Подобни думи сигурно звучат леко пресилено, но съвсем не е така: междуфирмената задлъжнялост в момента надхвърля 100 млрд. лв., като най-малко 35-40% от дълговете нямат нищо общо с кризата.
„Не съществуват единни и общодостъпни регистри с фирми, които не обслужват коректно дълговете си…”; „Несигурната икономическа среда и високата междуфирмена задлъжнялост обезкуражават по-голямата част от идеите за инвестиции в страната…“; „Масова практика е източването на дружества, без те да се ликвидират, и създаването на нови – с чиста биография. Това е един от най-популярните начини за умишлено неплащане на фирмени задължения…” „Междуфирмена задлъжнялост се решава чрез фалити, а доскоро в България те бяха единици. Фирмите длъжници просто трябва да излязат от пазара…“ „Най-значителни са междуфирмените задължения в строителния сектор и мебелната индустрия, където 90% от компаниите са просрочили изплащането на дълговете си…”
Това са само част от болежките на бизнеса, диагностицирани по време на споменатата кръгла маса. И изведнъж – о, чудо. Само четири месеца по-късно – на 19 ноември, финансовото министерство „рапортува”, че е готово с решението на част от проблема: разработват се промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс, които
ще забранят промяна на собствеността във фирми с големи задължения.
Явно усещайки какво се „мъти” в Министерството на финансите, в началото на месеца най-мощният частен монополист в България – чешката държавна компания ЧЕЗ, много предвидливо… изохка на висок глас: „Само от битови клиенти на ЧЕЗ са натрупани задължения за над 41 млн. лева. Стопанските клиенти в Западна България не са издължили в срок 29 млн. лв., от които 2,34 млн. лв. са задължения на бюджетни и общински предприятия. Общата сума на забавените плащания – от битови и стопански клиенти – възлиза на около 70 млн. лева. Някои от неплатените сметки датират още от 2007 година.”
Така започва едно от най-трогателните ведомствени „комюникета”, видели бял свят през последните десетина години. Съвсем накратко съдържанието му може да се определи по следния начин: всяка дума – бомба, всеки ред – снаряд. Логиката е елементарна: докато ЧЕЗ има да взема, никой няма право да хленчи, че ЧЕЗ му дължи каквото и да било. Със сигурност обаче това не е едничката гола и неподправена истина, защото цифрите са си цифри.
Откакто през 2004 г. компанията е стъпила в България, собствениците й не са платили нито една стотинка дивидент на държавата, въпреки че само за миналата година печалбата на ЧЕЗ (в европейски мащаб, разбира се) е 1,9 млрд. евро.
Въпреки че по закон електроразпределителните дружества са длъжни
да строят трафопостове или да купуват изградените „такива”,
в момента ЕРП-тата „висят” на строителния бизнес с над 150 млн. лева. А най-големият длъжник е ЧЕЗ, която хем има да дава близо 100 млн. лв., хем няма никакво намерение да го прави.
На 23 ноември (вторник) председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев съобщи, че ЧЕЗ отново ще бъде глобена. Този път заради нежеланието на нейните собственици да изкупуват трафопостовете и другите съоръжения, изградени от нови клиенти. „Всички чакат по много години и лошото е, че няма гаранции колко време ще чакат. Има според нас лоша практика. Ние сме установили размера на тази лоша практика, установили сме и какъв е ефектът – за потребителите и за ЧЕЗ. Нямам съмнение, че ползата е за ЧЕЗ, а загубите са за потребителите“, заяви пред медиите шефът на ДКВЕР Ангел Семерджиев.
Официалната версия на ЕРП-тата е известна: те не разполагат с достатъчно свободни средства, защото ДКЕВР непрекъснато им реже инвестициите с цел поевтиняване на електроенергията. Разходите за закупуване на изградените трафопостове не им се признават за инвестиции, а се разглеждат като закупуване на недвижими имоти. Дори при тези аргументи разпоредбата на чл. 66 от ЗУТ е категорична – всички недвижими имоти се свързват задължително с мрежата на техническата инфраструктура. На практика условията за присъединяване се уговарят преди започване на строителството на новите сгради. За присъединяването се заплаща, разбира се, предварително такса в значителен размер. Новопостроеният трафопост захранва най-малко пет-шест жилищни сгради, от които реално електроразпределителното дружество печели. Въпреки това снабдяването на новопостроените сгради с електричество се оказва
един от най-сериозните проблеми на строителите и причина за забавяне въвеждането на сградите в експлоатация.
Какво обаче да правят строителите? Вариантите са два: или продължават да разчитат, че все някой ден ЕРП-тата ще бъдат споходени от великодушие и чувство за отговорност, или… се вдигат на бунт. Тоест започват да воюват за правата си по съдебен път. Но масово и едновременно, защото в противен случай малките индивидуални победи не решават „войната” срещу монополиста. През лятото на 2008 г. например Враца в продължение на една седмица беше „медиен герой”, защото общината въстана срещу издевателствата на ЧЕЗ в региона. „На колене – такава е позата на инвеститорите пред ЧЕЗ. Вече загубихме няколко фирми, които имаха сериозни намерения да вложат парите си тук. Има напълно готови нови предприятия, които две години не могат да започнат производство заради „Енергото”. Общината е затрупана от жалби на бизнесмени срещу електрическата компания, която не спазва сроковете за включване на нови обекти в мрежата и мудно открива партиди. Това принуди администрацията да настоява за срещи и преговори с монополиста. Реакцията на ЧЕЗ беше надменна и обидна. Нарече договорите, които сключваме с инвеститорите при разрешаване на строеж, „любовни писма”, заяви тогавашният заместник-кмет на Враца Иван Иванов.
Година по-късно на крак скочиха кметовете в Пернишка област. Пак срещу ЧЕЗ, но този път и заради брутално надписване на сметки.
В края на миналата седмица удари часът на Кюстендил: местен бизнесмен тръгна да организира колективен иск срещу ЧЕЗ заради некачествени услуги и грандоманско поведение. А утре… Утре, както се казва по друг повод, да се готви Плевен, защото на един тамошен строител – Васко Тодоров, също му писна.
Неговата драма започва на 12 септември 2007 г.,
когато подписва договор с местното подразделение на ЧЕЗ – „Електроразпределение Плевен” АД. Ситуацията е малко трудна за обяснение и затова директно цитираме какво пише в контракта:
„Чл. 2. Страните определят необходимите условия за присъединяване на обект „Жилищна сграда с магазини и гаражи”, намиращ се в Плевен… към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Плевен” АД.
Чл. 3. Присъединяването на обекта ще се извърши към табло „Ниско напрежение” (НН) на нов вграден трафопост (ТП), предвиден за изграждане в сградата от съседния имот УПИ-ХХ-9310а по договор за присъединяване № 1249/12.09.2006, съгласно предварителен договор № Пр. пр. 99174/07.2007 на „Електроразпределение Плевен” АД, след изграждане на следните съоръжения от и за сметка на ЕРД (енергоразпределителното дружество – бел. авт.):
3.1. В съседната сграда ще се изгради и оборудва нов вграден трафопост.
3.2 На северозападната фасада на сградата, на външната страна на асансьора, откъм обслужващата улица ще се монтира трифазно електромерно табло тип „ТЕМО”…”
Спираме за малко с цитирането и обобщаваме. Една година преди Васко Тодоров да подпише договора с „Енергото”, негов колега е направил първата копка на сградата, в която трябва да е трафопостът. По силата на каква логика началниците на „Електроразпределение Плевен” АД поемат официални ангажименти, чието
изпълнение изобщо не зависи от тях, не е ясно.
Фактът обаче си е факт: на 12 септември 2007 те се задължават да въведат в експлоатация съоръженията за присъединяване в срок до 18 (осемнайсет) календарни месеца.
Досущ като в библейската поговорка „Човек предполага, но Господ разполага”, година и половина след като Васко Тодоров внася поисканата от него такса за присъединяване в размер на 9600 лв., строителството на съседната кооперация все още не е приключило. Тоест „Енергоразпределение Плевен” АД не разполага с трафопост, към който да „върже” готовия вече блок на Васко Тодоров. И… „хартиената война” пламва.
В интерес на истината в случая медийният шаблон „хартиена война” е малко неточен, защото единственият участник в събитията, който влага някакви емоции, е строителният предприемач Васко Тодоров. Докато от страна на барикадата… сякаш няма никого. Или по-скоро има
безлична тълпа от чиновници, на които им е все едно какво ще се случи с Тодоров.
Дали ще успее да предаде апартаментите и магазините на собствениците им във вид, годен за обитаване (т.е. с Акт № 16), или пък ще фалира, защото те са го осъдили да им върне парите – с лихвите и пропуснатите ползи.
Едва ли има смисъл да преразказваме и цитираме цялата кореспонденция между Васко Тодоров и чиновниците на ЧЕЗ. Четири „бумаги” обаче няма как да бъдат пропуснати.
На 14 юли 2010 г. строителният предприемач пише писмо, адресирано до ръководството на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, което гласи:
„Съгласно сключен договор №156573 от 12 септември 2007 г. за присъединяване към преносната и разпределителните мрежи на производители и потребители на електрическа енергия, срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване бе до 12 май 2009 г., който изтече.
С платежно нареждане от 10 септември 2007 г.
ви бе преведена цялата сума – 9600 лева. Вашето задължение към днешна дата не е изпълнено. Жилищната сграда на ул. „Николай Хайтов” №20, която „Карато-С” ЕООД (това е фирмата на Васко Тодоров – бел. авт.) построи, е пред комисия – до месец. Очаквам вашата бърза реакция до 15 август 2010 година. Компрометирането на въвеждането в експлоатация на жилищната сграда от страна на ЧЕЗ ще ви донесе отговорностите, съгласно т. VII от договора и всички останали последствия.
Припомням ви, че в предни периоди на няколко наши сгради също имаше сериозни просрочвания по ваши задължения, които костваха финансови и други загуби на фирмата”.
Въпросната т. VII от договора е посветена на отговорностите и санкциите, а най-важното изречение гласи: „При неизпълнение на строително-монтажните работи в договорените срокове неизправната страна дължи неустойка в размер на 0,1% на ден върху стойността на неизвършените работи, но не повече от 3 процента.”
Един месец и девет дни по-късно Васко Тодоров получава… първия сериозен шамар. С писмо №1002451312 от 28 август 2010 г. той е уведомен, че неговата кооперация остава без ток за неопределен период от време.
„Към момента жилищната сграда с трафопоста е изпълнена в груб строеж, като трафопостът не е завършен и прехвърлен на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, както и не е освободена строителната площадка за полагане на захранващия кабел 20 кВ от страна на дружеството – се казва в писмото на ЧЕЗ. – Относно посочените срокове за изпълнение, в чл. 12, ал. 2 от договора е упоменато, че те зависят от завършването на вградения трафопост в сградата на съседния имот. В случай че желаете преразглеждане на указания начин за захранване и анексиране на договора, бихте могли да депозирате писмено искането си в удобен по район център за обслужване на клиенти”. Подпис, печат и… толкоз? Нищо подобно.
В случая
ръководството на ЧЕЗ не случи на послушен клиент,
защото на 1 септември строителят изпраща до шефовете на ЧЕЗ още по-ултимативно писмо, в което между другото се казва: „С писмо от 25 август ме уведомявате, че изпълнението на задължението ви по договора зависи от строителните работи в съседен имот, което аз считам за неотносимо към поетото от вас задължение. Нещо повече – в грубо нарушаване на договора ме уведомявате, че АЗ ТРЯБВА ДА ПОИСКАМ С АНЕКС ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА УКАЗАНИЯ НАЧИН НА ЗАХРАНВАНЕ, което по същество означава, че ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ВИ ПО ДОГОВОРА (за което аз съм заплатил цялата сума) може да бъде изпълнено, ако АЗ ВИ ПРЕДЛОЖА КОНКРЕТНО РЕШЕНИЕ за това, което е абсурд.”
Месец по-късно – на 29 септември, съответните чиновници в ЧЕЗ спазват установените вътрешни процедури и Васко Тодоров получава смразяващо… пренебрежителен отговор: „С настоящото писмо потвърждаваме изложената информация в предходния отговор. Сроковете, заложени в договора за присъединяване на обект „Жилищна сграда с магазини и гаражи” към електроразпределителната мрежа, са обвързани с изграждането на трафопоста в съседния имот. В случай че желаете промяна в условията за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, е необходимо да подадете искане за промяна на условията”.
Да ви прилича на суха тренировка по тенис на маса? При която от едната страна на мрежата е състезателят, а от другата страна… гола стена? На пръв поглед точно такова е усещането за съпричастността, която демонстрират началниците и чиновниците от ЧЕЗ. С едно малко отклонение от общото правило: в лицето на Васко Тодоров те не случват на пациент, готов да изпълнява безропотно дори и най-капризните прищевки на „господаря”.
Още на 30 септември строителят изпраща в централата на ЧЕЗ нов текст, този път озаглавен… „Заявление”. Тонът също е втвърден:
„Жилищната сграда, която изграждам, е напълно завършена. А сградата в съседния имот, в която ще се оборудва вграденият трафопост от „ЧЕЗ Разпределение България” АД, е изградена в груб строеж. Въпреки че още през 2007 г. ви е преведена цялата сума от 9600 лева – по силата на сключен договор, вие не изпълнихте задълженията си в предвидените срокове. Не „Карато-С” ЕООД трябва да поиска с анекс преразглеждане на указания начин на захранването, а „ЧЕЗ Разпределение България” АД е длъжно да предложи конкретно ново техническо решение за захранване на готовата сграда. Така че чакам по най-бързия възможен начин, позволяващ в кратък 30-дневен срок да присъедините изградения от „Карато-С” ЕООД обект към електрическата мрежа. Накрая ви уведомявам, че вследствие на вашето забавено изпълнение 38 собственици на отделни самостоятелни обекти в сградата (ваши потенциални бъдещи клиенти) са солидарни с мен за търсене на отговорност по съдебен път!”
Колкото и невероятно да звучи, чрез това заявление Васко Тодоров инкасира първия пробив в глухата защита на ЧЕЗ. На 5 ноември той получава писмо, този път писано и подписано от двама „съответни” началници в системата: инж. Цв. Витанов – ръководител на отдел „Проучване и предоставяне на мрежи”, и инж. Д. Петров – директор на дирекция ОППМ (каквото и да означава това). Въпросното писмо е с изх. №01/05.11.2010, което само по себе си е забележително постижение. По-важното в случая е, че
светлината в дъното на тунела вече не е от идващия насреща влак:
двамата отговорни ръководители в системата на ЧЕЗ поемат конкретен ангажимент, според който сградата на Васко Тодоров ще бъде включена към съществуващ трафопост, намиращ се от другата страна на ул. „Николай Хайтов”. За целта съоръжението трябва да бъде подсилено, необходимо е да бъде положен и нов кабел с дължина около 200-250 метра. Ето защо сградата на Тодоров може да бъде захранена с ток в срок от 7 месеца.
На пръв поглед строителният предприемач би трябвало тутакси да почерпи, защото ЧЕЗ да запали лулата на мира, си е чудо на чудесата. Васко Тодоров обаче прави нещо съвсем друго: на 15 ноември той „ощастливява” ръководството на частния монополист с ново писмо, в което за втори път си позволява „лукса” категорично да заяви няколко неща:
„Първо: не приемам срока от 7 месеца от датата на издаване по съответния ред на разрешението за строеж – полагане на ел. кабел. Това е 28-ама сграда за 15-годишната дейност на фирмата и грубият строеж на въпросната сграда с РЗП 2070 кв. м бе завършен за 7 месеца.
Второ: желая да ми бъде възстановена внесената преди три години сума от 9600 лв. за присъединяване към ел. мрежа.
Трето: жилищната сграда с 21 апартамента, 5 магазина и 12 гаража е напълно завършена – с Акт № 15. Заради ЧЕЗ компрометиране на името на „Карато-С” ЕООД няма да допусна, поради което желая със собствени сили и средства да изпълня проектирането и изпълнението на кабелното захранване. Цялата процедура ще се извърши за 20 дни, след това нека „ЧЕЗ Разпределение България” АД изкупи съоръженията, както беше правено преди години.
За съжаление, като управител на фирмата и член на Управителния съвет на Камарата на строителите в България, се опитах неколкократно с ваши „отговорни представители” да реша проблема, но безуспешно. Оказа се, че според „ЧЕЗ България”
договорът между нас не е между равноправни партньори
и затова се опита – от позицията на монополна сила – да налага изисквания и да поставя условия!”
За разлика от останалата кореспонденция, това писмо на Васко Тодоров си има съвсем конкретни получатели: изпълнителният директор на „ЧЕЗ България”, Камарата на строителите в България и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Оттук нататък остава да видим и последната сцена от тази „плевенска епопея”. Тоест да научим дали досегашната подигравка с Васко Тодоров е плод на някакви местни „игри и закачки”, или е високоорганизирана фирмена политика.
