Банките се оказаха пълни с пари в края на най-кризисната за България година. Печалбата на банките също расте и за месец се е увеличила с 67 млн. лв. Така за 11-те месеца на 2010 г. достига 584 млн. лв., показаха данните на БНБ. Във времена на криза банките у нас се оказаха червиви от пари. В същото време обаче хиляди фирми фалираха през изминалата година. Най-честата причина - непосилното изплащане на кредитите заради галопиращите лихви. У нас те гонят 10-15%. Има периоди през последните година-две, в които заедно с таксите, комисионните, застраховките и разходите за обслужването им, лихвите достигат нива над 20-25%. Такава цена на кредита не е имало у нас над 10 години. Нечувани приходи отчитат банките от лихви - те са достигнали 4,6 млрд. лв., а от такси и комисиони - 763 млн. лв. Единственото спасение от банковия геноцид е предложението на АТАКА за засилване на регулацията във финансовия сектор. А именно лихвите по кредитите да се обвържат с лихвите по депозитите. Само така ще се даде глътка въздух на българския бизнес.
Само до ноември 2010 година банките спечелиха 580 млн. в кризата. И това са пари на редовите българи. Защото само за месец ноември българите са сложили 403 млн. лв. повече в банки. С толкова са се увеличили депозитите от граждани през ноември, показва статистиката на БНБ. Ръстът е с 1,5% до 27,3 млрд. лв.
Малък превес имат влоговете в евро. Размерът им е 12,63 млрд. лв., а тези в левове - 12,15. Депозитите на домакинствата са 44% от всички привлечени средства. Общият им размер е 62 млрд. лв., което е с 954 млн. лв. повече за месец.
Печалбата на банките също расте и за месец се е увеличила с 67 млн. лв. Така за 11-те месеца на 2010 г. достига 584 млн. лв. Наистина това е с около 17% по-малко в сравнение със същия период на 2009-а, но да не забравяме, че все пак сме в криза.
Нечувани приходи отчитат банките от лихви - те са достигнали 4,6 млрд. лв., а от такси и комисиони - 763 млн. лв.
Така изчисленията на специалисти показват, че
близо 2 млн. лв. на ден
печелят банките у нас
Цялата печалба на банковата система в страната ни за първите 6 месеца на 2010 година се равнява на 352 млн. лв. За сравнение за същия период през миналата година банките са събрали общо 498 млн. лв. и 728 млн. лв. за първите шест месеца на 2008 г. Най-печелившата банка в страната продължава да е Уникредит Булбанк, която има 88,3 млн. лв. печалба. Следват я Банка ДСК и Обединена българска банка, реализирали положителен финансов резултат от съответно 65,3 млн. лв. и 48 млн. лв. Банките с печалба от над 1 млн. лв. за периода са 20 на брой. Само 5 са банките, които отчитат загуби. Също толкова на брой са и банките, подобрили финансовия си резултат спрямо година по-рано.
Във времена на криза банките не спряха да вдигат и лихвения процент по кредитите. Средният лихвен процент по потребителските заеми, отчетен от БНБ, е 13% в левове и 10,57% в евро. Като се има предвид, че европейската валута е почти два пъти по-скъпа от нашата - фиксираният от валутния борд курс е 1,95 лв. за евро, това означава, че цената на заема е двойна - 20,87%. Трябва да отчетем и това, че финансовите институции предпочитат да дават дългосрочни заеми във валутата на ЕС. Ипотечните заеми са със средна лихва от 9,33% за лева. В евро - 8,70%, което прави над 15% в наша валута. Описаното поведение на банките много напомня колониалния период на държавите, от които са трезорите-майки. Той обаче остана в историята още в края на 19 век. Освен това България вече е член на ЕС. Ако тя бъде дестабилизирана още повече финансово, няма начин това да не се отрази и на общата стабилност в Европа. Вярно е, че не сме част от еврозоната и не можем да създадем проблеми, каквито им създава Гърция.
И докато банките бясно трупат пари, бизнесът изнемогва от високите лихви по кредитите и все по-затегнатия режим при получаването на нови заеми. Близо 3 пъти са скочили фалитите на фирми през миналата година. Доказателство за това е и статистиката на БНБ, според която лошите кредити у нас са нараснали с 1742 лв. в минута през ноември 2010 г. В края на ноември лошите и преструктурирани заеми на населението са на стойност 4,288 млрд. лв. Ръстът на лошите заеми през ноември е бил по-бавен спрямо октомври, когато те са се увеличавали с 1745 лв. в минута. През последните 12 месеца
българинът предпочита да тегли жилищни и потребителски кредити в евро,
сочат изчисления на Profit.bg. За първите 11 месеца на 2010 г. населението е върнало 720 млн. лв. по жилищните си заеми и 1,064 млрд. лв. по потребителските кредити. През ноември лошите кредити на домакинствата и нетърговските организации отчитат 20-ото поредно месечно повишение. В края на периода като лоши и преструктурирани кредити статистиката на БНБ отчита 16,44% от всички заеми на населението. Данните показват още, че лошите потребителски кредити са 16,86%, жилищните - 15,55%, а другите - 21,44 на сто. Година по-рано всеки девети кредит (10,93%) попадаше в категорията.
Невъзможността да си връщат кредитите доведе до скок на фирмите, обявили несъстоятелност. Със 141% е нараснал броят на фирмите в открита процедура по несъстоятелност за деветте месеца на миналата година. Анализите на Международната компания за управление на кредитния риск "КОФАС-БЪЛГАРИЯ" сочат, че тенденцията е процедурите по несъстоятелност да нарастват лавинообразно. Най-голям ръст на новообразуваните дела е в София и Варна. В морския град само за първите месеци на 2010 година откритите процедури са колкото за цялата 2009 година. Сред факторите за фалит на фирмите е липсата на оборотни средства, което пречи да се обслужват кредити към финансови институции. Анализът на делата показва, че затрудненията на търговците не са временни, а резултат на трайно, постепенно и необратимо декапитализиране на дружествата, придружено с тенденция за увеличаване на тяхната финансова задлъжнялост.
Най-тежко ударът понесоха строителните фирми. 1100 строителни фирми по-малко е резултатът от икономическата криза и спадът в строителството. Междувременно обаче са регистрирани нови 400. Това показват разчетите на Камарата на строителите в България за последната година, направени на базата на процедурата по вписване на фирмите в Централния професионален регистър на строителите. Отпадналите дружества са главно дребни и средни като обем на работа, и в повечето случаи са конюнктурни, т.е. нароили се по време на бума на жилищното строителство. Данните сочат, че спадът в строителството в България е около 20 процента, като
без работа са останали
десетки хиляди души
Макар че прогнозите са за тежка зима в бранша, признаци за излизане от кризата ще се появят през пролетта на 2011 г. Фирмите ще разчитат на инфраструктурни и енергийни проекти, финансирани главно чрез европейските фондове, като например автомагистралите "Марица", "Струма", "Люлин" и "Тракия" и АЕЦ "Белене". Проблем в бранша е, че редица предприемачи продължават да се ориентират към сътрудничество с фирми от сивия сектор с цел пестене на средства. Това е пагубно за бизнеса, коментират от Строителната камара. Магистралите са от малкото проекти, които в момента създават работа на строителните фирми. От бранша прогнозират, че кризата в сектора ще продължи, а бизнесът ще се свие с една трета през тази година. Такъв е случаят със сграда в София, която се строи благодарение на кредит, отпуснат преди кризата. Докато преди три години предприемачът е реализирал почти 100 процента печалба, сега се ограничава до 20-30 на сто, за да погасява кредита. През 2009 г. строителният бизнес се е свил с близо 70 на 100, а тази година с над 20 процента. Замразените проекти в страната са на площ около 6 млн. кв. м. През 2010 година са размразени едва 290 хил. кв. м. "Това се вижда по незавършените строежи в София и страната. Изцяло спря строителството на жилища в курортните центрове. Има някакво раздвижване след август тази година - все по-често се вижда работа по жилищни сгради, по които скоро не се е работило", каза инж. Светослав Глосов, председател на Камара на строителите в България. В столицата, както и в страната, предимно строят семействата, които се възползват от ниските цени на пазара. В следващите 5 години няма да има големи търговски центрове, освен вече започнатите няколко мола.
От началото на 2010 икономическата криза е довела до фалита на над 670 малки и средни транспортни фирми в страната. Това обясни Койчо Русев - член на управителния съвет на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища.