09.05.2016 / 11:30 - citybuild.bg
Една от основните й цели е многофамилните жилищни сгради да достигнат минимум клас „С“ на енергопотребление, казват от МРРБ.
Този клас на енергийна ефективност не е забранен от ЕС. Постигането му обезпечава ефикасното изразходване на публичния ресурс, т.е. да се постигне най-доброто съотношение разходи - ползи, съответстващо на добрите европейски практики.
По-висок клас за енергийна ефективност на жилищата значи по-луксозно и по-скъпо строителство, което ще изчерпа значително по-бързо предвиденото финансиране и по този начин много по-малко домакинства ще се възползват от мярката, казват от МРРБ. Министерството припомня, че в методическите указания на програмата е записано, че се финансира икономически най-ефективният пакет от енергоспестяващи мерки. Ако в обследването за енергийна ефективност са предложени повече от един пакет мерки и всеки пакет води до постигане на минималния клас „С", програмата предвижда да се финансира онзи от тях, който е икономически най-ефективен, т.е с най-малко средства да постигне най-голям енергоспестяващ ефект, гарантиращ устойчивост на енергийното потребление на сградата. Това е така, защото под този енергиен клас сградата не отговаря на изискванията за енергийна ефективност.
За тази година осигуреното финансиране е в размер на 1 млрд. лв. МРРБ има уверението на министъра на финансите, че за 2017 г. ще се осигурят още 1 млрд. лв. поради големия интерес от страна на гражданите. В най-добрия случай общия ресурс няма да надхвърли 2 млрд. лв.
Европейските изисквания и българските закони правят разграничение между изискванията за енергийната ефективност на ново строителство и съществуващи сгради. Действително за новите сгради изискванията са за близко до нулевото потребление на енергия, респективно клас „А". Такова обаче не е предвидено за изпълнение по Националната програма, защото нямаме доказана икономическа ефективност при старите сгради, които се обновяват с публичен ресурс и се цели той да достигне до максимален брой български граждани. След като в бъдеще започне изпълнение на програмата със съфинансиране от собствениците, може да се търси и увеличаване на енергийния клас, обясняват от министерството.
На основание чл. 163, ал. 2, т.2 от Закона за устройство на територията строителят носи отговорност за изпълнението на строителните и монтажните работи с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните изисквания към строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им, а лицето, упражняващо строителен надзор на основание чл. 168, ал.1 от ЗУТ носи отговорност за спиране на строежи, които са в нарушение на изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ, както и за недопускане на увреждане на трети лица и имоти вследствие на строителството.
Възлагането на процедурите на инженеринг неводи до корупционни практики, подчертават от МРРБ. Програмата не финансира единствено монтажа на топлоизолация и подмяна на покрив, а и конструктивно укрепване на сградите там, където се налага. Поради тази причина има различни стойности за отделните жилищни сгради, защото има разлика дали ще се поставя само топлоизолация или ще има и допълнителни дейности. Средната квадратура на сграда, одобрена по програмата, е 5000 кв.м, т.е. става дума за огромни сгради, строени по индустриален способ.
В последните 7-8 години има натрупан достатъчен опит и ресурсен капацитет в енергийното обновяване на сгради. Дейностите по саниране се базират на предписаните задължителни мерки в енергийното и техническото обследване на сградата. Това е достатъчна база, която дава информация за необходимите дейности при проектирането, и позволява да бъде възложена процедура за инженеринг, с която се пестят времеви, технически и финансови ресурси. Освен това обществените поръчки се организират от общините, които могат да предпочетат и друг метод, а не задължително инженеринг.
*Уточнениено на МРРБ е във връзка с част от изказванията на заместник-председателя на КАБ арх. Николай Гълъбов миналата седмица.
 |