ОПВарна

НАЙ-ЛОШАТА ГОДИНА

За строителния бранш тази година е най-трудната за последното десети­летие. Той обаче вече гледа напред - към изхода от кризата Ако през миналата годи­на някой е очаквал бърз и сравнително безболезнен изход от икономическата криза, през тази със сигур­ност се е разочаровал. За строителния сектор…

За строителния бранш тази година е най-трудната за последното десети­летие. Той обаче вече гледа напред - към изхода от кризата
Ако през миналата годи­на някой е очаквал бърз и сравнително безболезнен изход от икономическата криза, през тази със сигур­ност се е разочаровал. За строителния сектор 2010 г. е на път да се превърне в ; най-лошата от Милениума насам. Причина за това не са толкова ниските обе­ми на пазара, а по-скоро продължаващият спад, при това в условията на силна конкуренция и влошена икономическа среда. А това вече поставя фирмите пред сериозно изпитание.
В първи клас
За по-малко от две години строителните компании у нас претърпяха сериозни трансформации. След бър­зото разрастване на бизне­са им и недостига на ква­лифицирана работна ръка сега те са изправени пред обратния проблем - как да запазят оборотите си и да задържат кадрите си. Данните на статистиката са красноречиви - броят на заетите в строителството тази година е намалял до 142 хил., а безработните са надминали 80 хил. души. В същото време тази година от пазара са отпаднали но­ви 1100 фирми. Така броят им от малко над 5400 през 2009 г. вече е 4072. Според изпълнителния директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков от пазара излизат главно случайни играчи, както и компаниите с недобро пла­ниране. Оставащите обаче също не са в добра финан­сова форма - повечето оцеляват с орязан наполовина щат и изчерпани резерви в кризата. Така браншът, кой­то набра сериозна инерция в годините на икономиче­ски растеж и имотен бум, сега се връща години назад и трябва отново да усвоява правилата на играта.
Новите правила
Според председателя на КСБинж. Светослав Глосов много от строителните фирми, които останаха на пазара, разширяват обхвата си на дейност. Тенденция­та се усеща още от 2008 г., когато на пазара замири­са на криза. Тогава много компании със сравнително голям капацитет от работна ръка и техника се преори­ентираха към инфраструк­турата. Например друже­ства от ранга на "Галчев инженеринг", фокусирани дотогава върху жилищни и административни про­екти, се наредиха сред из­пълнителите на Лот IVот магистрала "Тракия". Тен­денцията продължава и в момента, макар че по дан­ни на строителната камара все още в сградния сегмент са ангажирани над 2000 фирми, т. е. близо полови­ната. Част от тях обаче вече се насочват към различни елементи на инфраструк­турата - например към ВиК сектора, където се очаква финансиране по линия на капиталовите разходи на общините и различни ев­ропейски програми. Сери­озен интерес предизвикват и търговете за ремонти на училища, детски градини и други публични сгради, които се финансират глав­но по линия на оператив­ната програма "Регионално развитие". Конкуренцията и тук е голяма, като за една обществена поръчка се явяват по 20-30 фирми. При това по думите на Иван Бойков за ремонти на детски градини вече кандидатстват компании с годишни обороти от поря­дъка на десетки милиони левове. Едновременно с това големите в строител­ния сектор се прицелват и в по-мащабни проекти със сравнително близък хори­зонт на изпълнение, като лотове от магистралите "Струма" и "Марица". Във фокуса на строителите е и АЕЦ "Белене", макар и перспективите пред втора­та атомна централа все още да са твърде неясни.
Панацея, но не
Като цяло обаче публич­ният сектор далеч не може да компенсира резкия спад на частните инвестиции. На първо място и тук се наблюдава сериозно сви­ване на бюджетите, като по данни на КСБ само през първата половина на 2010 г. обемът на обществените поръчки е намалял с 1.5 млрд. лв. Това води до по-малко работа за фирмите и все по-ожесточена конку­ренция.
Дефицит
Според Иван Бойков капиталовите разходи на държа­ва и общини са спасителен пояс за много строителни компании в кризата, но са и най-сериозният буфер за бюджетния дефицит. По тази причина от камарата настояват за повече пуб­лични разходи, макар и с цената на по-висок дефи­цит, естествено в разумни граници. Това обаче надали ще се случи, особено на фо­на на призивите на редица икономисти за затягане на фискалната дисциплина и подготвяните санкции в та­зи посока от страна на ЕС. Според председателя на Ка­марата на предприемачите в строителството Николин Гавраилов държавата тряб­ва да положи максимални усилия за връщането на инвеститорите в страната, особено в момент, когато европейските икономики вече дават признаци на оживление. Ако това не се случи и през 2011 г. и не се усетят някакви признаци на икономическо оживление, излизането от кризата за строителния бранш може да се проточи по-дълго от очакваното. В такъв случай другата есен ще го завари с още по-рехави редици.
Радостина Маркова


ОП

Свързани статии

Виж всички →
ОП

Указания на ДНСК във връзка с измененията и допълненията на разпоредбите на чл.157, чл.237, от ЗУТ

Уважаеми госпожи и господа, Във връзка с предстоящото влизане в сила от 02.01.2008г. на измененията и допълненията на разпоредбите на чл.157, ал.2 и чл.237, ал.1, т.т.8, 9, 10 и 11 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, обнародвани в бр.108 от 29.12.2006г. на Държавен вестник /ДВ/, Ви…

ОП

Бетониране само при наличие на съответни предписания от проектанта при по-ниска температура от 5°С

Във връзка с отрицателните температури на въздуха и започналия зимен сезон напомняме на участниците в строителството, че при изпълнение на строително-монтажни работи на строежи, чиито конструкции са стоманобентонни е задължително спазване изискванията на чл.2 от НАРЕДБА №3 ОТ 9 НОЕМВРИ 1994 Г. ЗА…

ОП

КСБ ще участва в строителния панаир BAUTEC в Берлин

На КСБ и АРАКО – Румънската асоциация на строителните изпълнители се предоставя безвъзмездно общо 28 м2 панаирна площ в павилион 204/ хале 21 b на изложение „Bautec”. На изложението ще представят свои рекламни материали всички фирми членки на КСБ, които изразиха желание.

Професионални връзки