Г-н Цеков, преди седмица се проведе извънредно Общо събрание на Камарата на строителите в България. Бяха приети промени в Устава. Кои са най-съществените от тях? Да, това са първите значими промени в Устава. Те са резултат от едногодишно обсъждане в рамките на Управителния съвет, в областните представителства, в Изпълнителното бюро. По принцип промените в Устава традиционно залягат във всяка една покана за Общо събрание, доколкото темата винаги е отворена относно това, да се обсъждат конструктивни идеи за подобряване на основния устройствен акт на организацията. Като цяло обаче до този момент не бяха постъпвали съществени предложения. КСБ като организация работи добре, развива се положително. В последните години се наложи като институция в строителния сектор и в обществения живот на страната. По тази причина философията на Комисията за изменение на Устава, на която бях председател, беше да се отнесе консервативно към измененията и да не създаде пречки пред една добре работеща организация. Същевременно се отчете един общоприет факт, че се чуваха критики относно представителността на Камарата дотолкова, доколкото тя, бидейки доброволна организация, е отворена за членство към всички строители. Но истината е, че не всички строители са членове на Камарата. Тук се наблюдава едно в известна степен неразбиране в строителния сектор. Повечето строителни фирми считат, че с вписването им в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) се придобива автоматично членство в Камарата. Този регистър се води от Комисията за ЦПРС към КСБ и се администрира от Камарата. Но вписването в Регистъра не води автоматично до членство в Камарата. До този момент членството в Камарата се придобиваше въз основа на процедура, при която всяка фирма, която иска да стане член, подаваше молба за членство в съответното Областно представителство. То първо взимаше решение, след което предлагаше приемането на нов член на УС на КСБ – една дълга процедура, която прилича доста на лицензионен, разрешителен режим. Теоретично погледнато, тук имаше най-малко две стъпала, при които може да бъде отказано членството – на ниво Областно представителство и на ниво УС. Дискутираше се идеята, че организацията трябва да се демократизира, т.е. трябва да се отвори широко към целия строителен сектор и да акцентира върху една по-голяма представителност, да приюти по възможност болшинството от фирмите, които са вписани в Регистъра. Имаше много радикални предложения, дори да се работи върху възможността за изменение на Закона за Камарата, с което да се институционализира статутът – с вписването в Регистъра да се придобива членство в КСБ. Но това противоречи на правилата за доброволност на членството в неправителствените организации. Комисията за промени в Устава взе решение – да предложи на Общото събрание всяка фирма, която е вписана в ЦПРС, да може с едно простичко заявление да стане и член на Камарата. Органите на Камарата вече нямат функцията да решават „да“ или „не”, нямат разрешителните отношения. Тази функция ще се осъществява само от Комисията по Регистъра. Тези предложения бяха приети от Общото събрание (ОС) с голямо болшинство от гласувалите. Има разбиране, че трябва да се отворят вратите на Камарата, да се приобщят всичките или болшинството от строителните фирми. Това ще помогне за вливането на нови идеи, по-голяма представителност и като цяло е едно много положително решение. Радвам се, че ОС го подкрепи. Това е основното изменение, което беше прието на форума. Има ли яснота как точно ще стане процедурно заявяването на членството? С годишното потвърждаване или извън срока за него ще може да се придобива членство? Какво се обмисля? Процедурата не е обмисляна от комисията, доколкото това не е функция на Устава. Разбира се, функция е на Камарата да спомогне този процес на придобиване на членски права. Това може да стане по няколко линии. Едната е чрез разгласяване на тази възможност. Тук основни отговорности ще има органът на Камарата – в. „Строител”. Удачно е в печатното издание и на интернет страниците на Камарата и на вестника да има подходяща информация. Всички председатели на областни представителства трябва да станат апостоли на идеята за приобщаване на все повече строителни фирми. Много ще се разчита на тях. Подготвя се едно стандартно заявление, което да може да се получи във всяко Областно представителство от Комисията по Регистъра, а да може да се свали и от интернет страницата на Камарата. Работата и на всички членове на УС, и на Контролния съвет ще е просветителска в това отношение – да разясняват в строителния бранш, че Камарата е абсолютно достъпна за всеки един строител. Може би е добре да се каже и другата новост – че с промените в Устава отпада както встъпителният, така и годишният членски внос за всеки един член на Камарата, който е вписан в ЦПРС, дотолкова, доколкото той си е заплатил достатъчно сериозна такса за вписването, и от тук насетне за него не възниква финансова тежест. Така че мисля, че в резултат на една активна просветителска кампания може да очакваме значително увеличаване на членския състав в близката една година. Членският внос и процедурата по приема обаче остават за асоциираните членове, каквито има в Камарата. Да, има и такива. Камарата е отворила вратите си не само за строителните фирми. В нея членуват организации, които имат отношение към строителната индустрия. Това са висши учебни заведения, професионални гимназии по строителство, надзорни фирми. Физически лица, които са ангажирани в бранша, също могат да членуват. Тъй като те не са строители по смисъла на ЗУТ и на Закона за Камарата, за тях остава процедурата за придобиване чрез областните представителства и заплащането на членски внос, доколкото те не заплащат регистрационна такса. Други съществени промени бяха ли направени в Устава? Имаше редакционни промени, върху които няма да се спирам. Една-единствена може би е по-съществена – че се институционализира фигурата на почетния председател на Камарата като съвещателен орган към УС. Това отразява нормалната житейска логика за една приемственост, за отдаване на дължимото към хора, които са със значителни заслуги за развитието на КСБ, и за възможността да се ползва техният опит и мъдрост. За тази цел Уставът регламентира, че за почетен председател може да бъде обявен всеки един председател, който има особени заслуги към Камарата. Това се преценява от УС. Той е органът, който дава статут на почетен председател. Другото условие, при което може да се предложи придобиване на статут на почетен председател, е при два пълни мандата като председател на Камарата. Общо взето, това е титла, която се дава за заслуги, а не автоматично, и преценката е на УС. Така цялата строителна гилдия чрез представителите си в УС има думата. Това е много демократично. При предишната ни среща коментирахме новия ЗОП. Той вече е факт, както и правилникът за приложението му. Какво показват първите месеци и какви са очакванията? За мен лично ще е интересно как ще сработи новият ЗОП. На този етап е рано да се правят изводи. Има вече обявени процедури по него. В интерес на истината трябва да се каже, че не са много. Видимо все още възложителите се запознават със закона. Неслучайно последните дни преди влизането в сила на новия ЗОП имаше обявени, ако не се лъжа, обществени поръчки за 1,5 млрд. лв. Това е нормален и естествен страх на възложителите от непознатото и новото. Новият ЗОП обаче само изглежда страшен. Той е много по-гъвкав, много по-добър закон от предишния, много по-опростен. Ако досега в рамките на една процедура трябваше да се подават в порядъка на 20 – 25 различни декларации и образци, то сега ще бъдат максимум 5 – 6 или 7. Всичко се декларира в единен европейски документ за обществени поръчки. Като цяло целта е бумащината да бъде отменена. Дали ще се случи – практиката ще покаже. Голямото предизвикателство е във формулирането на критерии за оценка на офертите. Особено интересно е възложителите как ще прилагат критерия за възлагане при съотношение качество – цена. Това е основното предизвикателство. Предлагам да се върнем на тази тема след няколко месеца, когато вече ще е налице някаква практика. Очаквам, че ще има интересни казуси, ще има и грешки. Наскоро Камарата организира конференция, на която присъстваха представители от европейските и българските институции, а темата беше опростяването на изпълнението на кохезионната политика. В рамките на това опростяване освен намаляването на бумащината, което Вие споменахте, важен момент е и стандартизирането на документите и процедурите. Знам, че Камарата работи в тази насока. На какъв етап сме в подготовката? Опростяването на процесите в целия цикъл на една обществена поръчка от нейното зараждане като проектно предложение от страна на възложителя през кандидатстването с това проектно предложение към съответните управляващи органи, процедурите за възлагане на обществени поръчки до цикъла на изпълнение, отчитане и контрол е ключово за успешната реализация на инвестициите, които постъпват в България по линия на ЕС. Основният проблем на българската държава и българския строителен бизнес са прекалено сложните и мудни процеси във всяка една фаза от този цикъл, за който споменах. Това отнема страшно много време, страшно много усилия. А времето е пари, усилията са пари и в крайна сметка резултатът е, че продуктът, който е някакво обществено благо, се отлага. В тази връзка добър знак е, че всички заинтересовани страни са впрегнали сили да работят върху опростяването на тези процеси – от ЕС през правителство до браншовите организации. Ключова роля в опростяването има стандартизирането на процедурите. На ниво подаване на проектни предложения голяма стъпка напред е системата на ИСУН, която дава възможност за много по-лесно, напълно електронно кандидатстване на бенефициентите. Новият ЗОП, както вече споменах, опростява следващата фаза – фазата на възлагането. И при възлагането, и при изпълнението имаме още да поработим – дотолкова, доколкото е целесъобразно да се стандартизират първо процедурите по обществени поръчки – от гледна точка на формат на документацията, от гледна точка на приложенията. Обикновено големите институции, които възлагат обществени поръчки, стандартизират абсолютно всичко – образец за банкова гаранция, за добро изпълнение, образец за аванс, приложения към офертата, образец за техническа оферта и т.н. Върху тези неща би могло да се поработи чувствително на ниво браншови организации и правителство. Вече има подобни инициативи по линия на отделни министерства, които си сътрудничат с Камарата за стандартизирането на тези документации. Ще отнеме време безспорно, но хубавото е, че необходимостта е осъзната и от двете страни. Вложеното време сега ще спести време и пари в бъдеще. Следващата стъпка е стандартизирането на договорите за строителство. Тук има единомислие поне с една част от водещите министерства. Камарата, както знаете, препоръча използването на договорите на ФИДИК за по-големите обекти. Това предложение е прието и подкрепено поне от някои от ключовите разпоредители с европейски средства – МОСВ, АПИ, „Метрополитен“ ЕАД. Тепърва предстои да видим каква е приложимостта им в рамките на ПРСР и може би при по-големите обекти на стойност над 5 – 6 млн. лв. те също ще бъдат използвани. Ще ми се да засилим сътрудничеството и комуникацията с МРРБ в това отношение и се надявам, че те ще се включат активно. Очаквам, че в рамките на следващата половин година ние реално ще имаме едни стандартизирани строителни договори, по които да се изпълняват обектите от новия програмен период. Кои са в най-напреднала фаза? От ОПОС определено показват воля за добро планиране на изпълнението на тази програма, специално в сектор „Води”. Вие знаете, че в момента се правят регионалните прединвестиционни проучвания. С реалното изпълнение на водните обекти ще се започне не по-рано от 2018 г. Но от ОПОС отсега добре планират, искат да стандартизират процедурите и договорите, търсят широко сътрудничество с браншовите организации в тази сфера и това е показател за един изключително добър подход за организиране на програмния период. Така че с тях работим интензивно, провеждаме редовни срещи и накрая ще излезем с едни познати и съгласувани правила за провеждане на обществени поръчки и за възлагането им. Къде виждате най-големите предизвикателства пред изпълнението на новия програмен период? Защото вече сме на втората година и половина от началото на периода. Предизвикателство ще бъде времето. Ние сме наистина две години и половина след началото на сегашния период, но буквално довчера се занимавахме с приключването на стария. Закъсняхме с него, което беше логично, тъй като той беше първият програмен период за България и имаше тежки уроци да се научат, неизбежни грешки да се направят. Закъснението на стария програмен период доведе до закъснение в планирането на новия. Масовото изпълнение на проекти по него не е започнало. Делят ни едни поне 6 месеца от някакъв реален старт при оптимистична прогноза. Говорим за по-масирано строителство през 2017 – 2018 г. Ние пак ще закъснеем и няма да изпълним проектите в рамките на 2020 г., евентуално ще търсим до 2022-ра възможности за приключване на обектите. Така че основното предизвикателство е, че в един кратък срок – в порядъка на 3 до 4 години, ще трябва да се реализира огромната част от целия инвестиционен пакет. Което пък поставя сериозни предизвикателства пред капацитета на строителния сектор. Първото е как да се съхрани капацитетът в периода, в който няма поръчки. Това са едни две години и половина или три, в които поръчките са недостатъчни и в които строителните фирми трябва да изгорят всичките си резерви, за да могат да запазят екипите си. След това, изхарчили резервите си, трябва да мобилизират чувствителен ресурс, за да могат да изпълнят огромно количество обекти. Тук аз искрено съчувствам на всички колеги, защото това е много отговорно като организация от мениджърска гледна точка, но и много тежко като финансово бреме. Краткото време при всички случаи ще повиши и цената на строителството именно заради тези обстоятелства. Строителните фирми сега ще харчат едни пари, ще станат на червено. После ще трябва да си ги върнат, ще трябва да върнат лихвите към банките и съответно продуктите ще бъдат по-скъпи. Това са очакванията ми. В края на месец юни Камарата ще бъде представена в ЕП в Брюксел. Не знам друг такъв случай – браншова организация да е поканена в ЕП да говори за своята дейност, за постиженията на нейните членове, за предизвикателствата, пред които се изправя. Какво според Вас е най-важното, което трябва да излезе като тема от Камарата на тази среща? Тя ще бъде посветена отново на опростяването на процедурите по европейските фондове и как това може да подобри бизнес средата в строителния сектор. Това е безпрецедентно събитие, както споменахте. То е и една чудесна възможност гласът на Камарата да се чуе на най-високо равнище. Във все пак краткото време, което ще имаме там, смятам, че Камарата трябва да акцентира върху ограничен кръг от въпроси. Първият за мен и най-важен е правната сигурност. За съжаление моето мнение е, че правната несигурност в изпълнението на програмните периоди идва именно от Брюксел, от европейските институции. Специално що се касае до правилата – за финансови корекции, за нередности, за санкции, за провеждане на текущ и последващ контрол, – правилата се сменят много често. В рамките на една година или всяка година се променят. В резултат на което бенефициентите нямат сигурност относно това, дали днес са спазили всичките изисквания, поставени пред тях, или не са. Стига се до възможност, след като са минали 3 – 4 – 5 контролни инстанции на предварителен и текущ оперативен контрол, след 3 – 4 – 5 години да се появят нови инстанции, включително от Брюксел, които да наложат финансови корекции. Това е абсолютно недопустимо. Противоречи на основните житейски принципи. Всеки един икономически модел изисква някакви елементи на сигурност. Ако се мине през точка А успешно, не би трябвало да се връщаме в точка „нула”, защото в противен случай се разхищава публичното благо, разхищава се време, разхищават се пари. Това е основната теза. Аз винаги съм казвал, когато се събираме на кръглите маси по обществени поръчки, че за мен е нелогично на една маса да стоят примерно двама-трима представители на институции, които генерират добавена стойност – управляващи органи, бенефициенти и изпълнители, и 7 – 8 или 10 контролни инстанции. В управлението има един принцип – никога не харчи повече пари за контрол, отколкото за управление. Ако харчиш повече пари за контрол, отколкото за управление, следователно си лош мениджър и организацията ти работи неефективно. Това е като да ходим на 7 различни гишета в КАТ примерно, за да си платим една глоба или да получим едно удостоверение. За мен контролът не трябва да бъде на повече от две инстанции, които да са изключително компетентни, квалифицирани и безкомпромисни. Но мине ли се на първа и на втора инстанция, от там нататък принципът трябва да е: ако са сбъркали, съжалявам, но няма връщане назад. Пътят трябва да бъде само напред. Защото в момента ние вървим по една крива: ляво-дясно, две стъпки назад, три стъпки напред, седем назад, отново напред. Това е основната тема, която според мен трябва да бъде повдигната. 2016 година е ключова и важна и за самата Камара като организация. Предстоят избори на централно и местно ниво. Какви са Вашите очаквания? Тези избори съвпадат с отварянето на вратите на Камарата към нови членове. В този смисъл ще ми е много интересно да видя как ще се промени палитрата на строителните фирми. Тя ще рефлектира неминуемо и в промяна на представителите на тези строителни фирми в управителните органи, т.е. демокрацията ще доведе до нови лица с нови идеи, ще има повече мнения. Аз очаквам с оптимизъм тези процеси, винаги е хубаво, когато се влива свежа кръв, когато се появят различни мнения, когато има спорове. Наистина ще е интересно. Очаквам процес на по-широка представителност и един нов Управителен съвет, който ще формулира приоритетите си и който ще работи в един изключително важен за строителния сектор период – на реално изпълнение на оперативните програми. Тези, които приключваме мандатите си сега, ще трябва да подсигурим на нашите заместници начин да им предадем опита, който сме натрупали през последни два мандата, и да помагаме с каквото можем. в-к Строител Ренета Николова
