ОПВарна

Малките и големите заедно по пътя на развитието на строителния бранш

Да се съберем заедно е началото, да останем заедно е прогрес, да работим заедно е успех! Хенри Форд Инж. Симеон Пешов, почетен председател на КСБ От създаването си Камарата на строителите в България извървя дълъг и нелек път. През годините успя да изгради ясна структура, да укрепне и създаде…

Да се съберем заедно е началото,
да останем заедно е прогрес,
да работим заедно е успех!
Хенри Форд

Инж. Симеон Пешов, почетен председател на КСБ
От създаването си Камарата на строителите в България извървя дълъг и нелек път. През годините успя да изгради ясна структура, да укрепне и създаде своята организационна и комуникационна система. Към днешна дата тя има силни областни представителства и силен управителен съвет.
Съумя да създаде прекрасни регионални офиси и най-главното успя да изгради, поддържа и развива Централния професионален регистър на строителите. Регистър, който спокойно можем да определим като богатство за бранша и държавата, защото поддържа широка база с данни, полезни както за строителните компании, така и за държавните структури и частните инвеститори. През годините Камарата положи много усилия и за изграждането на здравословна бизнес среда в бранша, с нормална свободна и честна конкуренция. Разбира се, именно в това направление има какво още да се желае, но е безспорен фактът, че Камарата усеща проблемите на строителите и работи за тяхното разрешаване. Полага усилия за това нормативните документи да съответстват на нуждите на времето и жъне успехи. Да защитава интересите на строителите, да бъде една добра връзка между сектора държавните и общинските институции. Самият факт, че сегашният председател беше избран и за заместник-председател на най-голямата работодателска организация в страната Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, говори, че организацията ни е изградила и издигнала авторитета си пред другите браншове на българската икономика.
Безспорен успех е и създаването на вестник „Строител“ авторитетно специализирано издание, с каквото само нашият сектор може да се похвали.
Не е без значение и фактът, че в голямата си част тези успехи бяха постигнати през период на икономическа криза, която засегна най-силно именно нашия бранш. Екстремните икономически условия създадоха проблеми на бизнеса, на управляващите и на целия сектор, но в периода на търсене на изход Камарата формира правилна политика и задачи, които бяха обсъждани на най-различни браншови и институционални нива.
Паралелно с това на някои от заседанията на Управителния съвет на КСБ се появиха гласове, даващи лоши послания към компаниите в бранша. Послания, противопоставящи малките, средните и големите компании в сектора.
Реших да напиша тази статия, за да се опитам да покажа реалната картина на сектора или да дам друг поглед над ситуацията, базирайки се на данните на FIEC, Националната статистика и публичната част на Централния професионален регистър на КСБ, а не на емоциите. Ще се въздържа да цитирам конкретни имена на фирми, различни от това на компанията, в чието управление участвам. Но процеси, подобни на тези в „Главболгарстрой“, са закономерни и в останалите големи компании в сектора.
Първо нека се спрем на данните на FIEC за състоянието на строителния сектор в Европа (таблица 1).

Както става видно от тях, през последните две години броят на заетите в сектора се стабилизира след драстичния спад от 2010 г., а традиционно 95% от работата в отрасъла се извършва от малките и средните предприятия. Не стоят така нещата в южните страни на ЕС, където кризата в сектора все още е голяма.
По аналогичен начин изглежда и картината в България според данните на ЦПРС. Големите оператори на строителния пазар са 1,9%, а малките и средните фирми 98%.

От графика 1 е видно, че от 2008 до 2012 г. спадът в продукцията е почти два пъти, като особено силно е намалението в сградното строителство. Именно спадът в този сегмент принуди повечето компании да предприемат драстични съкращения на персонала. Сривът засегна всички компании и големите, и малките. Само там, където имаше специализирани звена, занимаващи се с инфраструктурно строителство, това не се случи. Важно е да се отбележи, че зад оборотите на фирмите от инфраструктурното строителство всъщност стоят единични големипоръчки.

За съжаление нетното намаляване на обема при доста малки фирми доведе до закриване или временно замразяване на дейността им. В резултат на новата икономическа ситуация броят на фирмите, регистрирани в КСБ, намаля от 6111 през 2009-а до 4254 през 2012 г. Важноедасекаже,чев основния си процент отпадащите бяха предприемачески компании, които изчезнаха с края на бума на пазара на жилищни и ваканционни имоти. Вярвам, че този бум никога няма да се повтори и сегашното състояние на сектора е близо до здравословните си нива. За това говори и фактът, че през последните 3 години броят на компаниите в КСБ е почти константна величина, което е знак за стабилизация. От таблица 4 се вижда, че отпадналите през последните 2 години компании са почти колкото новорегистрираните. Този процес се дължи на много фактори, на които няма да се спирам. Но и вевропейски мащаб такова движение е закономерно, като се има предвид, че е в границата на 10% от малките фирми.

Спадът се отрази както на малките, така и на големите компании. Това най-ясно личи от данните на ЦПРС за компании с оборот над 30 млн. лв. Ако през 2008 г. броят им е бил 70, през 2012 г. те са 44(таблици6,7,8,9).
Видно е, че всички компании, които се занимаваха с инженерно строителство, запазиха или увеличиха своя обем. И съвсем логично. През последните години едва ли има сектор на икономиката, по-зависим от обществените поръчки, от строителството. За хилядите фирми в бранша инфраструктурните търгове на държавата и общините станаха спасителен пояс след отлива на частни инвестиции. И почти единствена надежда спадът в сектора найпосле да бъде овладян.
Затова и оцеляха компаниите, които успяха за кратък срок да пренастроят бизнеса си спрямо новата среда и бяха достатъчно гъвкави и далновидни.
Както става видно от графиките, в периода 2008-2011 г. обемът в сектора се е свил с почти 7млрд. лв.
Данните на НСИ запроизведената през 2012 г. строителна продукция също не звучат оптимистично. Те показват спад от 7,9% спрямо 2011 г. На тази база и прогнозите за настоящата година не са розови. Според изчисленията на звено „Анализи” в КСБ през 2013 г. строителният пазар ще продължи да се свива, като предвижданията са, че ще достигне нивата от 2007 г. под 10 млрд. лв.
Най-значителен продължава да е спадът в сегмента на сградното строителство, като данните на националната статистика сочат, че намалението в този подотрасъл през 2012 г. е 54,5% в сравнение с пиковата 2008 г.
Данните за новите разрешения за строеж показват продължаващ спад и в началото на 2013 г., а големите проекти се броят на пръсти - предимнонови молове в София и Бургас, както и big-box обекти на търговските вериги, които продължават експанзията си. Тук най-тревожното е, че все още не се появяват инвеститори в малки и средни предприятия, което освен работа за строителния сектор би създало и ръст в цялата икономика.
Каква е тенденцията за 2013 г.
Според статистиката на Агенцията за обществени поръчки към края на април 2013 г. сключените договори с обект на поръчката строителство са, както следва:

  • Поръчки над 2150 хил. лв. 66 при стойност 1126 млн. лв. Наблюдава се нарастваща тенденция на броя на поръчките за същия период на 2012 г. с 32. В проценти 2012 към 2013 г. - нарастване от 94,0 на сто. По отношение стойността на сключените договори за периодакъм края на април 2013 г. се наблюдава нарастване от 116% в сравнение с 2012 г. Средната стойност на сключен договор за периода е 17 млн. лв.
  • Поръчки от 200 хил. до 2150 хил. лв. Общият брой на сключените договори по поръчките за отрасъл „Строителство” за периода към 24.04.2013 г. е 203 на стойност 150 млн. лв. При този вид поръчки тенденцията е на ръст от 25% в сравнение със същия период на 2012 г. По отношение на стойността ръстът е 32,7% в сравнение с 2012 г. Средната стойност на сключен договор е 740 хил. лв.
  • Поръчки на стойност до 200 хил. лв. Общо 184 сключени договора при обща стойност за периода от 10 млн. лв. Тенденцията е на увеличаване с 59% в сравнение с 2012 г. Стойността на сключените договори нараства с 28%. Средната стойност на сключен договор е в порядъка на 52 хил. лв.

В рамките на извършените анализи се установи, че договорите се изпълняват, както следва:

  • Към 24 април 2013 г. сключените договори са 453 на брой при обща стойност 1285 млн. лв.
  • 169 поръчки се финансират по европрофондове на стойност 885 млн. лв.
  • 249 от поръчките са възложени от общините на стойност 679 млн. лв.

Аналитичната работа по обявените сключени договори показва:

  • Сключени договори от малки фирми 122, или 27% от общо сключените договори.
  • Сключени договори от средни фирми – 245, или 54%.
  • Сключени договори от големи фирми – 64, или 14%.
  • Фирми без регистрация 22 договора, или 5%.

При детайлен анализ на проведените обществени поръчки става видно и че в масовия случай големите компании участват в тръжните процедури в консорциум с една средна или няколко малки фирми.
За да бъде пълна картината, трябва да се каже и това, че по-горе посочената статистика засяга поръчките от държавата и общините в качеството им на възложители.
„Главболгарстрой” е постигнала здравословно съотношение между публичните и частните проекти в портфолиото си, като делът на изпълняваните обществени поръчки е до 60% при средно за строителния сектор 80% (виж графика 3). В същото време компанията превъзлага голяма част от работата си и като изпълнител на частни проекти. Само на обекта „София Соут Ринг Мол“ „Главболгарстрой“ има договори с над 90 малки и средни строителни компании. От тях 30 са специализирани в отделни видове работа и инженерни системи, а 60 са общостроителни предприятия.

При такива големи поръчки няма българска компания, която да може да отговори със собствени човешки ресурси на структурата на видовете работа.
Например за 3 месеца на този обект трябваше да бъдат изпълнени над 60 хил. кв. м зидарии. За това бяха привлечени 20 средни и малки фирми.
По същия начин се изпълняваха мазилките. Сега се появява проблем със замазките и шлайфаните бетони, където за два месеца трябва да се изпълнят над 90 хил. кв. м. Общо за обекта от 150 млн. лв. обем 78 млн. лв. се изпълняват от средни и малки фирми.
Изкуството тук е обединяването на ресурсите и правилното управление на производството от голямата фирма.
Подобни примери могат да се дадат във всички големи поръчки на фирмите с обем над 30 млн. В това число са обектите от пътната и екологичната инфраструктура на големите общини.

Големи обеми, големи рискове
Друг важен факт, който остава скрит от статистиката, е, че в повечето случаи договорите, сключвани от големите компании в бранша, са и натоварени с много тежки клаузи. Те крият огромни рискове за бъдещето на компанията, ако не бъдат управлявани добре, и често не са по силите на по-малките фирми. Да вземем за пример отново „София Соут Ринг Мол“. Компанията ни пое ангажимента да завърши втория етап от строителството в рамките на 13 месеца, като при неспазване на срока ще трябва да покрие за своя сметка неустойките за забавяне, заложени в договорите на инвеститора с наемателите на магазини. Стойността на договора е твърда, като при поява на непредвидени разходи те следва да бъдат покрити за сметка на изпълнителя. Паралелно с довършителните дейности на сградата „Главболгарстрой“ трябвада отвори фронт за работа и на наемателите на над 250 магазина в комплекса. Нейно задължение е да администрира този процес, което на практика значи, че на ръководителите на обекта ще се наложи освен да организират работата на своите екипи, да управляват и дейността на служителите на компаниите, избрани от наемателите за довършителните работи по магазините им.
Най-тежки обаче са финансовите условия. На „Главболгарстрой” се налага да финансира строителството за повече от месец, преди да получи плащане за извършената работа. В същото време инвеститорът превежда суми само за реално изпълнени работи и вложени материали. Проблемът тук е, че голяма част от механичното оборудване на сградата като ескалатори, асансьори трябва да се поръча и предплати в началото на строителството, а да се вложи едва в края на работата.
Дори в този случай, когато инвеститорът е частна компания, до надпреварата за обекта бяха допуснати само големи строителни компании, като „Главболгарстрой” беше единствената изцяло българска фирма. По аналогичен начин стоят нещата и с големите държавни поръчки. Един обект, като ремонт на жп линия, изисква значителен собствен финансов ресурс, механизация и работна ръка. Все условия, които не са по силите на малките и средните компании. И е съвсем логично както частните инвеститори, така и държавата да иска да гарантира реализацията на проекта си.
Отговорността да си голям
Гледайки напред към предстоящото общо събрание на КСБ, трябва да се дадат правилни и силни послания за обединяване на всички компании, а не за конфронтация, защото само заедно можем да намерим правилното място на бранша в предстоящия програмен период 20142020 г. Строителният сектор натрупа опит и има човешкия и експертния ресурс, които да окажат помощ за бързото и ефективно усвояване на европейските фондове. Колкото по-добре се справим с тази задача, толкова по-добри ще са резултатите за бранша и икономиката на страната. Натрупаният опит от предприсъединителните програми и вече изтичащият програмен период трябва да бъде в помощ на общините и държавните институции, за да не се допускат отново грешките от миналото.
Заедно с правителството Камарата трябва да търси възможности за повишаване на инвестициите както от чужбина, така и за задвижване на вътрешните ресурси. Така ще бъде постигнато и възстановяването на условията за развитие на малките и средните фирми.
Камарата трябва да продължи да работи и за оптимизиране на системата на обществените поръчки чрез намаляване до минимум на дискриминационните условия по търговете. Където обектът позволява разделяне на обществените поръчки на по-малки лотове, за да има работа за повече фирми. Оптимизиране на структурата на оперативните програми с цел създаване на работа за МСП, засилване контрола на ДНСК и отговорността на надзора за намаляване на сивия сектор, навременно разплащане на СМР (до 30 дни) в съзвучие с европейската директива. Търговете да се провеждат по системата „икономически най-изгодна цена” при обективни критерии с цел недопускане на дъмпинг. Защото опитът, които имаме до момента с най-ниската цена, показа,че не е полезен за ползвателите на обектите.
Което доведе до тежки резултати както за фирмите, така и за държавата.

Една от значимите стъпки, които могат да бъдат направени в тази посока, е да се осъвремени и спазва етичният кодекс на бранша, в който да се поемат отговорности във всички посоки, като в това число влиза своевременно разплащане на подизпълнителите.
Очакват ни две трудни години 2013 и 2014, както и предизвикателството на следващия програмен период. Как ще се организираме, дали ще вървим в една нормална конкурентна среда, дали КСБ ще намери пътищата към добрата работа с държавните институции. Дали Камарата ще отправи правилните послания към фирмите, институциите и към собствените си членове?
Всичко това зависи от нас, мениджърите на строителните компании, ръководствата на областните представителства, членовете на Изпълнителното бюро и УС. Това е главното за предстоящия предизборен период на КСБ. И добрата работа да допринесе за добрите резултати на бранша, икономиката и държавата!
Защото само ако се обединим около ясни ценности и принципи на работа, може да постигнем успех.



ОП

Свързани статии

Виж всички →
ОП

Указания на ДНСК във връзка с измененията и допълненията на разпоредбите на чл.157, чл.237, от ЗУТ

Уважаеми госпожи и господа, Във връзка с предстоящото влизане в сила от 02.01.2008г. на измененията и допълненията на разпоредбите на чл.157, ал.2 и чл.237, ал.1, т.т.8, 9, 10 и 11 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, обнародвани в бр.108 от 29.12.2006г. на Държавен вестник /ДВ/, Ви…

ОП

Бетониране само при наличие на съответни предписания от проектанта при по-ниска температура от 5°С

Във връзка с отрицателните температури на въздуха и започналия зимен сезон напомняме на участниците в строителството, че при изпълнение на строително-монтажни работи на строежи, чиито конструкции са стоманобентонни е задължително спазване изискванията на чл.2 от НАРЕДБА №3 ОТ 9 НОЕМВРИ 1994 Г. ЗА…

ОП

КСБ ще участва в строителния панаир BAUTEC в Берлин

На КСБ и АРАКО – Румънската асоциация на строителните изпълнители се предоставя безвъзмездно общо 28 м2 панаирна площ в павилион 204/ хале 21 b на изложение „Bautec”. На изложението ще представят свои рекламни материали всички фирми членки на КСБ, които изразиха желание.

Професионални връзки