От 2007 до края на 2009 г. в бившата Централна лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство, която вече е департамент в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН, бяха разработени националните приложения към шестте части на Еврокод 8 - европейските норми за противоземетръсно строителство. Неразделна част от тях е новата сеизмична карта на страната, разработена от Геофи-зичния институт. Вече има пълна готовност да бъде изготвен съответният нормативен документ, регламентиращ приложението на Еврокод 8. В последно време се водиха много спорове дали Еврокод 8 да влезе веднага в сила у нас или да има преходен период, при който да може да се работи и по сега действащата Наредба №2 от 2007 г. Подкрепям мнението да се работи известно време и по двата стандарта, а не да се минава шоково към Еврокод 8. На българските проектанти е нужен адаптационен период, например около 2 години. През това време те ще могат да се подготвят, защото евростандартите са доста сложни и изискват специални знания. Малко от проектантите в момента ги притежават. През последните години строителството у нас е в криза и не бива с едно спешно въвеждане на Еврокод 8 да блокираме и проектантския процес. Нормите по Еврокод 8 са по-съвременни и се базират на напредъка в теорията на противоземетръсното инженерство през последните две десетилетия. Възможностите за моделиране на строителните конструкции и отчитане на спецификата при поемането на земетръсните сили са по-големи. Сегашните ни стандарти, дори след доработването от 2007 г., отговарят на познанията от 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Европейските норми за антисеизмично строителство се разработват от доста време и непрекъснато се усъвършенстват. ' Най-рискови при земетресение са сградите, които са строени без проект. У нас за съжаление има много такива - най-вече в селските райони. При тях и дума не може да става за антиземетръсно осигуряване. Обикновено нямат носещи елементи за поемане на хоризонталните сеизмични сили - стоманобетонни шайби, колони и пояси. Тези сгради са рискови дори при земетресения с параметри, по-ниски от проектните за съответния район. Най-лошото е, че много от тези къщи са строени в рискови зони, като долината на Струма, района на Стражица, околностите на София и др. Опасности крият и сградите, в които са правени нерегламентирани преустройства в партерните етажи, най-вече в централните зони на големите градове. Бих посъветвал собствениците да бъдат изключително внимателни, когато дават съгласието си за преустройства. Уместно е да потърсят съвет от специалист. По отношение на едропанелните сгради - положителното при тях е, че основните елементи - панелите, са произведени в заводски условия, което предполага по-висок контрол на качеството. Ключов момент за общата устойчивост е качеството на изгражданите на площадката, връзки между панелите - заваръчни работи, антикорозионно покритие, якост на бетона в дюбелните съединения. От съществена важност е и хидроизолацията на фугите. Едропанелните сгради имат своите слаби места във връзките и са чувствителни към поддържката. Своевременно трябва да се отстраняват течове от водопроводните и канализационните мрежи, необходима е периодична инспекция и ремонт на хидроизолацията на фугите между панелите, предотвратяване или своевременно отстраняване на причините за оводняване на сутерените. За устойчивостта на една сграда е важен не само проектът, но и изпълнението му. При труса в Стражица преди години имаше случаи при съседни сгради да се наблюдават коренно различни последствия. Укрепването на сгради е скъпо. Когато градоустройствените планове позволяват при бъдещото строителство да се реализира значително по-голяма разгърната застроена площ, икономическите анализи обикновено показват, че по-изгодно е да се разруши старата амортизирана сграда и на нейно място да се построи съвременен обект.
Още за Еврокод 8: http://www.monitor.bg/article?id=223027