо необичайно в работата, която извършва КС.
Кои са според Вас главните приоритети в работата на КСБ?
С риск да се повторя, ще отбележа, че основният кръг от задачи на Камарата са свързани с всички онези дейности, които касаят целия отрасъл. На първо място е законодателството. Ние положихме изключително много усилия за разделянето на ЗУТ на три проектозакона – Закона за устройство на територията и регионалното развитие, Закона за строителството и Закона за градоустройството.
Интересното е, че по наша инициатива ние успяхме да съберем всички гилдии, които са свързани така или иначе със ЗУТ – архитекти, проектанти, инженери, конструктори, за да намерим по въпросите, по които имаме различия, пресечни точки още в хода на подготовката на проектите. Достигнахме до консенсус по много теми, което да даде възможност, от една страна, проектите да бъдат приети по-лесно от законодателя, от друга страна, в хода на тяхното приложение да има по-малко проблеми и по-малко неизяснени моменти и аспекти.
Мисля, че това беше голяма крачка напред. В много от случаите досега се е получавало така, че ни се предоставят проектозакони за съгласуване, но се дава значително кратък срок от време, за което ние не можем да реагираме. Още повече, когато по един определен въпрос се получат различни мнения от архитекти, проектанти, строители, надзорници, тогава е изключително трудно и на законодателя да прецени кое е най-важното и определящото. Той трябва да определи кое мнение да вземе предвид, но в края на краищата всичките тези професии имат своята стойност в обществото.
Когато организациите седнат на една маса и дискутират въпросите и стигнат до някакво общо решение, то тогава резултатът е в много по-голяма степен работещ и приемлив за всички. Това като технология на подготовката на законите беше много успешен опит и той трябва да се използва в бъдеще за всички закони, които са свързани със строителството.
Друга важна задача е квалификацията. За съжаление, средното образование у нас не дава достатъчно добри кадри като професии и профил, които ни интересуват. От една страна, имаме застаряване на хората от строителния бранш, от друга – много младежи, които нямат достатъчно квалификация. В същото време с развитието на нашето членство в ЕС, имам предвид отпадането на ограничението за наши специалисти от отрасъла да работят в други страни, много хора заминаха зад граница. Това е доста сериозен фактор, който влошава квалифицирания състав на хората у нас.
Заплащането в Европа е по-голямо. Така че необходимостта от квалифицирани кадри в България ще е значителна и недостигът ще е хроничен. Ето защо са много важни формите за квалификация. Затова създадохме и „Строителна квалификация“ ЕАД, което тръгва да работи. Не можем да очакваме резултати от него за месеци. То ще даде резултати след години, но трябва да се работи в тази посока, което е неизбежно и необходимо.
Тема, която коментираме от много време, но все още сме на етап дискусия, е изработването на стандарти за отделните дейности в сектора, което е изключително сложна и тежка задача, свързана с много пари. Ние вече двадесет години чакаме държавата да направи нещо в тази посока, за съжаление няма никакво развитие по темата, затова ние поехме инициативата. Тъй като това е една обективна потребност, получихме много добър отзвук от изпълнителната власт. Няма да ни е лесно. Много и различни варианти се обсъждат, но това е нещо, което нас чака. Задачата е изключително важна и стои пред Камарата през следващия период.
Вие участвахте като представител на КСБ в комисията по избор за нов главен архитект на Столичната община. Арх. Здравков вече встъпи в длъжност. Ще ни разкажете ли как протече конкурсът и какви са очакванията от главния архитект?
Конкурсът беше много интересен. Още с неговия замисъл бяха заложени нови и различни елементи от досегашната практика. Да вземем факта – големия брой на членовете на комисията – 13 души, които не бяха само представители на администрацията, но и на творческите съюзи – Съюза на архитектите в България и Камарата на архитектите в България. За първи път в такъв конкурс се включи и категория „наблюдатели“. Именно като такъв представител на КСБ участвах и аз. Бяхме седем човека от обществени и браншови организации без право на глас, но с възможност да изкажат мнението си и да наблюдават работата на комисията.Мога да отбележа, че заповедта на кмета за провеждането на конкурса даде възможност за една много обстойна, доста обхватна и целенасочена работа при преценката на кандидатите. Те преминаха през три етапа на състезанието – писмена разработка на концепции по предварително зададен тезис, което дава много по-добра възможност за сравнение между отделните участници. Кандидатите трябваше устно да защитят своите тези и да отговорят на въпросите, които отново бяха предварително уточнени и систематизирани и бяха едни и същи към всички, за да има съпоставимост на отговорите. Най-накрая беше финалното интервю. Самият замисъл и провеждане на конкурса даде възможност за една добра изява на качествата на отделните участници. Още повече че те бяха тринайсет с изключително големи възможности. Категорично мога да кажа, че нямаше случайни хора, които са се явили просто така заради идеята да участват. Архитектите бяха изключително добре подготвени. Разликите между тях бяха малки, особено във финалната фаза.
Освен това не знам друг такъв случай – при провеждането на конкурс за длъжност, която е по Закона за държавния служител, да бъде дадена такава голяма гласност и възможност за обществено обсъждане на кандидатите. Първата дискусия беше в Съюза на архитектите, където всеки можеше да изложи своите виждания. Бяха зададени конкретни въпроси от граждани и организации. След това имаше обществено обсъждане в представителството на ЕК в България. Така че мисля, че Столичната община създаде много благоприятни условия за едно спокойно, задълбочено и пълноценно провеждане на конкурса.
Мога да кажа, че в нито един момент от дейността на комисията не се почувства някаква преднамереност или симпатия към някого от кандидатите. Изключително обективна работа. За мен този конкурс е много добър пример и предвестник на съвършено нов подход на провеждането на такъв тип избор на хора, които имат голямо значение за развитието на каквато и да е дейност в нашето общество, още повече по един такъв фундаментален въпрос като развитието на София.
От новия архитект Здравко Здравков аз лично очаквам много сериозна работа. Заявката, която направи пред комисията и пред обществото за едни по-сериозни и значително радикални промени в дейността, да успее да я отстои. Бих отбелязал няколко момента от неговата концепция – цифровизацията в дейността на Направление „Архитектура и градоустройство“. Неговото представяне в този аспект беше най-конкретно. Това е много сложна задача и не може да стане за няколко месеца. Той показа едно виждане, стъпка по стъпка, отделни етапи, което направи много добро впечатление.
Следващият въпрос, който бих се радвал да осъществи, е всички аспекти на екологията – опазването и развитието на София като зелен град. Надявам се той да се вслуша в някои от идеите на своите колеги, защото доста кандидати имаха интересни виждания в тази насока. Между другото, той направи заявка, че внимателно ще се запознае с концепциите на своите колеги и всичко, което може да бъде реализирано, ще се приложи.
Другият аспект, който също ми направи впечатление, са неговите идеи за опазването на историческите ценности – археологическите и паметниците на културата. Разбира се, това е една много тежка задача. На първо място тя изисква доста промени в националното законодателство и след това конкретна работа от страна на главните архитекти на София и другите градове.
Смятам, че арх. Здравков има подкрепата на обществото и на гилдията, и това пролича по време на обсъжданията. От тук нататък му пожелавам успех в работата, защото от това зависи столицата ни да бъде все по-хубава и привлекателна.
в-к Строител
Свилена Гражданска



ОП

Свързани статии

Виж всички →
ОП

Указания на ДНСК във връзка с измененията и допълненията на разпоредбите на чл.157, чл.237, от ЗУТ

Уважаеми госпожи и господа, Във връзка с предстоящото влизане в сила от 02.01.2008г. на измененията и допълненията на разпоредбите на чл.157, ал.2 и чл.237, ал.1, т.т.8, 9, 10 и 11 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, обнародвани в бр.108 от 29.12.2006г. на Държавен вестник /ДВ/, Ви…

ОП

Бетониране само при наличие на съответни предписания от проектанта при по-ниска температура от 5°С

Във връзка с отрицателните температури на въздуха и започналия зимен сезон напомняме на участниците в строителството, че при изпълнение на строително-монтажни работи на строежи, чиито конструкции са стоманобентонни е задължително спазване изискванията на чл.2 от НАРЕДБА №3 ОТ 9 НОЕМВРИ 1994 Г. ЗА…

ОП

КСБ ще участва в строителния панаир BAUTEC в Берлин

На КСБ и АРАКО – Румънската асоциация на строителните изпълнители се предоставя безвъзмездно общо 28 м2 панаирна площ в павилион 204/ хале 21 b на изложение „Bautec”. На изложението ще представят свои рекламни материали всички фирми членки на КСБ, които изразиха желание.

Професионални връзки